НВ-ВМХ и палео - тема за здравословното хранене, част 103

не бива да се забравя, че не всички хора имат еднакъв умствен потенциал и степен на образованост/обща култура. Ще дам за пример майка ми. Тя е сравнително "простоват" човек. И повярвайте ми, сума време се опитвах да й обясня какво е протеин, въглехидрат и други базисни понятия, но тя така и нито успя да ме разбере, нито да го осмисли, нито даже да го запомни като папагал. Опитвах се и да обясня защо не е добре да се яде хляб по принцип, особено в неограничени количества. И това не стана ясно. Опитах с прости постулати от сорта на "няма да ядеш хляб, сладко, няма да пиеш газирано", но въпреки това на нея така и не й стана ясно кои точно храни може да консумира и постоянно продължи да ме пита: може ли еди-какво си. Отделно вечният въпрос: как така без хляб? Как ще се засити човек и т.н.....От една страна, тя не знае чужди езици, та да тръгне сама да си събира информация. Отделно пък, и да знаеше чужди езици, просто няма този научно-аналитичен начин на мислене, нито има добре развито логическо мислене, че ако и да не може да прецени колко научна и достоверна е дадена информация, поне по пътя на елементарната логика да заключи, че еди-какво си и еди-какво си написано е твърде абсурдно, за да е истина.
От трета страна стои въпросът за официалните препоръки на лекарите, както и за наложилото се традиционно хранене при българите; за вписването в социалните норми (е, кой яде сланина на закуска), за следване на традициите (баба каза еди-какво си).
Ще дам и друг пример: жени на моята възраст, изключително образовани и знаещи чужди езици. Проявили интерес към нашия начин на хранене. Споделяла съм, обяснявала съм, пращала съм статии да се четат. И накрая се стигаше все до (цитирам точно): "без месо се чувствам по-добре", "не можеш да ме убедиш, че фрешовете не са полезни", "каквото и да ми говориш, яйцата са тежка храна и повече от едно не мога да изям, става ми тежко на стомаха" (тук съм опитала и за ензими да говоря, и за обичайно консумираната храна, и за психологическото усещане за тежест, файда - никаква), " чудесно се чувствам след 10 дни пречистване на жито, тялото има нужда от такива неща" и т.н., и т.н.
Така че нещата, които за нас изглеждат елементарни за осмисляне и безспорни факти, за повечето хора са някакви абстракции, които нищо не им говорят и в нищо не ги убеждават. Защото миналият опит е много по-силен; да си стои човек в рамката е много по-удобно (защото иначе трябва да търси, да мисли, да се блъска, да стане различен, да поеме отговорност сам за себе си, да тръгне по неутъпкани пътеки и т.н.); масово налаганите твърдения/психози имат изключително мощно въздействие; гурутата, които прокламират суровоядство и т.н., са изключително много и влиятелни (и са в унисон с идеята за безкрайната полезност на плодовете и зеленчуците, която идва от стандартните препоръки; за подкрепление се взема и постенето в религията).
Освен това хората знаят, че днес учените твърдят едно, а утре излизат с доказателства за обратното (пример рентгеновите лъчи, с които масово са облъчвали в миналото даже и бременните и са се кълнели едва ли не в тяхната безвредност; също холестеролът, който едва наскоро беше реабилитиран и т.н., и т.н.). Това от определена гледна точка на практика прави научните факти също толкова относителни, колкото вегетарианските твърдения.
А и когато човек стигне до някаква далечна точка напред по пътя, вече е забравил откъде е тръгнал - че и той преди е бил в същата рамка; че и той не е могъл да разбере дълго време как холестеролът не е вреден, как е възможно да се яде месо на закуска и по повече от 2 яйца на ден и т.н.
Когато сме намерили решение вече, нещата изглеждат много по-лесни и често си мислим: ама щом аз мога, защо и те да не могат. Ами по няколко причини:
- защото някои хора НИКОГА така и няма да могат да скочат толкова високо (по различни причини - интелект, характер, ограниченост и т.н.);
- защото някои хора минават по различен път от нашия, за да стигнат до мястото, където сме и ние;
- защото, за да разбере човек определени неща, да приеме определена гледна точка, трябва да е готов за това (а някои хора имат потенциал, вероятно някой ден ще бъдат готови, но не в деня, в който на нас ни се иска вече да са)...

Осъзнаването на всичко това мен лично ме направи по-смирена, по-разбираща, по-пестеливо, но и по-добре насочваща усилията си, когато се вживявам в ролята на "просветител", по-скромна в убеждението, че знам истината, само истината и цялата истина; по-толерантна, по-приемаща; по-отговорно подхождаща към всичко, което споделям като опит и препоръки; по-широко скроена...

В тази връзка чест прави на Вери, че споделя точно по този начин опита си!