Здравейте искам да си излея душата. Историята е такава.......
миналата година януари ми направиха конизация на шийката на матката всичко беше хванато на време , следях се на 3 месеца всичко мина добре. Много се изплаших тогава дали ще мога да имам деца (тогава не мислих за бебе) , но това беше катализатора и ме накара силно да го искам. С моята половинка говорихме за това и решихме,че го искаме да мине една година от операцията и да започнем да опитваме за бебче.И така от януари тази година започнахме със опитите като гледах да не се пренавиваме ,че ще стане бързо гледах да съм максимално спокойна но уви. Мисля за това постоянно не мога да се съсредоточа върху нищо. Само като съм на работа не мисля за това. Правихме си изследвания , половинката ми също всичко .Всичко ни е наред но мрачни мисли са ме обвзели ,че няма да стане скоро . Всеки ден когато изляза виждам познати с бебенца , всеки ден разбирам за някой които вече е станало при тях и това ме натъжава безумно. Знам ,че опитваме едва от 3 месеца и е страшно малко време , като едва от този започнах да следя овулацията си. Но не не мога и не мога да се успокоя и да мисля позитивно.
Моля ви които е минал през това да ме посъветва какво да правя , знам ,че това и със сигурност ми прече нещата да се случат.
Пожелавам на всички които мечтаят за 2 чертички да ги видят по-скоро!
Виж целия пост
миналата година януари ми направиха конизация на шийката на матката всичко беше хванато на време , следях се на 3 месеца всичко мина добре. Много се изплаших тогава дали ще мога да имам деца (тогава не мислих за бебе) , но това беше катализатора и ме накара силно да го искам. С моята половинка говорихме за това и решихме,че го искаме да мине една година от операцията и да започнем да опитваме за бебче.И така от януари тази година започнахме със опитите като гледах да не се пренавиваме ,че ще стане бързо гледах да съм максимално спокойна но уви. Мисля за това постоянно не мога да се съсредоточа върху нищо. Само като съм на работа не мисля за това. Правихме си изследвания , половинката ми също всичко .Всичко ни е наред но мрачни мисли са ме обвзели ,че няма да стане скоро . Всеки ден когато изляза виждам познати с бебенца , всеки ден разбирам за някой които вече е станало при тях и това ме натъжава безумно. Знам ,че опитваме едва от 3 месеца и е страшно малко време , като едва от този започнах да следя овулацията си. Но не не мога и не мога да се успокоя и да мисля позитивно.
Моля ви които е минал през това да ме посъветва какво да правя , знам ,че това и със сигурност ми прече нещата да се случат.
Пожелавам на всички които мечтаят за 2 чертички да ги видят по-скоро!
ама вече искам истинско 
