Струва ли си да продължавам да се боря

Ще дам примера с жабата и водата.   Ако пуснеш жабата във вряла вода, тя ще изскочи и ще се спаси. Но ако я загряваш постепенно - ще се отпусне отначало, ще й е добре и няма и да усети как ще се свари. Тоест ако си живееш добре семейно и изведнъж ти се стовари огромен проблем - ще бързаш да реагираш. Но ако постепенно се влошават нещата, просто ще свикнеш, даже ще си намираш и оправдания как всичко всъщност е наред. Ти вече почти "си се сварила"- мисля, че можеш да си спокойна за брака - няма да ти се разпадне  

Снощи бяхме на рожден ден на негов приятел, всички семейно. Докато излезем ми стопи нервите, оф къде ще ходим сега, хич не ми се ходи, мърмореше за всичкооо, не съм му изгладила блузата както трябва, и куп глупости още, блъска тръшка врати шкафове. Казвам извинявай ама като не ти се ходи не си го изкарвай на мен, ами няма да ходим, то и без това къде да отивам с развалено настроение вече. Винаги е така преди да отидем някъде, колкото и рядко да е, аз отивам без грам енергия и настроение. Странното е, че като седнем вече нашия е ухилен до уши, весел говори високо и емоционално, с всеки се разбира иска да е център на внимание, хората го обожават- веселяк. Цяла вечер ме прегръща, говори за мен пред всички че съм най че ме обожава, мило това мило онова. А мен сърцето ми КРЕЩИИИ, защото нямам силите да се държа лицемерно и че всичко е наред, ще се пръсна отвътре от гняв и ярост, защото не мога да разбера защо прави така и ми е тежко, направо ми се е искало да му се изплюя в лицето. Казвам му на ухо, защо го правиш до одеве ме побъркваше в къщи а сега си много мил, какво целиш, не издържам. А той ми вика стига де мило за кое съм те побъркал че малко помърморих ли иии нали знайш че ще ми мине 
Прибираме се и....той е същия навъсен изроддд. Ейй мамка му ще откача. Казвам му ти не си добре да знаеш, а той се опитва веднага мен да изкара виновна, ако не съм се била развикала( преди да тръгнем малко избухнах защото вече не издържах на пуфтенето и мънкането му) щяло да му мине бързо и това е. Той иска когато е ядосан и ми вика аз да си мълча и да не се обяждам, на човека щяло бързо да му мине. Преди търпях не му опонирах, въпреки че не е бил прав, но вече не издържам и започнах да избухвам, за което той побеснява

Е, вярно този твоят мъж е много специален!

Авторке, да вземе да пие някакви успокоителни...,това с разговори няма да мине.. Мисля,че валериана ще му е слаб,но все пак може и с него да пробва...,заведи го на невролог, тези изблици не са нормални има проблем с нервите... човека.... и си го изкарва на теб...

А защо не пробваш друга тактика?
Просто го игнорирай.Разговорите ви да са единствено за дома, детето, храната, сметките.НИЩО друго.
Почне ли да мрънка/пухти/мърмори, казваш "Не ме интересува." и излизаш.
Пита ли нещо различно от гореописаните теми, казваш "Не ме вълнува." и излизаш.
В описаната от теб ситуация, преди тръгването ви, аз лично бих се облякла, бих оправила и детето и заставаме да го чакаме до входната врата.Нито ще му гладя дрехи, нито ще му отговарям, нито ще го забелязвам.Като се накуми, тръгваме.Там, на гостито, също грам внимание не бих му обърнала, щях да си говоря с другите, да се забавлявам, а на него-пълен игнор.
И така, винаги, навсякъде и за всичко, все едно е мебел, която по стечение на обстоятелствата трябва да търпиш.
Или, накратко казано, спри да му "ходиш по гайдата".
Може евентуално, да му светне някъде, че не си му сигурна доживотна робиня, слугиня, подчинена, върху която да излива постоянно нервните си изблици и простотии.
И да, унижаващо е някой да се държи с теб като с парцал, а ти да тичаш след него да оправяте нещата.Поне за мен би било.И не бих си го причинявала с години, особено ако не виждам никакъв адекватен отговор насреща си.

Да игнорираш мъжа си също е тегаво. Може да се получи екстра само ако наистина не ти пука. Но авторката не е на този етап.

Те отношенията им така или иначе, са си тегави.
Аз поне бих опитала да спася моите нерви, все пак има дете, на което му трябва здрава, психически стабилна и съхранена майка.

И аз съм като теб, Love!. Някой ако системно се държи зле с мен, преставам да го обичам. Не мисля, че е егоизъм, а е самосъхранение.

Расла съм с родител като описания, истински диментор (за челите Хари Потър) - изсмукваше цялата радост и щастие в света. Непрекъснато всички се съобразяваха с тиранията му и ходеха на пръсти около него. Безброй скапани празници и ваканции от "настроенията" му, точно същото поведение - "с чуждите драг, на своите враг". Не мога да опиша какви последствия остават за детската душа, докато някой оправдава пасивността си със "спасяване на брака".

Аз пък се чудя на теб кога ще ти дойде акъла и въобще ще ти дойде ли.
От написаното съдя, че нещата са отвратителни. Не става въпрос само за липса на комуникация, а за съсипващо психиката поведение. Не знам как може да се обичат такива мъже. Трябва як мазохизъм. Мъжът ти е лицемер и селяндур. Такива дето навън се правят на  най-готините, а вкъщи са изроди  са много долен тип хора. Точно обратното трябва да е. Да си пазиш семейството и да се държиш добре с тях.
Имам и друго предложение. Този човек или просто наистина е идиот или има проблем с нервите и си го изкарва на теб. Предложи му да ходи на психолог, ако иска да сте заедно.

Абсолютно съм съгласна с поста на  Love

Тук според мен попрекали. Според мен си измисляш всичко. Първо- няма начин човек да толкова без самочувствие и второ да твърди това:

Ох, това много ме натъжи, но мисля, че е абсолютно вярно и само мога да си представя какво му е на това детенце (на авторката) в душичката, да ходи от стая в стая от мама на татко и да търси спокойствие ... Много се разстроих, ужас ...

Да си измислям всичко....но защо ми е да го правя. Който иска нека не вярва

Наистина е чудно, ако те дразни, как издържаш три години - доста време си е....

Ами аз съм раздразнена от неговото поведение и отношение и знам че всичко ще се оправи, ако той започне да се държи мило.
Моето настроение и щастие се ръководи от неговото отношение.

Недей да правиш грешка и да мислиш, че всичко ще отмине. Не, няма да отмине, ако не сложите картите на масата и не се разберете дали ще си спасявате брака. А ако така ще продължавате да живеете, вече изборът дали да си съсипеш живота с този темерут си е лично твой. И вярвай ми, за детето не е по-добре да живеете заедно, защото колкото повече расте, толкова повече ще разбира, че майка му и баща му са нещастни.