За нов живот се отварят сърцата на 137 арабски мами

  • 110 956
  • 457
# 330
Аз обаче едно не разбрах...а ТИ какво искаш?!
Виж целия пост
# 331
Насим ,ако имаш време просто прочети темите  ,ще разбереш много неща  .
Виж целия пост
# 332
Исках да видя дали има други мами в Алжир и изобщо в арабските страни ,които не работят и са домакини и трудно ли им е това.Паниката на родителите ми е ,че няма да имам стаж,няма да имам пенсия ,как ще съм асоциална,ще бъда машина за деца и слугиня в къщи и направо ужас.Майка ми иска аз да работя да градя кариери,направо ще получат удар.Иде ми да оставя любовта заради родителите ми за да бъдат спокойни ,че ще имам пенсия!!!!!!Това че е атабин ги побърква от страх заради всичко което се говори за тях,как ще ме зареже след време как само лошо ще се случва,а изобщо не познават човека.
Виж целия пост
# 333
Съвсем неутрално ще кажа, че и ти нямал гаранция, че няма да се случи нищо изброеното, въпреки претенцията, че го познаваш.
Виж целия пост
# 334
то и с нашите ганьовци може да се случи,зависи от човека
Виж целия пост
# 335
Ами ти явно си решила. Няма какво да питаш тук, правиш каквото сметнеш за нужно и си носиш последствията, каквито и да са те.
Виж целия пост
# 336
Насим, ще ти е по-лесно да си домакиня в Алжир, отколкото да работиш, по простата причина, че работа по специалността ти там без език на перфектно ниво няма. Извън столицата няма да намериш работа. Там просто работа няма. Има жилищна криза, ужасна в градовете.

Аз съм домакиня от 20 години, като преди това работех. Мъжът ми носи парите. Той ще има пенсия. Аз също, защото ме осигурява. В най-лошите случай, ако пенсионните фондове фалират, ако му ът ми ме изгони, фалира и умре ще живея на социални помощи и ще имам, като остарея, социална френска пенсия, която за никога не работиш а домакиня е 800-900 евра в момента. С тях няма да умра от глад, особено ако си ида в България, Мароко, Украйна Итн.

В Алжир средната заплата е около 150-300€. Пенсиите за инвалиди за 30-40€ на месец, на работили около 50.

Ако имаш имоти в Европа, които ти носят добър наем може да идеш там. Може да поискаш висок махар при сключване на брака и високо обезщетение ако те натирва. Обаче ако тръгнеш ти да искаш развод връщаш всичко. Можеш да стипулираш месечна сума, която той да ти изплаща вместо заплата и да се осигуряваш от нея в частен пенсионен фонд. Вързана към БВП или цена на злато, примерно, за да не си ощетена от бъдещо непредвидимо обезценяване.

Бракът е сродяване на 2 семейства и е важно баща ти да е съгласен. Той трябва да се подпише в Алжир, че е съгласен и без неговото съгласие брак няма. Майка ти също е важно да е доволна. В Алжир мнението на родителите, Раи Уельдийн, е закон.

Вашите родители срещнаха ли се? Харесаха ли се?

С него за какво се скарахте? Знаеш ли френски? Мога да опитам да намеря форум на живеещи в Алжир чужденци
Виж целия пост
# 337
Nasim, не съм омъжена за алжирец, а за арабин от друга националност. Опита се преди години да ме спре да не работя, но не  му се получи. Вече бях спряла да работя през трите години, в които живеехме в неговата страна и знаех че да бъда само домакиня не е за мен. Никой не знае какво му чертае бъдещето, но за мен лично ми е по- спокойно, че имам някаква независимост. Хората се променяме с годините, още повече с появата и на децата, хубаво е  да постъпваме по начина, който ни носи спокойствие. В действителност е неприятно да ти налага ограничения каквито и да са те, когато и да  било. Връзките ги създаваме, за да се допълваме и развиваме, а не да се ограничаваме.
Виж целия пост
# 338
Много правилно казано. Nasim не слушай само сърцето си, а замисли се за твоето /вашето бъдеще.
Виж целия пост
# 339
аз не работя ,живея в съседен тунис, напъвам от как съм дошла да си намеря работа, но е трудно , искат език ,а напоследък и писмен, 4е много се арабизира страната!лично на мен не ми е скучно, ако имаше възможност да работя, едва ли мъж ми би ме спрял ,като има възможност да се добавят финанси!но на него му харесва да не работя, надявайки се ,че така ми пази нервите и здравето ,а и съм полезна на децата!по бг ме гложди ,4е оставам без пенсия, но дали ще доживея до нея не е сигурно,а за тук е късно да се почва след 40 г да се работи ,иска се 20 г стаж за пенсия минимум, за пълна над 36 г! 4астен бизнес е решението ,но трябва размах и талант за това! реши какво искаш за себе си, оттам нататък действай по плана за собственото си добро, не се надявай да става по-розово, нещата обикновено влизат в рутина и се свиква или напротив ,не се търпи и се разделят хората! но има силни жени и оцеляват, даже стават и успешни бизнес дами!
Виж целия пост
# 340
Здравейте,
предстои ми пътуване до Катар, за няколко дни, ще придружавам съпруга ми по работа. Четох, че Катар е напредничава държава . Четох какво е допустимо като облекло на сайта на министерство на външните работи, например къси панталони и поли са неприемливи. Предвид температурите , се чудя дали важи това и за туристите.
Ако някоя от вас има впечатления от тази държава, бихте ли споделили как се обличат туристите.
Благодаря много.
Виж целия пост
# 341
Аз по принцип не излизам с приятелки, не ходя по заведения ,на 36 години съм и съм се наживяла.Той иска и в БГ да живее ,няма проблем,не държи да е в Алжир на 100%.Но проблемът с работата е грандиозен.Трябвало да разбера че неговата жена нямало никога да работи.В същото време родителите ми реват ,ще получат удар как така няма да работя,няма да имам стаж ,пенсии и т.н.Ако някой ден се разведа ще ходя да мия улиците без стаж.То аз като се омъжвам все пак не мисля за развод.Сега съм скарана и с него и с нашите и съм толкова обърканааа.Когато много се месят други хора дори и за добро нищо не става.А съм на 36 в крайна сметка.Дори и да сгреша ,това си е моя работа.Толкова съм зле ,имам нужда да говоря с жени ,които сА ОМЪЖЕни за араби.Майка ми сАМО СЕ рови в интернет и чете само страшни истории,знаете кои.Как е кошмар да си с арабимн,как задължително щял да ме остави,как съм щяла да бъда нещастна жестоко с него и това ми се отразява на психиката и връзката
Ами права е майка ти, нищо хубаво не те чака с арабин. Освен, ако не си дресирана като куче. И чехлите ще му носиш на четири крака, ако реши. В началото са цветя и рози, но после става уаууу... И излизне от тая каша няма.
Виж целия пост
# 342
Току-що сложихте милиони мъже под един знаменател, интересно. Всичките ли ги пробвахте, та знаете..... И да си питам, колко време трябва да мине, за да почнем да носим чехлите на четири крака🤔🤔🤔
Виж целия пост
# 343
Ами те болшинството от тия милиони са си баш под един знаменател. За чехлите - персонално е. Зависи колко схватлива е жената и колко бързо поддава на дресировка.
Виж целия пост
# 344
Току-що сложихте милиони мъже под един знаменател, интересно. Всичките ли ги пробвахте, та знаете..... И да си питам, колко време трябва да мине, за да почнем да носим чехлите на четири крака🤔🤔🤔
Те няма как да са под различен знаменател. Там е едно и също. Сега, аз не искам да се заяждам, ама я кажете колко от вас имате свободата да правите, каквото си искате? Ъм? Колко от вас работят, колко си позволяват да ходят облечени както им е кеф, колко си позволяват да не се съгласяват с мнението на мъжа си?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия