С какво ви дразнят свекървите- 60

Добре де, жената е станала снаха преди повече от 20 години, може би тогава е влязла в свекървенския дом, защо сте такива кукички и се закачате?
По моят казус, решихме ние да си купим мебелите, а С пералня като после да й я дадем. Хич не беше доволна, дори се обиди. От вчера, обаче е подхванала една офанзива да прави програма по преместването. Толкова съм уморена и изтормозена аз, че тоя път я оставям да се вихри. Ще боядисва, наела е жена да й помага да направят основно почистване, пикап за преместването. Хич няма да се противя, само съм си подбутнала куфара за болницата близо до вратата, че тези дни влизам в 9- я месец

И там се масажират и краката на свекървите.  
Zoı , леко раждане!

Добре де, аз едно не мога да разбера - защо всеки не си знае мястото? Аз чета от доста време, но сега се регистрирах и реших да пиша, защото виждам в доста от описаните свекърви моята собствена.
Аз съм много търпелив човек, винаги съм готова да помогна на всеки за всичко. Обаче, за мен, честно казано, е много странно да ме карат да се чувствам длъжна и това ме кара да се държа по-дистанцирано. Не знам дали грешката не е в мен, но опитите да ми се налага определено поведение и да се подхвърлят реплики, които да ме задължават с определени действия, ми се струват меко казано неуместни.
При нас ситуацията е следната - до преди 2 години живеехме в моето жилище сами. Тогава почина свекър ми и уж временно отидохме при свекърва ми, за да не е сама в началото, докато свикне. Това свикване продължава вече почти 2 години, като още след първия месец се показаха рогите и се започна с номерата ала "ти си длъжен" към сина й. Ако нещо не се направи когато и както тя иска - сръдни. Ако тя направи план за събота и неделя, а ние имаме други планове - сръдни. Ако ММ обърне внимание за нещо, касаещо нашия общ дом - сръдни. Ако някоя вечер решим да се приберем вкъщи и да не спим у тях - реплики от рода на "отивай където искаш и не се връщай" и отново сръдни. Така се извъртат нещата, сякаш тя е изоставена и изхвърлена на произвола на съдбата и никой не й обръща внимание, а това съвсем не е така. С мен се държи уж добре, но аз виждам в това държание ужасно лицемерие. Смятам, че аз и ММ сме едно цяло и държейки се така с него, се държи така и с мен. Няма да казвам по колко пъти на ден му звъни, как му дири сметка и т.н. Той я реже непрекъснато, но тя продължава. Ако ние решим да направим някаква по-голяма покупка, отново се сърди, че не е с нейното съгласие и се започва натякване колко лош избор сме направили, как конкретното нещо било некачествено, как този уред бил меж да те лъжа, пък ако било това, което тя казва, щяло да е супер и т.н.
Смятате ли, че това е нормално поведение? Аз не го намирам за нормално, още повече че аз никога не съм била поставяна в подобна ситуация от моите родители. Между другото и майка ми е вдовица, баща ми почина отдавна, но такова собственическо поведение от нея спрямо мен никога не е имало.

В новата реалност очаквам характерът на мъжа да е създаден в битки за цели и доказване във външния свят- да е изтрил отпечатък всякакъв от детство, зависимости и гледане. За момичетата е по-приемливо да носят някакви отпечатъци от гледане и пазене. Но за мъжа...сори, ако се е заженил, то се очаква минимум 5 години да не е бил детето на мама.

Имам две момичета и се надявам да не се налага пак да се боря със свекървещици:) иначе с втората свекърва продължавам да съм ОК, ама аз вече съм професионалист, а тя- деликатна жена. Обаче ще видя дали в 21 век някоя ще ми тормози момичетата. Няма да мине тая:)

Защо продължавате да седите при нея?
От опит ти казвам, колкото по- дълго сте при нея, толкова по- невъзможно ще става за нея да организира живота си и по- здраво ще се вкопчва във вас.

В случая на Ани някакви "щастливи хапчета" може да свършат работа. Може да има страх от изоставяне или наченки на деменция- в доста случаи се изразява в капризност и изисквания.

Пие щастливи хапчета, но нещата стават все по-зле.
Седим заради ММ, защото ако усети наченки на опити да се отделим, започват ревове и истерии, че е изоставена. А той е милостив и му става мъчно, все пак му е майка. Иначе, за това време са имали много разправии на тема "не мога да съм до полата ти", но без резултат.

Ми още по-щастливи хапчета и намерете някой дядо там, да й прави компания.

Или куче, коте. И към тях се привързва човек. Даже кучетата са по-верни и от човеците.

Няма да стане. Синът по-лесно се командва. А и 2>1 (за снахата гооворя, дядото не върви да е комплект с млада булка )

А какво ще стане, ако решат да си завъдят детенце?

Сирена, мислиш ли, че такива майки могат да ревнуват от внучето?  
Те на практика как да го завъдят това детенце (ако го нямат) в днешно време хората живеят в егати стресовите обстановки, да имаш дете си става лукс.
Говоря като цяло, не за конкретната потребителка. 

Елементарно, Сирена, елементарно.

Маман ще командва как да се гледа НЕЙНОТО внуче. Личи ти, че отскоро си в темата.  

Ани, ясно е, че трябва да се изнесете. Обаче това ще е много трудно или поне много стресово.

А, аз съм в темата отдавна, ама с бившата свекърва, та въпросът ми беше риторичен, ясно е, че ще стане още по-голяма драма и едва ли раждане на дете ще е билет за изнасяне...

решението е дадено ,остава да го изпълните ,ще и мине,гарантирам.с всичко се свиква.Един път не съм ги дърпала  към мен и  не съм се глезила.Стават 10 години скоро  вдовица.От 7 съвсем сама .Колкото и да му е мило на момъка,да слага тапи в ушите ,да казва че не винаги можа ,да разрежда посещения,ако не ходиш  с него ще се отдръпне сам ,няма какво да прави там.Ако има го прави и се връща.Тревожно си  е.Но не е болка за умиране ,човек се бори с толкова неща и тези са от тях.Кое  идва на готово?