Извинете за притеснението, както и че ви занимавам с неволята ни, но мисля, че моите идеи и възможности вече наистина се изчерпаха напълно.
И така, необходима ни е (на мен и дъщеря ми) БЕЗПЛАТНА ЮРИДИЧЕСКА ЗАЩИТА В ГЪРЦИЯ или ОРГАНИЗАЦИЯ, КОЯТО ФИНАНСИРА ТАКАВА за дела на територията на южната съседка. Във втория случай, има вече налице адвокат там, който е малко вероятно да бъде подкупен, както се случи с предишните упълномощени от мен гръцки адвокати, но и държавните такси, както и неговият хонорар са непосилни за мен и малката ми дъщеря.
Разходите ще бъдат изцяло и само за явяване на адвоката при съответна съдебна процедура и изискване за липса на компетентност на гръцкия съд, т.е. за прехвърляне на съдебни процедури на територията на РБългария, където имаме безвъзмездна юридическа и всъщност всякаква защита.
Дотук има 4, може би и повече "висящи" процедури.
Две от тях са наказателни - заведени от мен през месеците юни - юли, 2015 г. срещу бившия ми съпруг, едната за сексуално насилие над малолетната ни дъщеря, другата - отново срещу него за кражба на огромна сума пари в брой от общите ни семейни спестявания.
Въпросните процедури са в застой от 8 месеца, разследване по тях не е ясно дали е организирано след като напуснахме Гърция, а в допълнение ответникът се разхожда на свобода и завежда дела срещу мен, знаейки че нямам финансовата възможност да се защитя на гръцка територия. Зад гърба му стои управник на града и всички наказателни процедури и разследвания бяха възпрепятствани от въпросната обществена личност до ден-два след обявяването им в Прокуратурата на Александруполи още докато живеехме там.
Липсата на съдебна и изпълнителна власт и правда, психическият тормоз, на който бяхме подложени в Гърция, както и физическото насилие над малолетната ми дъщеря, което очевидно остана дори неразследвано от гръцките съдебни власти и прокуратура, а обществеността затвори очи от страх, ме накараха да избягам от държавата, в която се роди дъщеря ми и в която работих в продължение на 15 години, за чиито просперитет вложих всичките си сили и познания през последното десетилетие и половина.
От 31 юли, 2015 година аз и малката ми дъщеря сме бегълки в родината си България, бягайки от втората си родина Гърция. Не сме регистрирани от никоя организация или институция. В очакване сме единствено на съдебна процедура по уреждане на родителските права в България след подадена (гражданска) искова молба в Софийски районен съд за отнемането им от бащата, както и за разследване на случая със сексуалното насилие над детето.
Една от съдебните процедури в Гърция, е насрочена за 16/03/2016 г. и ще се разглежда в Първоинстанционен съд, Александруполи. Не е известно за какво е, не съм уведомена с призовка и така единственият изход е да се яви упълномощен представител, който да изиска провъзгласяване на съда за некомпетентен, поради трайното ни установяване на мен и детето в България в определените според закона и европейските разпоредби срокове.
Останалите жалби срещу мен не е известно какви са и колко са точно, поради липса на законен юридически представител на мен и детето на територията на Гърция от м. Август, 2015 до днес.
По процедурата, заведена в прокуратурата на Гърция за сексуалното насилие на бащата над детето също ще пледираме липса на компетентност на съда, за да бъде прехвърлено всичко в България, където за нас се грижат безвъзмездно юристи, а и бащата няма да може да упражнява натиск над съдиите, какъвто бе упражняван под различни форми в Гърция.
Моля, ако някой има връзка с организация или идея по изложения казус, нека ми пише.
В очакване съм на разговор с Консулство на РБългария Солун, тъй като те познават случая от лятото на 2015. През месец юли, 2015 год. благодарение на тяхната намеса и българско Външно министерство случаят бе отворен след 13-дневно бездействие на Прокуратура, Александруполи, вследствие на отворено писмо до българската и гръцка общественост, изпратено от мен, но за съжаление само седмица след това бе замразен поради неизвестни причини. По възникналото замразяване българското консулство не можа да упражни натиск, поради невъзможност за намеса във вътрешното законодателство на друга държава. Поради тази причина не съм и обнадеждена от предстоящия с тях разговор.
Инстанциите за защита правата на детето в България не са компетентни по случая на територията на Гърция. Всъщност други варианти не зная и не се и сещам.
Дано повече глави мислят по-конструктивно от една...
Благодаря ви. Извинете за притеснението.
Виж целия пост
И така, необходима ни е (на мен и дъщеря ми) БЕЗПЛАТНА ЮРИДИЧЕСКА ЗАЩИТА В ГЪРЦИЯ или ОРГАНИЗАЦИЯ, КОЯТО ФИНАНСИРА ТАКАВА за дела на територията на южната съседка. Във втория случай, има вече налице адвокат там, който е малко вероятно да бъде подкупен, както се случи с предишните упълномощени от мен гръцки адвокати, но и държавните такси, както и неговият хонорар са непосилни за мен и малката ми дъщеря.
Разходите ще бъдат изцяло и само за явяване на адвоката при съответна съдебна процедура и изискване за липса на компетентност на гръцкия съд, т.е. за прехвърляне на съдебни процедури на територията на РБългария, където имаме безвъзмездна юридическа и всъщност всякаква защита.
Дотук има 4, може би и повече "висящи" процедури.
Две от тях са наказателни - заведени от мен през месеците юни - юли, 2015 г. срещу бившия ми съпруг, едната за сексуално насилие над малолетната ни дъщеря, другата - отново срещу него за кражба на огромна сума пари в брой от общите ни семейни спестявания.
Въпросните процедури са в застой от 8 месеца, разследване по тях не е ясно дали е организирано след като напуснахме Гърция, а в допълнение ответникът се разхожда на свобода и завежда дела срещу мен, знаейки че нямам финансовата възможност да се защитя на гръцка територия. Зад гърба му стои управник на града и всички наказателни процедури и разследвания бяха възпрепятствани от въпросната обществена личност до ден-два след обявяването им в Прокуратурата на Александруполи още докато живеехме там.
Липсата на съдебна и изпълнителна власт и правда, психическият тормоз, на който бяхме подложени в Гърция, както и физическото насилие над малолетната ми дъщеря, което очевидно остана дори неразследвано от гръцките съдебни власти и прокуратура, а обществеността затвори очи от страх, ме накараха да избягам от държавата, в която се роди дъщеря ми и в която работих в продължение на 15 години, за чиито просперитет вложих всичките си сили и познания през последното десетилетие и половина.
От 31 юли, 2015 година аз и малката ми дъщеря сме бегълки в родината си България, бягайки от втората си родина Гърция. Не сме регистрирани от никоя организация или институция. В очакване сме единствено на съдебна процедура по уреждане на родителските права в България след подадена (гражданска) искова молба в Софийски районен съд за отнемането им от бащата, както и за разследване на случая със сексуалното насилие над детето.
Една от съдебните процедури в Гърция, е насрочена за 16/03/2016 г. и ще се разглежда в Първоинстанционен съд, Александруполи. Не е известно за какво е, не съм уведомена с призовка и така единственият изход е да се яви упълномощен представител, който да изиска провъзгласяване на съда за некомпетентен, поради трайното ни установяване на мен и детето в България в определените според закона и европейските разпоредби срокове.
Останалите жалби срещу мен не е известно какви са и колко са точно, поради липса на законен юридически представител на мен и детето на територията на Гърция от м. Август, 2015 до днес.
По процедурата, заведена в прокуратурата на Гърция за сексуалното насилие на бащата над детето също ще пледираме липса на компетентност на съда, за да бъде прехвърлено всичко в България, където за нас се грижат безвъзмездно юристи, а и бащата няма да може да упражнява натиск над съдиите, какъвто бе упражняван под различни форми в Гърция.
Моля, ако някой има връзка с организация или идея по изложения казус, нека ми пише.
В очакване съм на разговор с Консулство на РБългария Солун, тъй като те познават случая от лятото на 2015. През месец юли, 2015 год. благодарение на тяхната намеса и българско Външно министерство случаят бе отворен след 13-дневно бездействие на Прокуратура, Александруполи, вследствие на отворено писмо до българската и гръцка общественост, изпратено от мен, но за съжаление само седмица след това бе замразен поради неизвестни причини. По възникналото замразяване българското консулство не можа да упражни натиск, поради невъзможност за намеса във вътрешното законодателство на друга държава. Поради тази причина не съм и обнадеждена от предстоящия с тях разговор.
Инстанциите за защита правата на детето в България не са компетентни по случая на територията на Гърция. Всъщност други варианти не зная и не се и сещам.
Дано повече глави мислят по-конструктивно от една...
Благодаря ви. Извинете за притеснението.