

"кошмарът" е минал,ако можеш го забрави.От всичко което си писала досега оставам с впечатление,че трите ти съкровища са ти най-малката тежест.Докато четях скритият текст така се радвах,че съм далеч от моите родители-ако бяхме наблизо щяхме да се изпокараме.
Вчера в парка видях новородено-20 дневно-толкова мъничко ми се видя-имах чувството,ме Никола никога не е бил толкова малък
което си е съвсем вероятно,защото той си се роди великанче
Та мисълта ми е,че диваненцата растат толкова бързо и неусетно,че не ни остава време да го осъзнаем.Снощи ММ ме пита какво го правя по цял ден това дете,че всяка вечер- като се прибере от работа- нов "номер" знае маймунката
Иначе сме добре през седмицата се гледаме двамката вкъщи,сутрин рано ходим на разходка след това вкъщи в двора-не се спира.В събота като се прибере татко му от работа отиваме на море-Никола го обожава откакто го заведохме на страхотен плаж с плитка и "топла" вода.Проблем с яденето нямаме-любими са му пъпеш и диня,от скоро му давам да си гризка краставица-малко трудно му се получава да я дъвче,че е само с 4 зъба и гълта големи парченца,но не се отказваме.Започнах вече с обратното броене до пътуването за България колкото по-малко дни остават,толкова по-дълги ми се струват 
пъпеш-до сега сме попадали на много сладки и сочни-също може да яде докато се пръсне.В това отношение се е метнал на мен-обожавам плодове всякакви,а татко му, я изяде две ябълки и два портокала-за цялата година- я не.
Меки неща си хапва с удоволствие.


Алекс в своята уста не слага с лъжицата, но от няколко дни иска да храни мен. Уж кусва по малко ама често лапам празна лъжица и се правя, че е вкусно
после уж е негов ред....
циркът е пълен
Препоръчани теми