Лесно ли е да си жена и хубав ли е женският живот, сравнен с мъжкия?

Всъщност, много жени на тази възраст, са с малки деца и им търсят баща, реално погледнато.
В противен случай, не биха живели под един покрив.
Болшинството жени, както и тук сме си говорили, търсят ергени.
Та, ако искат да ги имат, няма начин да не "им" родят.

Не мисля, че повечето жени търсят ергени. По-скоро е обратното - вече женените мъже се развеждат най-често заради друга неженена.

Има начин, повечето мъже за разлика от жените, не напират особено да се възпроизведат.


Разбира се, че търсят ергени.  Хващат се с женени и разведени от немай къде. 

С женени е най-добре никой да не се захваща, а с разведени също се захващат разведените жени, поне от това, което съм наблюдавала.  Разведените мъже обаче обичайно се развеждат, за да ергенеят известно време наново, а не за да попаднат отново в семейство с деца, при това не техни. Докато жените с деца са примамливи за ергени, на които им е писнал ергенлъкът

Разведените мъже най-често се развеждат, защото жените им са ги отсвирили.

Или те са отсвирили жените си.

Подозирам, че в случаите, когато "те ги карат да работят, пък жените се дърпат", заедно с последвалото мизерстване, става дума за деца над 3 години. Ако са били с професия и работа, майките с деца до 3-годишна възраст са защитени, и е можело да се върнат на работата си. Също не изглежда да има замесени други жени, което значи, че подобно нежелание за работене на жената наистина е тежало на мъжете, не е било просто някакъв предлог за развод. По описанието изглежда, че мъжът има достатъчна финансова възглавница и напеченият момент в гледането на деца вече е бил отминал: "Ако семейството Е закъсало с парите, ги разбирам.но не е такъв случая."  - т.е., не че е напечено, не че децата искат гледане, но защо да работи, след като мъжът изкарва пари. И след това са последвали кандърдисването и разводът, като вероятно жените са мислели, че мъжете блъфират, опекли са си работа с неработенето, щом са родили децата, а мъжете са се чувствали по някакъв начин използвани като портфейл и наранени, след като после злорадстват. Ако трябва да им стигне финансовата възглавница, за да не работи жената, докато децата станат студенти, доста мъже не биха издържали.

Аз самата бих издържала мъж за определен конкретен приблизителен период - бих го подкрепила, ако в даден период е неработоспособен, бизнесът му не върви или не може да си намери работа, но ако виждам, че не прави нищо да се променят нещата и всъщност му харесва да не работи, само при мисълта, че може още десетки години да се налага аз да го издържам, че ако се разболея и не мога да работя, не е сигурно, че ще се разработи и ще ми бъде опора, бих го разкарала, защото може да му се види по-лесно просто да си намери друга жена, вместо да си намери работа, с която да издържа и мен. Дори и в момента да мога да си позволя да го издържам. Предполагам, че и мъжете, поне повечето от тях, искат да има на кого да се опрат в труден момент. Иначе, ако и двамата са съгласни и го искат, може да бъде жената домакиня и да не работи, но в случай, че има такава разлика в мирогледа и целите, категорично не съм съгласна с идеята, която стои зад изречението "Добре е жената да е независима, включително финансово, ама като не ще да е, против съм да се насилва."  - демек, ако ѝ се работи, да работи, ако не ѝ се работи - мъжът ѝ е длъжен. Не е длъжен, длъжен е обаче на децата си. Ако има такива сериозни разминавания, разводът/раздялата са най-доброто нещо, което може да се случи, за да може и двамата партньори да си намерят някой на тяхната вълна.

Аз бих работила дори и да не се налага. За мен животът на домакинята с децата е равен на самоубийство. Но съм ок с жените, които не работят и мъжете ги издържат. Щом са щастливи.
Аз съм учила дълго и съм се квалифицирала дълго и съм се борила много за работата си, ако не мога да я работа ще страдам, но ще се преквалифицирам в говачка или сладкарка, защото това ми е хоби. Но вкъщи да си стоя - никога.

Права си, като изключа, по мое мнение, бързането да се върнеш на работа, хвърляйки детето в ясла.
Млад човек, да се затвори вкъщи до живот, става асоциален.

Има още един момент: че дори най-неработещата жена рядко "нищо не прави".

Ако изкарвам пари с лекота, мога да намеря около 1000 приложения на мъж, който не иска да ходи на работа. Сега- не говорим за патологични ленивци, но примерно ако е прегорял в кариерата си и иска да градинарства и да строи къща- познавам такъв мъж- ми ОК, нека го прави, ще имам къща и градина.

Иначе вярвам, че от един момент обгрижване на детето нагоре започваш да му вредиш. Особено ако му създадеш някаква контролирана среда, в която му премахваш всяко неудобство, а то само да си учи и да мечтае смело...докато не излезе да живее сам и не види, че светът не е контролирана среда и отговорите не са лесни, както в детството. Имах такова приятелче- перфектно отглежданото дете. Всичко супер планирано и подредено- от училищната стая с идеален ред и атмосфера до пълен абонамент за сп. Славейче, всички задължителни книги- всичко под конец.

Сега е държавен служител- за повече едва ли ще му стигне въображението.

Децата трябва да се гледат в леко дефектна и "дива" среда, за да свикнат да решават "неопитомени" проблеми. Ако мама предоставя само опитомени задачи- много сериозно свива света на детето.

Именно.


Съгласна съм за яслите.
Аз пък обичам да си стоя в къщи и ми е много спокойно така. Не бих се върнала във въртележката с бързане сутрин и вечер и т.н. ако не ми с налага крайно и незабавно. През другото време си изкарвам доста добри пари стоейки си в къщи, с работа по хобито ми

Това обаче нямаше да може да стане точно така ако го нямаше стабилния мъж до мен. Или поне не в този му вид на работа.

Ако бях минала 35 без мъж, щях да мина на другия план- мъж за забавление, без деца. По-бохемски тип, музикант или художник или дори журналист. Абе простотия някаква, ама да си прекарваме времето. Във всеки случай нямаше да съм готова да родя на всеки ерген с мераци да си играе на татко. Имах малък времеви прозорец, в който да се възползвам от възможността да имам още деца- използвах го. Ако бях излязла от прозореца без деца, щях да си остана с едното само.

Не съм всела "баща" за сина си, но определено има втори родител от мъжки пол, при това ежедневно присъстващ. И то такъв, дето някой ден живот и здраве ще ме отмени в обясненията на математиката от 10 клас нагоре.

Проблемът е, като си говоря с моите познати например, че никой не чувства сигурност в дългосрочен план - дори и да изкарват добри пари (в момента, предишните няколко години, следващите няколко години), всички ги гложди някаква несигурност за бъдещето. Никой не чувства, че изкарва парите с лекота и повечето внимават как ги харчат.

Също ще ми е много чудно що тоя прегорял мъж няма финансова възглавница, собствена, и сам да си осигури парите, за да си построи къща, да си направи градинка, да отиде в Узбекистан или Непал и т.н. - да се отдаде на дълга почивка от работата. От какво толкова прегоря и му се изтощиха батериите, щом веднага като спре да работи, се налага някоя жена, която изкарва парите с лекота, да му осигури финансовата свобода.

Животът винаги е бил и ще бъде твърде несигурен. В миналото - войни и глад, сега тероризъм и болести. Аз търсех нормален мъж, без твърде високи изисквания към мен, за да ми е относително спокойно в един неспокоен свят.
Някакъв с кризи, бърн аут и други такива модерни драми би бил откачен за мен.
Не искам да ме издържа финансово, нито да готви и пере, но ако може да не ме натоварва.

Ами, защото този мъж е бил на заплата, примерно.
Голяма заблуда е, че като си на висок пост, с висок доход, можеш да създадеш буфер, който да поеме големи разходи от типовете, които описваш.
Ако е предприемач от рода на мъжа на Радика, например, който не може да си позволи отпуска 2 седмици в годината, е същото.
За съжаление, болшинството от хората, имащи доход над средния за страната, имат ипотеки, коли на лизинг, разни бели техники и телефони също, домашни помощнички, частни градини и ясли за децата, дрешки и боклуци, кетъринги и празни хладилници, които докарват месечните сметки на нулата преди заплата.