Обаче няма да ми е лесно, от сега се въртят около него много момичета. На възраст се дето вече се делят строго на момичета и момчета и в класа момичетата само него търсят. Нито едно друго момче. Оставаме след у-ще да поиграят, стои си с приятелчетата, а момичетата и от съседния клас го заговарят.
Леле какво ме чака
![Joy](/img/emojis/most_used/joy.png)
Magnificent, този въпрос не стои толкова крайно, според мен. И да живее с родителите си, едно пораснало дете може да е самостоятелно и вече стана въпрос, че битовизмите не са мерило за това. Детето (порасналото) ще има мнение, ще си взима решенията и няма да моли те да се осъществят, а просто ще ги заяви. Това не зависи от битовизмите. Това зависи от това колко родителите му във възпитанието му, са се съобразявали с индивидуалността на това дете. Дали са я зачитали или са мачкали всяко мнение различно от тяхното, в опит да го направят свое копие и изхождайки от позицията "аз знам най-добре". Децата не е задължително да са точно със същия темперамент/характер като родителите. И ако е различно от тях родителите трябва да разберат детето си и да намерят начин съобразявайки се с неговата индивидуалност да го възпитават. Маниера "то трябва да е като мен" и неприемането и неразбирането на индивидуалността на детето, води до лоши отношения в бъдеще. Или това дете, ако е по-силен характер ще се наложи рано или късно, или родителите тотално ще смачкат възможностите му да мисли сам и ще започне да приема за всяко нещо решението на готово. Тогава вече със сигурност ще стане безхарактерен и безволев. Но тези с претенциите за най-доброто възпитание, възпитават в калъп и изобщо не мислят от тази гледна точка. А дали това е калъпа за тяхното дете, изобщо не се интересуват
Кой къде живее и кой му готви и пере е последния критерии за самостоятелност.