В момента чета...45

Моя си е, ами 
Ама нали съм щедра, съм я споделила с цял свят 

Шегата настрана Дона си е жив класик, който наистина не е за всеки. Определено от хората тук, чийто вкус познавам, мога да предположа доста точно на кого ще допадне и на кого не.

Венка, виж за теб и "Малкият приятел" не познах - ти взе, че я хареса 

VG, твоя вкус ми е непознат, та ще ми е интересно дали докрай ще те дразни "Тайната история" 

И като говорим за живи класици, аз днес най-после посегнах към "Поправките" на Франзен. Спомням си, че преди време като питах тук за отзиви за него, преобладаваха негативните мнения. Аз обаче съм с много високи очаквания. Да видим 

Много ми харесват хейтърските мнения за дадена книга или автор.
Страшно ви се радвам на интелигентната дискусия. Спорите но не преминавате границата на добрия тон. Отричате чуждото мнение с логични доводи без да нападате опонента си. Прекалено рядко из темите срещам умни хора като вас.  Направи ми впечатление и държах да ви го кажа. 

И аз ориентирайки се по мнения на хора, с които имаме подобни вкусове засега реших да не посягам към Тарт. И без това съм на вълна нехудожествена литература. Прочетох малко от "H Is for Hawk", авторката определено има изключително увлекателен стил на писане.
Лу, какво точно влагаш в понятието 'жив класик'? Не би ли трябвало да мине доста време преди да се каже за някое произведение, че е класика? Или просто е предположение, че ще се утвърди?

Мария, малко е дълго за обяснение и хич не ми се иска да опна някой огромен пост. Но накратко, до колкото е възможно:

За да бъдеш жив класик, темите ти трябва да са непреходни и е добре да надхвърлят рамките на страната, от която идваш, за да докоснат повече хора с различен произход, разбирания и социални натрупвания. Това при Дона го има - изследването на начина, по който бележат съдбата на хората гранични ситуации в техния живот е това, което я занимава като автор.

После, да имаш уникален стил - тя го има, някои фрази са абсолютно изящни както на английски, така и на български. Силно разпознаваем език, няма как да бъде сбъркана, независимо дали си фен или не.

Доста рядкото съчетание носител на сериозна литературна награда, същевременно да се продава много добре при нея също е на лице. Защото за съжаление високата литература, може да събира авторитетни награди, но обикновено е нечитаема за масовия потребител и поради това достига до тесен кръг хора.

Предизвиква непрестанни полемики, а това означава че не само грабва вниманието, но и кара хората да се замислят и дискутират задегнатите от нея теми. Независимо в каква светлина.

Според Стивън Кинг, на когото лично аз се доверявам, Дона Тарт е един от двамата класици на съвременната американска литература. Вторият е Франзен, ето защо започвам да го чета с огромен трепет.

Има и още много, но се надявам да съм обяснила какво имам предвид 
Разбира се само времето ще покаже дали тя ще стане истински класик, но смятам, че шансовете са на нейна страна.

Давам пример за други популярни живи класици (пак според мен):

Казуо Ишигуро - великолепен, изящен, различен във всяка своя книга
Орхан Памук - не само, защото има Нобел, а и защото успя да преведе тежката турска душевност на международен език
Джефри Юдженидис - виж него не го харесвам като теми на писане, но това грам не ми пречи да го оценя по достойнство
Салман Рушди - харесвам го, макар и да е малко по-трудно читаем от гореизброените
Ерик Еманюел Шмит - господи, тук не знам откъде да започна. Този автор е титан! Само миниатюрното съвършенство "Оскар и Розовата дама" да беше написал, пак щеше да е достатъчно.

Има и други, но спирам, че се увлякох 

Лу, аз да я започвам ли Дона? С теб имаме доста съвпадения, но и много разминавания. Така или иначе, скоро ми предстои среща с нея, вероятно ще започна с "Щиглецът".

Хм, System Error, аз защо имам спомен, че повечко се разминаваме с теб в книжните предпочитания? 

Помня че се беше измъчила с Реверте, обаче я кажи няколко твои любими автора, да се опитам да хвърля един литературен боб, дали ще ти хареса Дона 

Изненадах и теб, и себе си  .
Лу, я кажи, не намираш ли нещо общо между Тарт и Дан Симънс (не се попикавай от смях  ). Когато ти дадох "Петата купа", единствената причина, поради която мислех, че ще я харесаш, беше че и двамата пишат многословно, описателно, понякога монотонно и леко досадно дори, но много изящно.

Мими, интересен е въпросът ти  . А ти, и всъщност всички вие в темата, имате ли "свои" автори, които определяте като живи класици. За мен такъв е Кинг.

Чета "Зъл мрак, угаснали звезди" на Кинг. На първият разказ съм. Луд е този човек, но много го харесвам.

Напоследък много се разминаваме, да. Абе не се мъчи да хвърляш боб - ще я чета Дона, няма как. Замислих се сега - кои са любимите ми автори? Маркес, Ремарк, Стивън Кинг, Пат Конрой, напоследък открих Дъглас Кенеди, Сафон, Алиенде. Харесвам много твоя "любим" Крис Картър, Лий Чайлд, някои от книгите на Джефри Арчър, Балдачи... На периоди съм, понякога чета пълни бози, ако ми е криво и искам да се разведря.

Аз май не бих се наела засега да кажа, за Кинг мога само да се надявам. Ще ми е любопитно кой от днешните автори ще се чете и ще е актуален след 3 поколения например.
Иначе относно тиража, за съжаление всичко вече се върти около маркетинг, реклами и шумотевица, без значение от качествата на произведението. Много рядко нещо наистина харесвано и стойностно се промъква между цедката на бизнеса. По въпроса с наградите също не съм впечатлена. "Мидълсекс" например сериизно ме разочарова, направо като осакатена ми беше. Че то си е една семейна сага, като основната тема беше едва загатната, дори не мога да кажа засегната. И то де да беше само тази. Дори сред номинираните в класациите на ГР имам по-добри попадения. Това е и главната причина например, че бях сложила "H Is for Howk" в листата си за четене.

Мдам и на мен "Мидълсекс" откровено не ми хареса, но пак казвам, това не ми пречи да виждам потенциала за "бъдеща класика".

Наградите не са гаранция за нищо, просто са допълнителен елемент. Примерно тазгодишната селекция за Ман Букър направо ме уби от нечетаемост само по резюмета

System Error, така по твои любими автори ми се вижда, че по-скоро е вероятно да не се разберете с Дона. Но дано да греша  Основно я упрекват за обем, та се приготви за дълго четене. После, тя е цар на детайлите - ако ще пише за реставриране на мебели, ще научиш оттенъка на боята, която покрива античните бюфети след тяхното изциляне например. Ако ще пише за друсане, ще разбереш всякакви техники в тази област, знайни и незнайни. И двете неща са застъпени в "Щиглецът". Та ако не обичаш подобно дълбоко навлизане в дадена тема, имай едно на ум. За мен лично това е признак на абсолютен професионализъм тип Балзак, но всеки има различен вкус.

Венка, хахах интересен паралел със Симънс. Ама права си - аз обичам обемни книги, с неравномерно действие и жестоко разпознаваем стил. То и в живота е така - не може само екшън до дупка, трябват и периоди на съзерцание. Обаче аз съм и Шерлок Холмс фен. Та оттам и "Петата купа" ми хареса. Готова съм да дам шанс дори на тежката фантастика на Симънс, от каквато по принцип бягам със 100 км в час. Прави сметка 

Лу, благодаря за боба. И аз мисля, че по-вероятно е да не се харесаме с Дона.

Аз все пак да доуточня, че гледам от собствената си камбанария 
Потенциал ми е невъзможно да видя в нещо, което не ми е допаднало изобщо. Пък който както иска да си класира даденото произведение.
Например ужасно много ми се иска да видя наредени сред българските класици Весела Ляхова и нейният незаслужено пренебрегван роман "Бежанци".

System, ти стигна ли до последната книжка на Лий Чайлд? От сума време ми стои "на изчакване" и чак не мога да си представя, че не съм я прочела още, нещо съм се повредила  .
Крис Картър, тоз толкова симпатичен човек, така се надявам да вземе да напише още нещо, че всичко изчетох и като дойде лятото и отпуската, направо не знам какво ще правя  . И Саймън Бекет и той спрял да пише, изобщо драма отвсякъде!

Вени, ти чете ли трилогията за Юсуф Халифа?
А трилогията Ордена на сангвинистите?
Препоръчвам ти ги и двете. На мен много ми харесват.