чат пат в някоя градинка с майка се заговоря
като се замисля май до сега само с 2-3 други майки. С приятелки основно по телефона
честно казано ми е добре
в квартала има доста градинки, коя по-занемарена, коя по-новичка и ги сменяме с Алекс...честно казано ми е добре- излизам си когато преценя, прибирам си се когато желая и си ходя където ми е кеф без да се съобразявам с друг.


в момента в който мъжо се прибере от работа,дребчо се залепва като ваденка за него и няма мърдане поне два часа-не дай Боже да се опитам да ги разделя,настават писъци и ревове.
да пишеш как е минал.
И без това мислех днес да му давам,че пак почва нещо да расте и е неспокоен.Ако благоволи да заспи и за малко спре да бута всичко в устата,сигурно ще спре да тече кръв


Ще се борим с малката Сиси и вярвам, че всичко ще бъде наред 
Еми, просто явно ще трябва да търсите други варианти за помощ. И ние сме така и не можем да разчитаме на баби и дядовци (при нас просто едните са възрастни и болни, а другите работят), така че напълно разбирам колко е сложно... Иначе и Сияна е точно на същия хал - не ходи сама, но се катери и слиза от всякъде с невероятна лекота 
Каката не бих казала, че чете с особен ентусиазъм. Само ми обяснява, че е лято, почивка и т. н. Обича да чете комикси обаче - нали са с повече картинки. Иначе правим по някоя диктовка и чете основно докато Сияна спи обедния си сън 



Сияна обожаваше да си играе в малкото басейнче и да пълзи насам-натам по пясъка 
свекървата онзи ден се смее и казва-да не си посмяла да се оплачеш,такъв "помощник" си имаш,че чак си за завиждане 
та минем ли покрай площадка се остава там поне по половин час. Вечер излизаме към 6 и сме навън до 9:30. През това време сменяме люлки, пързалки, ритане на топка, бутане на бебе в количка, викане по всяко минаващо животинче - куче, коте, гълъбче - всичко е Бау Бау и започваме да го гоним.

вчера си защипа пръстчетата на 1 чекмедже-за щастие има разстояние между чекмеджетата и той буташе леко ,а не рязко и мина само с малко уплаха и мрънкане, но следващия път може да не се размине....затова обезопасяваме. Пробвах да го пазя, но това значи да няма никаква свобода, а аз да не мога нищо да свърша 
говорихме си с ММ,че като тръгне на ясла ще е също трудно-трябва да му слагаме обувките в 19ч, а не преди лягане за да запълним часовете
няма да можем мн да играем с него
вчера малко си поревах-колко бързо порастна този Алекс
толкова неусетно. 





Препоръчани теми