Малта - 2

Ми така става, като не четеш Фейсбукито.
Там си пише: Редисън Блю.
Традиционното съобщение с брилянтен пръвопист.
Блю карамфил ще носим.
 

Хм, влязох в темата Малта,за да си припомня прекрасните три дни по Великден прекарани на острова преди година.
Попрочетох малко и ми се изправи ха косите с тези наеми. Аз дето си мислех,че в Италия са се по бъркали, а то не било така. Имало и по-тежки случаи.
И аз работя за толкова пари, но с тези на мм се справяме.
Чудно ми е, кой в България печели 1200 - 1300 евро Учителите? Ще взема да се изселя към нашенско

Здравейте,пиша тук тъй като вие сте много по-запознати от мен.Ситуацията е следната:
Съпругът ми иска да се преместим да живеем в Малта.Там е леля му и общо взето е доволна и го убеждава да заминем.Аз съм на 23,съпругът ми на 25,имаме син на 7м.
Въпросът ми е дали има работа там?
Ще се оправим ли финансово само с една заплата,тъй като синът ми е малък за ясла?
Как стоят работите с наеми и сметки?
Има ли добри ясли и детски градини,училища?
Искам мнение от родители с по-малки деца..Дали се справят с живота в Малта? По-добре ли е от България?
С какви пари трябва да се замине за да са достатъчни за месец примерно?
Надявам се да не чета злобни коментари,просто искам да се информирам малко повече преди да вземем някакво решение...

Никой не може да даде адекватен съвет във форум за преместването на цяло семейство - поради сто милиона причини. Аз лично не бих се преместила и в съседен град, ако не знам какво ще работя и как ще се издържаме поне през първата година. Но много хора го правят. И после космосът им е крив. Пълно е с такива.

Нали лелята на съпруга ви живее там. Задайте всичките си въпроси на нея.Тя би трябвало да има ясна представа за повечето неща, касаещи живота и прочие.

Лелята казва, че е добре, съпругът иска да тръгва, съпругата е предпазлива. Нормално.

Нели Огнянова, аз още вчера мислех да пиша отговори на някои от въпросите, но всъщност каквото и да се отговори, най-вероятно няма да работи за вас. По-скоро решавайте дали сте готови животът ви да се преобърне напълно и да правите неща, за които няма как да сте готови. Например да работите каквото и да е в компанията на хора, с които никога не сте си мислели, че ще общувате и то само за да си платите наема, като през това време детето ви е на детска ясла. Аз не съм чувала да са хубави яслите или поне нямат нищо общо с яслите в България. Една колежка се оплаква, че дори вода не дават на детето ѝ, която вода между другото я носят родителите. Знам обаче че са безплатни яслите. Частни са, но държавата ги плаща. Иначе всички които са се задържали тук, явно се справят.

Питате колко пари ще ви трябват за един месец. Не знам защо за един месец, като за да чакате доходи след месец, трябва да почнете работа още като слезете от самолета. Къде ще живеете? Жилища се намират трудно, скъпи са и като го намерите ви трябва сума 2.5 по наема. Всеки се справя с различна сума, която е предвидил за начало, но колкото повече, толкова по-добре. За наемите сме писали в последните страници. Високи са. Сметките не са нищо особено, но пък храната не е евтина и пак зависи с какво и как се храните. Транспортът е страшното нещо тук и за успешно съществуване ви трябва кола.
Хубава работа се намира трудно и бавно или с невероятен късмет. Много често предпочитат местни и извинението е: "Знаете ли малтийски?".

Най-важното е, че тук не е точно Европа. Подчертавам го дебело. С единия крак сме в Африка и това има съответното отражение върху манталитета на местните. Не си представяйте супер точни отношения с тях. В някои аспекти са супер, но в други са трудни за преглъщане. Иначе ако в едно семейство има добри доходи, животът е добре. Поне за мен. Само да беше населено наоколо с датчани примерно, не с малтийци...

п.п. За да е на ясла детето, мисля че и двамата трябва да работите. И може би да имате малтийски карти, за които може да подадете заявление след като поне единият има трудов договор. В туризма трудови договори много рядко подписват, да не говорим, че чувам за много хора работили по няколко дни на различни неща за да ги "пробват" и повече никога не им се обаждат. Някои заведения така си осигуряват персонал.

Хубавото е, че има много българи и все някой ще ви помогне за работа като за начало. Знам как звучи, но има наистина много, в това число и свестни българи.

Това, което си представяте под "ясла" за токова малко дете, го има само на няколко места като държавна услуга. Не знам и по колко часа на ден е. Иначе частни - бол. Гаранция, че ще гледат добре детето и в частната, и в държавната - никаква. Имам приятели с деца в ясли. Като навсякъде по света - половината са доволни, другата половина - не. Всичко опира до личен контакт и опит на място. Дистанционно няма как нито да го усетите, нито да го прецените.
За държавните ясли и градини се изисква двамата родители да работят или поне до преди две години беше така.
Хората са малко джаста-праста, което намирам за прекрасно и леко за живеене, но когато опре до това да няма кой да натири детето да си измие ръцете преди ядене, вече не съм толкова очарована.
Малта не е социална държава, ориентирана към работещите майки. Всеки, който твърди обратното, просто не знае, къде е попаднал. Ако ще идвате, настройте се единият родител да робува на гледането на детето, докато се очовечи достатъчно, да се гледа само. Работа на половин ден, намалени часове и т.н. или лелята да се стяга да гледа детето. С една заплата едва ли ще ви е приятно и комфортно да живеете тук, ако идвате с идеята за по-лек живот. Не е невъзможно, но си преценете. Освен ако таткото не е специалист в някоя област, където ще взима достатъчно добра заплата.

Ако ще си наемат жилище от свободния пазар, а не да отидат да живеят при някого, мисля че е напълно невъзможно. Дори таткото да е голям специалист, макар че тук специалисти от всякакви държави има бол, парите им ще заминават за наем и храна. Дето се казва, за почивка в България няма да спестят с една заплата. Тези които още плащат по 300-400 евро наем останал такъв от преди години, може и да се справят с една заплата ако е добра, но ние дето сме от три години тук, такива наеми не сме виждали.

Да, Малта не е социална държава. Например отпускът по майчинство е 14 седмици включително и периодът преди раждането.

Много неща са неочаквани при такава голяма промяна, но особено с малко дете, човек трябва добре да си прецени. Аз помня първата година как скачах от шок в шок за елементарни неща. Примерно липсата на работещи аптеки (идвайки от квартал с две денонощни аптеки до блока ми). Питала съм приятелка-малтийка с малки деца, как се справят ако им потрябва аптека по никое време и тя ми е разказвала, че имат близък- аптекар, когото е будила по телефона нощем, да й отключи аптеката за един нурофен за детето.
Или когато моето го заболя зъб и отидохме до спешното в 13.00 на обяд в събота, и ни казаха - Аа, спешното днес е до 12.00 часа, в неделя не работи, давайте ми парацетамоль и елате в понеделник 

За зъболекарите дума да не отваряме.   Макар че сега ще пробвам една много хвалена клиника в Гзира, която си мисля, че е тази която аз харесах преди години и по-назад бях писала за нея.

Да, шокът може да е голям. Ние обаче преди години дойдохме тук с осем месечно бебе и аз смятах, че бебе се гледа далеч по-лесно, отколкото в България. Не знам защо, но тогава много ми харесваше всичко. Само че като дойдохме пак след десет години установихме, че това вече е просто друга Малта. Съвсем обективно, не защото ние нещо сме се променили. В детайли всичко е различно, включително и хората. Освирепели са срещу чужденци, нищо че не го показват (съвсем) явно. Да не говорим, че малтийски почти никой не говореше, английският си беше език номер едно. Сега съвсем не е така. Даже от училището на детето през последната година ми пращат писма написани само на малтийски, а преди година или две, бяха на двата езика.

Напротив, показват го. За четири години разликата е от земята до небето. Един и същи човек-малтиец, а поведението му и отношението му се е обърнало на 180 градуса. Видимо се дистанцират, вече го усещам непрекъснато. А постовете ми от преди няколко години си стоят, когато пишех колко мили и добри хора са към нас. Сега вече ми трябват няколко минути за разчупване на леда, докато се уточним кои сме и какви сме. Но ги разбирам донякъде. Без да навлизаме в подробности, Чек, за теб знам, че знаеш какво имам предвид. На мен ми идва да изритам десетки индивиди от тук, пък представям си как ще ми подскача кръвното, ако съм малтиец.   

Така е, но аз не се впечатлявам вече. Само съм в лека паника с малтийския език.
Сега като наемахме новото жилище (успяхме!), с препоръки стана работата. Отделно ни оглеждаха, разпитваха и накрая в прав текст питаха дали не сме представители някоя на няколко нации, защото ако било така, нямало да стане. Нямаше българска нация от изброените, но испанците и италианците бяха там. 

Момичета, споделете кои са положителните страни на живота в Малта, за вас разбира се. Човек винаги трябва да има предвид негативите и да бъде реалист, но какво ви кара да продължавате да живеете там?Защо не в Европа?Кое му е хубавото, освен времето Питам добронамерено, не се заяждам...
Ние също мислим за Малта, аз съм преподавател по английски, съпругът ми е инженер военен.Поне откъм език сме добре, чета, осъществявам контакти с българи в Малта, нормалните неща за събиране на инфо.Едни са доволни, други не, но честно казано не съм им задавала този въпрос. Всеки казва животът е в пъти по-спокоен...В какво ве изразява това?

Еми просто е спокоен животът, но не в негативен аспект. Аз поне през повечето време се чувствам като на курорт, само дето трябва да ходя и на работа, но и там я караме малко като на курорт.   Нищо не е съвсем насериозно, всичко е лежерно, което е и хубаво и лошо, поне докато не му свикнеш. Определено не е за всеки, но с все повече хора се запознавам, които идват от Германия и други северни държави и тук им харесва много повече. Аз мислех да се местим в Англия, но отидох, видях и реших, че дума не може да става. Още мислим за друга северна държава, но ще е несравнимо по-трудно в началото, отколкото в Малта, а колкото повече се застояваме тук, по-мързеливи ставаме. 

Военният инженер ще си намери нелоша работа и то сравнително лесно, даже мога да дам насоки веднага. За теб обаче ще е трудно, защото английският не е никакво преимущество тук. Всеки неграмотен малтиец го знае, както и всеки чужденец. Немалко хора се оправят и със слаб английски, но аз такова оправяне на никого не пожелавам.

А това ми е ясно Дето викат, с тоя прост английски накъде съм тръгнала... Ще видим, през октомври идваме за една седмица, гъз път да види...Ще правим рисърч наш си, кво ще видим хич не знам...