Дъщерите тийнейджърки

Според мен това е най-умният съвет, който можеш да получиш  

Разбирам ти притесненията от собствен опит и не мисля, че насилваш дъщеря си с остена в гърба да празнува рожден ден. Мисля, че се тревожиш от социална изолация и точно там трябва да вземете мерки, дъщеря ти да се чувства уверена и спокойна, да намери приятели. При нас това се случи, когато я преместих в ново училище, защото старото беше ... много зле.

Как ще намери детето приятели, като му се втълпява, че такива, каквито харесва, няма да намери и да не се надява? И че трябва да е приятелка с хора, които не харесва, защото само такива ще има..

Annabelle*, когато човек преживее нещо, тогава го разбира и може да даде съвети. Споделих и търся родители, които са почувствали със сърцето си подобни тревоги. Може да се стори на някого, че драматизирам като използвам думата "тревоги", но това си е негово право.
Опитвам се да говоря, разбира се чувам "знам, знам"... Познато ви е   Понякога наистина детските решения са по-правилни, малко се отклонявам, но в случаите, в които аз съм потърсила от дъщеря ми да направи избор за себе си или за нещо извън нея винаги е бил правилния и се вслушвам изцяло
Ето, сега пак тя прави избор, а в мен нещо задава въпроси "Защо?"...   Така или иначе спрях да й говоря за това, а времето ще покаже дали съм била права или не...

Извън конкретиката и частният случай на партито за РД -как е социалният живот на дъщеря ти? Има ли приятели,контактува ли нормално с тях?
Един от най-големите ми страхове като родител е ,че детето ми ще бъде отхвърлено и самотно   самата аз бях такова дете в периода от 5-7 клас и беше много тъжно-при мен всичко се оправи,когато се преместих в езиковата,там намерих приятели и прекарах наистина щасливи години,сега  двайсет годино по късно ,отценявам положително факта,че не съм се вписала в предишната среда   и дори с цената на период на самота съм отстояла по някакъв начин себе си,на тази крехка възраст.Искам да кажа,че е възможно подобен да е случая с дъщеря ти.....просто да не вижда подходящи индивиди за парти   аз например винаги съм казвала на дъщеря ми,че вместо да събира много деца ,могат да отидат някъде с 1-2 най-близки приятели,а др пари да похарчи за себе си хаха

AfterShock, аз не останах с такова впечатление от постовете на магнолия...по-скоро останах с усещане за стаени надълбоко страхове, които излизат вече наяве. Може би самата тя е била отхвърляна на годините на дъщеря си, може би е чувала епитети по адрес на детето си, които няма да сподели с нас, знам ли... звучи ми истински разтревожена, търсеща съвет, не нападки.
Вероятно защото моето дете също беше квалифицирано с твърде грозни думи, бяха му поставяни дори "диагнози", съм в състояние да я разбера и да предложа подкрепа. Предполагам, че усилията на магнолия да подтикне дъщеря си да се сприятелява с деца, които не харесва особено, са опит за все пак някаква соц. среда. Спорно е дали е по-зле да е сама, отколкото ... как беше...зле придружена, макар че този израз е за любовна връзка, смисълът е ясен.
За мен най-доброто решение е ако има шанс детето да бъде или изкарано от отровната атмосфера, ако наистина тя е такава, няма как да преценим, или поне в част от времето си да бъде вкарвано в нова по-неотровна среда - тренировки, клубове по интереси, такива места, където е твърде вероятно да намери приятели.
Моята щерка например има огромен проблем със заекване, заради което отнасяше много подигравки в предишния клас, наричаха я с какви ли не думи...нямаше приятели изобщо, беше и единственото ученолюбиво дете в класа, като бяла врана. Преместих я в друго училище, сега има поне една истинска приятелка в класа, а с останалите деца се разбира нормално, макар и да не са приятели, не са и врагове. На този етап считам това положение за победа.
Така че мога да разбера родителските притеснения. Вземаме погрешни решения, вероятно често нашите решения са погрешни много по-често, отколкото сме склонни да признаем. 
Това, което можеш да направиш - да отвориш дома си за потенциалните приятелки на дъщеря си, да кажеш на детето, че може да се събират у вас да учат, да ги поканите на пица у вас и ти да излезеш да пазаруваш, докато те са на гости. Най-лошото би било да се суетиш като квачка, да им сервираш и да ги питаш искат ли още, колкото и изкушаващо да е да наглеждаш положението 
Голям чаршаф стана, извинявам се 
Успех!

Според мен трябва да намери начин да смени средата си със себеподобни/а такива със сигурност има/, а не да се опитва да се вписва сред хора, които по една или друга причина не харесва.

Помислете от какво се интересува и се опитайте да я запишете на него/например някакъв спорт, музика, рисуване, танци/.
Колкото по - бързо попадне в среда, в която се чувства добре, толкова по - добре. Аз не бих настоявала да кани деца, които не чувства близки само и само да се впише в среда, която на практика не харесва

От известно време влизам да напиша отговор и не го започвам...
Благодаря Ви veselka1, Annabelle* и No_frame bitch за разбирането и опита да "влезете в моите обувки"  
Разбирате притесненията ми много правилно. Миналото лято нейна "приятелка" беше у нас, играеха само в къщи, излизаха и навън, но само у нас, у тях - не, майка й не давала. Няма значение това, решението е на майката, у нас децата са добре дошли винаги. Уж бяха най-добри приятелки... Но се оказа, че тази "приятелка" на дъщеря ми строго следи какви дрехи облича дъщеря ми и ако случайно и друга съученичка има такава дреха /а това е нормалното както знаем/ започваше веднага да я атакува, че копирала и буквално емоционално я тормозеше, и не само за това. Дъщеря ми с такова желание си избра някои дрехи, които се оказа и други деца са си харесали, но ги облече по веднъж и спря да ги носи, защото "приятелката" й започна да я обижда постоянно, ако знаете какви думи употребява една 11-годишна ученичка ... аз не бих ги казала и на враговете си, освен обидите я и заплашваше ... Аз бях като попарена, това беше отношение от дете, което през ваканцията отглеждахме, защото нямаше кой да я наглежда ... Отврат! Това стресира дъщеря ми много, плачеше... Промени се ... Стана дълго, но мога и още да пиша... Добре, че тази съученичка не е в нейния клас!
С надежда съм, че това е период и ще отмине... Ще разбере, че никой няма право да й определя какво да облича и как да се държи! И тя приема всички за приятели...

Период е, всички минават през него...грозно е и отвратително, но пък няколко такива "парения" и детето си очертава границите, научава се да се брани, да си подбира средата и т.н.
Колкото и да ти се иска, трябва да я оставиш да си го изживее, и само леко да подкрепяш, да си опора, но да не я нападаш и критикуваш. Можеш да споделяш за твои приятелки понякога, как някоя те е подразнила, но ти си имаш мнение, например За да й подскажеш индиректно как да реагира в такива ситуации. И т.н.

Разбирам... ние така си отглеждахме цяло лято едно комшийско дете, което много обичаше да кисне в нашия басейн... нямаше как да обясня на дъщеря ми, че е използвана. И гостенката си позволяваше да намира "кусури" на всяко нещо, да критикува дъщеря ми, начина ѝ на мислене, на обличане, не ѝ харесваше как готвя, а пък омиташе цялата си чиния... Гледах да не се намесвам, защото момичето беше от разбито семейство и явно сериозно неглижирано от втория си баща, за сметка на по-малката сестричка.
Щерка ми се опомни, когато детето дори не благоволи да информира, че няма да дойде на рождения ден на дъщеря ми, а тя я чакаше до вратата на заведението и постоянно се оглеждаше за нея...
Та опитът учи, горчив, болезнен урок, свиват ни се сърцата от жал за децата ни, но и те трябва да преминат през малките си битки, за да придобият опит за големите. Поне на това се надявам, де.

  И ние си имаме една такава Бфф  

Според мен детето е реагирало правилно, като е ограничило контактите с това дете. Трябва да поработите върху самооценката на детето, за да се влияе колкото се може по - малко от останалите. предполагам не е лесно. Аз се опитвам ежедневно да говоря с дъщеря си да се води само от собственото си мнение и от това, което сме говорили с нея с баща и, за това как в живота няма как всички да харесват нас и ние да харесваме всички и това е нормално, просто трябва да търсим себеподобни и т.н. Опитвам се да и го показвам и нагледно, с примери, с действия и т.н Моето дете е на 7 и половина, но смея да кажа, че доста внимателно си избира приятелите, почти не се влияе от неща, които според нея не са правилни и е уверена в себе си. Към момента мисля, че добре се вписва в класа. Много ми се иска това да продължи и за напред. Никога няма да спирам да я уча, че ако не се чувства добре с дадени хора или ако по някаква причина смята, че това не са "нейните" приятели е по - добре да бъде без тях, отколкото с тях

Моята красавица миналата година - ставаше на мммм 15 и отказа да празнува. Каза НЕ, точка и край. До този момент РД бяха празнувани с приятелки от училище, водихме ги да яздят в една конна база, после сладкарница и свободна програма. Тази година и беше първа в гимназия, нови хора. Дъщеря ми е доста хмм странно дете, и държи на странностите си, мисля че се чувства неуверена на моменти и че отказът е резултат от това и новите съученици.
Тя никога не е била голям фен на празнуванията ( никога силно казано, в детската градина се кефеше много ). Всички майки се страхуваме че дъщеря/син ще станат/останат аутсайдери и подобни празнувания един вид ни успокояват че тийна се социализира добре. Та в този ход на мисли те разбирам прекрасно.
Не настоявах, защото това има обратен ефект обикновено. предложих и да помисли добре - казах че ще освободя апартамента за през нощта, нека момичетата да останат да пренощуват, поех ангажимент тортата да е мрачна и черна и с логото на някаква метълска група ( излезе ми през носа, бяха я украсили с бели розички в сладкарницата...жива да не бях, почти умрях от метнатия поглед), казах че нищо не губи и винаги може да им каже да си ходят и да ми звънне да се прибера и да не се прави на интересна, щото тихият протест срещу света не хваща дикиш, трябва да се вдига шум.
И тя неохотно се съгласи. С приближаването все по ентусиазирано помагаше за някакви неща. Момичетата си изкараха много добре, подпалиха и косата със свещите, с мое дейно участие - останах до тортата преди да хвана гората, сутринта дойдох със сандвичи и фреш да ги видя, демек към 11 .
Разказвам го всичко това защото според мен комуникацията с тийна е въпрос на подход и промяна на твоето мнение, опит да видиш нещата през нейните очи. Щерката много мрази да драматизирам и да изпадам в крайности, и ако усеща че нещо отива на към това аз да загубя почва под краката от притеснения или нерви, се дърпа в черупката си, хлопва кепенците и не иска изобщо да се занимава.

Не помогнах много, споделих моя опит. Ако мога да дам един съвет, каквото и да става - СПОКОЙСТВИЕ му е майката, разбира се говоря за стандартни ситуации, хлапетата май не обичат много да им се навираме в личното пространство, нито силни изблици на емоции, не разбират притесненията  ни, и като цяло стигнах до извода че дъщеря ми има доста по здрави нерви от моите и грам не ме разбира и не иска да ме разбере. Значи остава аз да я разбера.   

Много ми хареса горния пост 

Явно трябва да изглеждаме спокойни като пънове, да им секне мерака да ни танцуват по нервите.

Моята щерка снощи ме излъга и ще си понесе последствията 
Не ме е яд, когато ми се опъва, нито когато изразява несъгласие с мен, но все пак върши каквото съм ѝ казала, но ужасно много се вбесявам, когато я хвана да ме лъже. Доскоро я усещах по погледа, но снощи ме метна по върбите без да ѝ мигне окото, явно е задобряла 
Случката е много тъпа и според нея - дреболия. Излъга ме за нещо, защото истината щеше да доведе до полагане на усилие от нейна страна за цели две минути. Аз пък мисля, че малките лъжи са особено опасни, защото създават усещане за безнаказаност.

Ухх това с лъженето ми е най голям проблем и на мене, по-скоро страх... защото задобряват. Лъгала ме е като е била в 3-4 клас .. фасулска работа да го хванеш мишока, че послъгва .. лъжеше ме, че ходи да се храни в стола на училището, а в края на седмицата и намирах купоните непипнати в чантата...
В началото побеснях, защо трябва да ме лъже?! .. после се сетих, че тя каза няколко пъти, че не иска да се храни в стол, аз казах - ще се храниш. Не и бях оставила избор. Аз бях отговорна. И.. започнах по внимателно да слушам какво казва.. Сигурно има и други неща за които не съм я хванала, но се помъчих да схвана принципа, да не я принуждавам да лъже, със изисквания.

Тя еволюира малката .. хитри са слънчицата и предприе нова тактика, не ме лъже , но премълчава, за оценки, за бели .. Най- любимо ми е: ами как стана еди каква си поразия, бе злато мое? ( а поразиите бяха от счупена подставка в хладилник до натрошена на сол стъклена кабина в баня, талант!) и тя казва ами аз седях кротко и то стана, само! Ейййй... мда
Наложи се смяна на тактиката отново, не трябва да се страхува от последствията, как ще поеме отговорност ако се страхува, няма как. Значи не трябва да я плаша. Попромених малко моя сет ъп за белите, пак се случват, но не крие и не лъже.. или не съм я хващала

Най често ми се случва да лъже от мързел честно казано.. чиниите не са измити защото е била много заета и дрън дрън дрън.. тукимам частична успеваемост. Но отново, свила съм уши, не викам, не  крякам, говоря тихо, внятно без да я карам да се чувства виновна че е малък мързел. В крайна сметка и мене ме мързи понякога, да не кажа всеки ден, човешко е.
Правилото ми при общуване с дивия тийн е че трябва да кажа 10 пъти да на някакви неща, за да чуе и се вслуша в не-то на единадесетия път.
А най справедливото и вярно обвинение от нейна страна е било, че съм ядосана и/или изнервена на нещо друго и си го изкарвам на нея.. Момичета.. знаете ли колко пъти е била права ...
Понякога вдигаме страшна патардия за някаква дреболия, сякаш това е супер важно, и на нас ни изглежда важно- детето е излъгало, трябва хубаво да му покажем че така ме трябва, а всъщност просто им набиваме ненужна вина...
 

Aз още съм в зората на общуването с пубертет, така да се каже - още няма 13 години дъщеря ми.
Тъпи са ѝ лъжите, защото най-често я хващам да лъже за личната си хигиена - дали си е измила зъбите, дали си е взела душ... такива работи.
А не е като да не се усеща миризма от нея, хормоните бушуват... миналия месец едно момиче на тренировката я беше питало дали се къпе. Уж беше се твърдо зарекла да се поддържа достатъчно добре, да сведе такива случки до минимум, много тежко го изживя, пък...
Сутринта я инспектирах - след снощния душ (не си измила косата, защото днес е на тренировка и нямало смисъл, пак щяла да я изцапа  ) по няккаъв начин е вдигнала нагоре цялата мръсотия и я е натрупала по врата си и горната част на гърдите - мръсно, кир направо... 
Е съгласете се, не мога да я оглеждам всеки ден, нито мога да вляза в банята и да я изжуля с телената четка.