Холандска тема - 42

Е,как да не ги знам?!Влюбена съм в тях!Много ми харесва,че местните освен цветя,слагат различни фигурки на первазите си.Ходя по улиците и зяпам.Малко ме е срам,но ми е интересно.Имам снимани первази.В един старчески дом дядо, ми се усмихна докато зяпах.Обожавам котки!Още първата нощ с пристигането си видях котка да се излежава на витрината на магазин.Следващите дни видях много такива.Разхождат се спокойно и по най-натоварените пешеходни улици,после се шмугнат в заведението или магазина,където живеят.Шапка им свалям на холандците,които се погрижиха за разградските лъвчета.Разбира се с помощта и на българи заминаха животинките.Въпреки,че в центъра на столицата е пренаселено,пак има много зеленина.Минавах и през парка във West.Ходихме и до Хаарлем.Площада,ах,площада.Имам слабост и към старинни площади,още повече като има и катедрала.От влака видях доста стада с крави,коне и понита.За птиците ми казаха близки,но не съм обърнала внимание.Имахме намерение и до друг град да мръднем,но времето беше много дъждовно и се отказахме.Да,може би е идилия извън града,но аз си харесвам лудницата.Харесва ми всичко да е на пешеходно разстояние,да има мнооого хора.Добре,че колите са малко.Колоездачите ми се видяха много екстремни.Иначе в Амстердам всеки ден е парти.Момичета благодаря за споделеното! Пишете още,много е интересно и приятно.

Калинка аз все се каня да ти пиша за дъщеря си. Колко много съм ти благодарна за съветите, които ми даде тогава! Е, водихме я на социален педагог/психолог и естествено никакъв мутизъм не се установи. Толкова ми беше помрачено настроението тогава...
Просто нашата е една особена порода (при това скорпионка по зодия) и не общува лесно. Много си подбира контактите, а предпочита да чета пред това да ходи да играе с други (дръпнато човече). В училище се развива чудесно. За две години и половина в католическо холандско училище показателите от тестовете и са сред най-високите.
Дребната и тя за две години има много голям напредък. Тя е и много по-социална от кака си. Кани деца наред, прави и ходи по партита и си личи че на майка си прилича

Дами, имам въпрос. Живеем в Алсмеер, но обмисляме релокация  и закупуване на жилище в Холандия. Тук не искаме да оставаме. Прекалено е гъсто населено, самолетите прелитат постоянно, цените на жилища в района Амстердам са откачени, не съм доволна от началното училище, не харесах хората и като цяло време е вече да си намерим нашето място. Обмисляме идеи, като повече се интересуваме от Арнем и Лимбург (Маастрихт, Херлен, Ситтард). Може ли да дадете мнение за живота по тези места ако имате такова или имате информация?

Биб, много се радвам, че децата се развиват добре. Не всички хора са еднакви, което е прекрасното в този живот. Иначе ще е такава скука. Неприятното е, че тук много се отбелязват социалните умения на децата и ако някое е по-затворено, започват да коментират и да се питат дали нещо не е наред. Аз доста често споря с колегите на тази тема, защото и аз в училище винаги съм предпочитала книги, отбрано общуване и т.н. Пък съм си добре със социалните умения. Дори по-добре от някои холандци, които ще ги заболи устата ако попитат как си или ти зададат някой въпрос проявяващ интерес към личността ти.

В момента имам едно момче, което често се обръща назад, където седи едно симпатично девойче и отваря книгата й, взима химикалката. За мен си е чист флирт, но в главата на колегите е, че е вид pesten. Не мога да ги убедя и това е.
Интересно е как виждаме нещата през очите на различната култура.

Бих те поканила на север да се ориентирате, но вие гледате юг. Със сигурност един ден ще си намерите своето място.

@Биб: Ние живеем повече от 20 години във квартал близо до Ротердам, който преди е бил село. Capelle aan den IJssel. Много е спокойно, идилиика, но бих предпочела да бяхме се ориентирали към Бреда, Маастрихт..заради другия, по спокоен начин на живот и манталитет. Тук в Рандстад е ужасен стрес, хората нямат време един за друг. Но пък тогава тук имаше избор от училища за чужденци и всички предимства на големия град благодарение на които се развих професионално. Сега са същите предимства за синът ми който е първа година студент и ходи до университета с колело и 3 спирки с метрото ☺️

И ние сме от тия в Рандстад - вече 8 години ще станат. Ако можех да избирам, нямаше да съм тук: или на север, или на юг щях да ида. Тук ми пречат пренаселеността, задръстванията, скъпотията, ( а и манталитетът), но тук са ни училищата и засега няма къде да ходим.

Имах през последните две години повод да ходя ежеседмично в района на Арнем (и в града, и около него): като природа е прекрасно, това ми стана любим регион. Ако имам някакви резерви за заселване там, това ще е голямата религиозност на доста от хората в региона. На мен не ми пречи кой в какво вярва и дали изобщо има религия, не съм забелязала от тяхна страна да се проявява някакво осъждане на моя атеизъм. Но църквата беше естественият център на общността - там се събират, там се създават контакти ... в едно от селцата, в което често ходех, имаше само супермаркет, фризьорски салон, две кафета и книжарница за религиозна литература. Та за някой като мен, който не ходи на църква, животът там крие сериозен риск от изолация. Не знам, с годините може социопатията ми да се засили до степен да не ми трябва общност и  да си живея сама и щастлива само с няколко кучета, ама още не съм стигнала до тоя етап.

Много благодаря на всички, които се включват в отговор на въпроса ми и нашата главоблъсканица относно релокиране
sladka hapka, много интересна информация за Арнем сподели. Нямах представа за тяхната религиозност, но сега придобих представа. Предполагам, че в селата наоколо това е начина на живот и не е моята представа за съжителстване. Не съм атеист, но определено не обичам да съм част от такъв тип комуна
Честно казано тук в Алсмеер историята е подобна и дори поляците са по-добре приети от местните, тъй като освен че им работят в оранжериите в неделя ходят в една и съща църква. Лошо няма, който както намира за добре.

Madelief и ние сме в малко населено място, където цари идилия, но няма избор за училища (особено за чужденци) и децата се справят геройски сами. За плувен басейн има график с чакащи с месеци, тъй като децата са много а басейна е един. Има много недостатъци, когато става въпрос за възможности за обучение и други дейности за деца. Вече търся малко по-голямо населено място, иначе транспорта знаем навсякъде е развит. Имаш ли някаква информация за района на Маастрихт?

Калинка, като спомена север може ли да споменеш локация. Примерно по-централен град, за да се ориентирам

Интересува ни основно Лимбург като възможности за работа, заплащане, обучение, ниво на престъпност, манталитет на населението?
Ако някой живее е региона или има познати там всяка информация ще ни е от полза.

БИБ, столица на нашата провинция е Leeuwarden.
Groningen е другия голям град на север, където има доста чужденци.

Това за религиозните места е според мен леко замиращо, като се има предвид какви атеисти са холандците. Само в едно село на юг , в една неделна сутрин масово ги видях да крачат към църквата. Беше ми много интересно.

За Арнем съм чувала само положителни неща. Това, което ми харесва там е, че е толкова близо до Германия. Ние редовно си планираме уикенди до границата и ходим на пазар в Германия.

Момичета, бихте ли ми помогнали - интересува ме кой е най-популярният сайт в Холандия за продажба на употребявани автомобили? Благодаря!

Аз тършувах из този: https://bynco.com/nl
В крайна сметка се спрях на лизинг тип "наем".

Биб,

Ще ти разкажа нашия опит. Ние сме съвсем пресни новодомци.
Преди 2 години казаха, че ще местят фимата на мъжа ми в Кампус Вагенинген.
Започнахме да пътувме често до този район. Влюбих се в Арнем. Няколко пъти оставахме да преспим там на различни места, за да се докоснем напълно до атмосферата. Жив град, който имах чувството, че не заспива.
Центърът е с аристократична аритектура. Казват, че Наймейхен е най-стария град на Холандия и следва архитектурно да е по-красив, но за мен Арнем няма стигане. Много голям район е отцепен за пешаходен- все едно пешаходната зона на Хага, но това не изчерпва центъра. Винаги , когато сме били там улиците бяха пълни с хора, заведенията отвън, вътре. Заведенията покрай Рейн са с масички над реката и е трудно да си намериш места. Хората са усмихнати.
Много обичам да плувам, харесахами, че има пясъчни плажове по Рейн. Много хора се придвижват с лодки ( не по централния ръкав).
Казах си- това е моя град.
Да допълня, че всичко което пиша касае северен Арнем, не по този начин стоят нещата в южен Арнем, който е новата част. Дели ги реката и южен Арнем ми приличаше, като на квартали за спане. Тихо, празно, отдалечено от центъра , който е в северен Арнем, друг вид строителство.
И започнахме да търсим къща в северен Арнем. Мечтаех си за тези с високите тавани, орнаменти, двор, но цените за такива излизаха съвсем извън бюджета ни. Дори да излезеше къща за ремонт, отиваш на "Отворени врати" и виждаш опашка от 30-40 човека чакащи да влезнат за оглед. Същото беше и положението с Оостербейк, залепен за северен Арнем.
На всички огледи, на които сме били опашки, наддаване, ужас.
След една година търсене , трябваше да направим компромис с нещо.
И решихме да разгледаме къщите в Еде. Еде е 90 хиляден град. Разгледахме го. Хареса ни. Центърът му не е така аристократичен, като Арнем, но е също толкова оживен. В района са най-големите паркове на Холандия.
Намерихме си къща. Не с високи тавани и орнаменти, но хубава и с прекрасен двор.
Един от дните, в който бяхме там дойде човек от квартала с подарък, красиво опакован ( вътре информация за квартала, брошури и ваучери за разлини магазини и услуги от квартала, бонбони и лакомства и най-важното брошура на сдружението на съседите. Включих се във ФБ групата им и видях, че често организират някакви мероприятия- барбекю, детски забавления с батути на някоя от площадките в квартала.
Запознах се с няколко съседи- изглеждат мили, но е рано за да кажа повече.
Та така.
Живеехме в Рандстад със страхотна гледка към вода и парк- това сигурно ще ми липсва. Бяхме на 20 мин от Ротердам с метро (метрото ми беше на 200 м). Но това не ме стимулираше да ходя често до Ротердам, просто там не е моето място.
Но района Арнем- Еде много ми харесва за сега.
Близостта на Германия също.

Маастрихт също е прекрасен град.

rosss, благодаря ти за толкова описателно предоставената информация и за желанието да я споделиш с нас.
Желаем ви много щастие и успехи в новия дом! От това което си описала съм доста обнадеждена, че има шанс за добро съседство при вас, което си е направо чудесно

При нас тук някак не се получи. След първата година започнаха да ме приближават повече, но в началото никак не бяхме радушно приети от местното мога да кажа леко снобско местно население. Някои съседи ме игнорираха и не отговаряха на поздрава ми и все още е така. Започнаха да ме приближават повече едва  когато стана ясно, че съм художник и имам изяви тук, но честно казано на мен вече не ми се общува с тях. Добре е, че както навсякъде винаги има и чудесни хора! Мила съседка ни приветства с добре дошли още когато стъпихме тук преди 2,5г. и вече са наши добри приятели! Майките на приятелките на децата също са приятни.

Информацията за Арнем ни беше особено полезна. Мисля, че ще ни помогне да се насочим към другото по избор място, където и цените на жилища са по-изгодни. Силно се надявам, да сме на прав път!

Благодаря на всички!

Я да размърдам темата,пък ако не ви е досадно и имате време и желание,пишете.Случвало ли се е да ви дискриминират,да ви прецакат,защото не сте местен?В институции,доставчици на услуги и т.н.

От моя опит в Грьонинген и Ротердам - не. Даже точно обратното, любезни и приветливи холандци, но не по изкуствения маниер на американците. Иначе на проефесионално ниво си има негласна дискриминация. Високите ръководни позиции са непременно заети от хора с матерен холандски без оглед на умения от друг характер. Има логика, тъй като комуникацията между местни на роден език е предимство, което се счита за незаменимо.

В обикновеното общуване с хора или институции - не.
В четвъртък случайно говорих точно на тази тема с колежка от друг град. Тя много се изненада, че го казвам.
Не знам дали мога да сложа тежката дума дискриминация, но има разлика при мен в следното: ако колега холандец направи някаква грешка, редовно минава между капките и нищо не се казва. Ако аз направя нещо, трябва да се обяснявам. С едно изречение: имам чувството, че всеки ден трябва да се доказвам. Обаче, не знам дали е само мое възприемане на нещата или друго.

Аз - да.
Работех над 2 години в магазин за дрехи в Амстердам и имах тъмнокожа колежка (мениджър, но не този на магазина), която се отнасяше зле с всички светлокожи, не-холандски момичета от екипа.
Чашата преля, след като, когато се обадих, че няма да отида на работа ми Трясна телефона с думите "you should consider quitting". Бях в налична бременност и ми беше мнооооооого лошо, едва ставах от леглото.
За протокола - преди това, над 2 години, не съм отсъствала и 1 ден от работа.