Искам бебе на 15

Ако това е истина, а не пързалка, повръща ми се от такива като авторката. Да гледаш на детето като на предмет, средство за постигане на целите е много грозно. За бъдещия баща пък хич не ми се коментира, той е за затвора.

на почти 15-годишни.

Имам син на тази възраст. И той иска бебе, но аз да го родя, а той да го лигави по 10 минути на ден

Явно няма начин. Родителите й няма да я оставят да живее с момче или мъж в друг дом. Тя няма дори  15! Ранни бракове се разрешават мисля след 16-годишна възраст и то със съгласието на родителите. Пиша това, защото по закон са съобразени рисковете и не случайно е посочена тази възраст. За авторката на темата бебето е начин да смени семейната среда, да принуди родителите си да я оставят да живее с приятеля си на семейни начала. Аз така я разбирам.

Tonilubenova2002, първо, съчувствам ти за ситуацията, в която си попаднала. Разбирам, че никакви пари не могат да заменят моментите прекарани с майка ти и баща ти, това е наистина безценно и незаменимо. Обаче, моите наблюдения сочат, че децата на разведени родители повтарят този семеен модел съвсем не рядко. Обичта, която ти дава приятеля ти, няма нищо общо с обичта, която ти дават родителите ти. Мисля, че в момента ти се опитваш да компенсираш с любовта към приятеля ти любовта, която не получаваш от майка ти и баща ти. Това е голяма грешка, ти искаш да пораснеш твърде рано, а не бива. Сега си в трудна възраст, на твоите години и аз смятах, че никой не ме разбира и не ме обича, но това минава с времето. Ти сега растеш, променяш се, създаваш се като характер, преминаваш от детството към зрелостта. Това е труден период, през който всеки преминава. Ти имаш нужда от любов, топлина, разбиране, имаш нужда от някого, с когото да споделяш, ти имаш нужда от твоето семейство, от твоята майка. Повярвай ми, приятелят ти не е човекът, който ще ти помогне да пораснеш. Този човек е майки ти!
Моят съвет към теб е да поговориш с майка си, да й обясниш как се чувстваш и да се опиташ да я спечелиш за свой приятел и съюзник. Казваш, че ти се кара - замисли се защо ти се кара и дали ти не бъркаш някъде. След като тя е прокурор, значи е човек с образование и едва ли на нея й е безразлично какво се случва с дъщеря й. Говори, споделяй с нея, кажи й, че имаш нужда от нея. Намери начин да прекарвате повече време заедно - ходете двете на разходки, на кафе, гответе заедно, изобщо бъди близо до нея.
Моето мнение е, че засега трябва да оставиш желанието ти за собствено семейство на заден план. Сега може би не разбираш колко важно е ти да се оформиш като зрял, способен, отговорен и мислещ човек, преди да създаваш семейство. Определено на 15 г. не е време да раждаш деца, ти имаш много по-важни задачи и цели преди това. Концентрирай се върху образованието си, завърши, запиши висше, завърши и него. Намери си след това работа, започни да печелиш средства, за да си независима. Докажи на себе си, че си отговорна, така ще създадеш отговорно и здраво семейство и ще имаш щастливо дете. Бебето не е просто кукла, която да захвърлиш в ъгъла, като ти омръзне. То е живо човешко същество, което е малко, беззащитно и разчита изцяло на родителите си. А ти сега какво можеш да му дадеш, като ти самата още си дете? Много ще ти е трудно да гледаш дете и едновременно с това да учиш и да се развиваш. Детето няма да ти реши проблемите, напротив, ще ти създаде още проблеми. В един момент може да се окажеш сама, с дете на ръце, без професия, без доходи, без никой, който да те подкрепя. Тогава какво ще правиш, на кого ще разчиташ? Вместо да излезеш от омагьосания кръг, в който си, ще забъркаш в него още едно невинно същество. Много си малка, незряла и неопитна, за да предприемаш подобно начинание.
Разбирам, че се чувстваш в безизходица и търсиш утеха при приятеля ти, но на твоята възраст и в твоето положение - дори незавършила средно - не те съветвам да предприемаш подобни стъпки.
Не споделяш, че не си нахранена, облечена, че си на студено, че не ти дават джобни, ако щеш, значи все пак майка ти се интересува от теб. На нея мислиш ли, че й е лесно - сама жена, трябва да се грижи за теб, да те възпитава, да осигурява прехрана, да ти бъде едновременно баща и майка. Тя също е човек, може в забързаното й ежедневие да не се замисля, че ти изпитваш липса на обич и че се чувстваш неразбрана. Баща ти също го е грижа, щом ти дава 300-400 лв на месец. Ти замисляла ли си се, че има много хора, които цял месец работят, за да изкарат тези пари? Замисляла ли си се, че има семейства, които с тази сума трябва да се хранят, обличат, да плащат сметки цял месец?  
Така че - говори с майка си и ще видиш, че нещата ще се наредят.

Според мен темата е провокация. Не ми звучи достоверно грам.

Що бе, може така да изгрее новата Милянкова...

За мен темата е чиста пързалка, но все пак ще кажа, че раждането на бебе на тази възраст не е спасение, а тъкмо обратното.

По селата знам за поне три случая, честичко си става. 30-годишен си краде "малка мома" и готово. То и на село няма кой знае какво да учиш и правиш...не може всички малки моми да вземат магистратура по пиар сепак.

Eli определено за едно си права,че момичето има нужда от помощ,но не си права да обиждаш нас лелките 
Аз обаче си мисля,че темата е измислица.Не мога да повярвам,че това 15 годишно момиче си мисли,че след като забременее ще заживее приказно с принца на белия кон........

Аз също познавах едно момиче, което на 16 мечатеше за бебе, не за мъж, момче, а за бебе. Дълги години ми беше чудно това. Майка й постоянно я следеше, беше изключително строга с нея. Но това беше в края на 80-те.
Странни ми бяха тези желания за дете, но по-късно разбрах, че в образа на бъдещото дете, тя е виждала себе си, собствения си живот, който е искала да замени, да започне отново с по-добра майка, с нежност и любов.
В тази връзка, очевидно имаш нужда от среща с психолог. А и баща ти дава някой лев, можеш да си гопозволиш.
Хм, баща ти подхвърлял 300-400лв. на месец. Много хора живеят с такава заплата цял месец, с 2 деца. А и е твърде вероятно бащата на бъдещото дете един ден да плаща издръжка наполовина на тази сума. Отделно, тъй като си непълнолетна, отговорност за детето ще носят твоите родители и ако то стане факт, вероятно ще бъде оставено за осиновяване. Това е прагматичната и правна страна на нещата.
Майка ти има изключително трудна и сложна професия, която изисква от една жена да бъде силна и справяща се. помисли и за това.
Съзнавам, че на 15 у теб се пробуждат всички онези нови преживявания и емоции, както никога до сега, но не е нужно да изпиеш цялата чаша, която ти се полага за цял живот, наведнъж.
Ако си истинска и ситуацията ти е реална, съм сигурна, че ще ме разбереш  

Ако темата е истина /звучи достоверно/ и момичето се чувства по начина, по който описва, съвсем реално е да мисли, че този мъж ще й е спасението. В лицето на баща си и майка си тя вижда врагове, а не приятели, в трудна възраст е /пубертет/, този човек я разбира. Съвсем логично е да мисли, че това е принца на белия кон и той ще я отърве от лошото й семейство. А доколко ще й е спасение, това е друг въпрос.
Трябва някой да помогне на това момиче да се стабилизира психически и да повярва в това, че тя самата е решението на проблема си, а не въображаемия принц и евентуалното им бебе.
Тя наистина има нужда от помощ, вероятно майка й също.

Лошото в случая е, че май мъжът я натиска да забременее, което си е вид насилие.

На 15 не изпитват ли инстинктивно отвращение от бременност и раждане? Те сега им е времето да цъфтят, не да връзват. Бъркат романтиката със заплождането...

А,бе да ражда,като не и стига акъла за друго да ражда.
Може пък да гледа детето и тенджерите да върти и така да си мине животът.

На мен ми се струва,че е пързалка,защото куцо,кьораво и сакато знае кога не може да се прекъсне бременност.Да не говорим за Гугъл...То други въпроси по темата нямаше.

Чудно ми е, че лелки на 15+++ не се усещат, че са на пързалка. Или може би се усещат, но им се пързаля.

Честно не знам как някои намират място за ирония тук. Момичето се нуждае от помощ, а не от саркастични нападки.
Защо трябва да заживява с него? Да създават семейство? На почти 15?!?
Мястото й е при родителите с които спешно трябва да поговори преди да е надробила някоя солена попара.
Ако наистина майка й и баща й нехаят или по-скоро не намират достатъчно време за нея е напълно нормално тя да се чувства самотна, отхвърлена, необичана. Възможно е тези ѝ усещания да са плод въображението ѝ, предвид трудната възраст , в която се намира. При всички положения е нужно да поговори поне с единия от тях.
Израснала съм в семейство, в което всяка Коледа си пожелавах родителите ми да се разделят. Нямах търпение да завърша училище, да навърша пълнолетие и да напусна този "дом". Донякъде я разбирам да иска да се махне, но все си мисля, че би могло да има и друго решение. Твърде малка си tonilubenova2002, твърде малка. Дори не подозираш колко труден ще си направиш живота предприемайки една такава сериозна крачка, за която изобщо не си готова да поемеш отговорност. Не ти ли се иска да облечеш бална рокля, да учиш висше, да се забавляваш с приятелки, да пътуваш, да се реализираш?... Захвърлила вчера бебешките пелени, днес искаш да наденеш пеньоара?

А това пък да се посяга на дете в тази възраст е Тази образована и заета дама, толкова ли не разбира как осакатява и руши още неизградената личност