Италия 150

  • 74 960
  • 741
# 420
Добре дошла сред нас, Анна Лу! Аз съм на юг, но Торино ми е един от градовете, които се надявам да видя на живо някой ден. Свекърите са си свекъри - за тях или хубаво, или нищо  Mr. Green Шегувам се! Аз имах късмета да попадна на чудесни свекъри  Heart Eyes Още тъгувам за свекърва ми, която си отиде преди година и половина  Sad
Разкажи за себе си. Как попадна в Италия, с какво се занимаваш...  Hug
Виж целия пост
# 421
Благодаря ви за топлото посрещане!
Нели, какво да ти кажа - интересува ме всичко и нищо. От септември май ще се наложи да си търся сериозна работа и се чудя дали българската ми диплома се признава. Или да изчакам до март-април, когато ще завърша магистратурата. Пак ще е българска, но поне програмата ми е на английски, та се надявам да върже повече Grinning
Мирена, моята история е толкова стандартна, че направо е извадена като от наръчник за принцеси в 21 век. Заминах в Торино по Еразъм 2014/2015, после през март се прибрах в София. Вече толкова бях влюбена в Италия, че не можех да си представя да не се върна и през септември 2015г. заминах като au-pair при едно семейство, отново в Торино. Зимата срещанах любовта, за лятото съм си вкъщи, но (за трети пореден път) през септември се местя да живея с моя. Първите 6 месеца ще правя Еразъм отново, така че някакви финанси ще имам, но искам да си намеря и работа, защото не съм способна да си седя вкъщи и да бъда домакиня. Накратко е това.
Виж целия пост
# 422
Благодаря ви за топлото посрещане!
Нели, какво да ти кажа - интересува ме всичко и нищо. От септември май ще се наложи да си търся сериозна работа и се чудя дали българската ми диплома се признава. Или да изчакам до март-април, когато ще завърша магистратурата. Пак ще е българска, но поне програмата ми е на английски, та се надявам да върже повече Grinning

Анна, много се радвам за теб. Надявам се да ти хареса в Италия и да си много щастлива с твоя човек.  bouquet

Сега практично. Каква ти е специалността? Не искам да те отчайвам, но ако не си IT не е никак лесно и на твое място не бих чакала за да започна да търся работа. Аз работя от вкъщи и в момента съм замразила сериозното търсене на работа заради организационните работи по сватбата, но определено не е лесно дори с добри дипломи и CV.

Дипломите ти се признават, но няма да ти свършат голяма работа. Английския е необходим, но не достатъчен. Не знам на какво ниво ти е италианския, ако не е добър най-добре първо това оправи. Виж евентуално за някакви стажове, дори да не са платени, пак ще ти е някакъв опит тук и ще помогне след това при търсене на работа. Виж и твоя приятел ако има познати, най-лесно така ще стане...

За CVто две неща са фундаментални ако искаш въобще някой да ти се обади - италиански телефон и адрес в/близо до мястото, където кандидатстваш. Така че ако не си оправила тези две неща, първо с това започни.
Виж целия пост
# 423

  Аз италиански телефон имам, но адресът не знам дали не трябва да се пререгистрирам. Защото codice fiscale-то ми е на един адрес, а после смених още 2-3. Иначе италианският ми е на не много добро ниво. Завършила съм Връзки с обществеността, в момента завършвам Международни бизнес комуникации, а в тези среди, независимо в коя държава, местният език трябва да е на перфектно ниво. Както и да е, ясно е, че съм готова да направя компромис. Не си представям, че чакат само мен да им оправя комуникациите във фирмите, отдавна се разделих с  тези илюзии. Моят уж казва, че техните ще помогнат с познати и контакти и като цяло това е, на което се надявам.
   Друго, което се чудех е дали ще ми трябва сметка в италианска банка още преди да си намеря работа или мога да го оставя за по-напред във времето? Сега ще погледна в по-стари теми, ако сте обсъждали какви документи трябва да се подготвят предварително.
Виж целия пост
# 424
Ана Лу, освен ако не кандидатстваш в полицията, никой няма да ти проверява адреса.  Laughing Имах предвид да напишеш италиански адрес и телефон. В твоя случай бих залегнала на италианския, можеш и без курсове да си го подобриш, още повече като си на място. После виж ако стане с тяхна помощ най-добре.

За сметка ти трябва резиденца. А за резиденца - работа, брак или 6000 евро в италианска банка на твое име. Мисля че само в пощата можеш и с паспорт да си направиш сметка, но не виждам за какво ти е толкова спешно.
Ти на колко си години? Предполагам че още си малка, поне на фона на нас.  Simple Smile Кажи харесва ли ти града?
Виж целия пост
# 425
Ана Лу, освен ако не кандидатстваш в полицията, никой няма да ти проверява адреса.  Laughing Имах предвид да напишеш италиански адрес и телефон. В твоя случай бих залегнала на италианския, можеш и без курсове да си го подобриш, още повече като си на място. После виж ако стане с тяхна помощ най-добре.

За сметка ти трябва резиденца. А за резиденца - работа, брак или 6000 евро в италианска банка на твое име. Мисля че само в пощата можеш и с паспорт да си направиш сметка, но не виждам за какво ти е толкова спешно.
Ти на колко си години? Предполагам че още си малка, поне на фона на нас.  Simple Smile Кажи харесва ли ти града?
"
На 25г съм Laughing Градът е прекрасен! Спомням си още първият път, в момента, в който слезнах от автобуса, си казах: "Това е моят град!" Прекрасна атмосфера, голям и красив център, усеща се, че е голям град, без да я има лудницата и забързаността. Има си паркове, заведения, театри, културни събития. Нищо не му липсва. А и хората са ведри, спокойни, усмихнати. Но предполагам в цяла Италия е така. Не знам дали и при теб е така, но аз се чувствам повече у дома си там, отколкото в София.
Виж целия пост
# 426
Радвам се че ти харесва. Ходи ли вече в египетския музей? Ние от не знам колко време се каним да отидем, и роднини има мъжа ми там, но все не остава и за това време. А много искам да го видя, надявам се на есен да се наканим най-накрая...

За мен Милано не е точно моя град, но аз и трудно се привързвам към места. За мен домът е там, където е семейството ми, ако то се премести, се мести и това, което приемам за дом.  Simple Smile Надявам се някой ден да успеем да се преместим на юг,но засега е малко вероятно.
Виж целия пост
# 427
Даже три пъти съм ходила в Египетския, защото всеки сезон добавят нови експозиции или има гостуващи, така че винаги има какво да се види, а на мен древноегипетската култура ми е много на сърцето. Също в музея на автомобилите трябва да отидете. Страшно много неща имат да се видят, интересно е. Наканете се някой уикенд. В крайна сметка два часа и сте в Торино, може и за един ден да наминете, ако тръгнете сутринта. Разбира се, колктото повече - толкова повече. Заслужава си да се види този град.
 Аз тази година съм решила да си направя абонаментна карта за музеи и галерии и да обиколя всичко, защото много често има изложби, които бих посетила с удоволствие, но 12-15 евро за всяка една ми изяжда бюджета  Laughing
Виж целия пост
# 428
Проблемът е че ако отидем и не се обадим на роднините ще настанат междузвездни войни. Laughing Т.е. трябва минимум 2 дена да стоим. Надявам се да успеем да отидем след септември, макар че и при свекърите от коледа не сме слизали, ужас. Много неща се събраха тази година, няма как.

Тук в Милано обикновено август са безплатни общинските музеи, виж дали и при вас не е така. Помня че първото лято тук ги обиколих всичките така.

Вие със свекърите ли ще живеете, че попита за тях първо?  Simple Smile
Виж целия пост
# 429
И аз много харесвам Торино. Абсолютно подкрепям всичко написано за него. Има страхотен чар този град и макар, че ни валя страхотен дъжд когато бяхме там пак искам да ида, но този път поне за 2-3 дни, защото за ден може да се види много малка част от него. Египетският музей е задължителен. Според мен не могат да се сравняват с Милано.
Виж целия пост
# 430
Ние през август сме в България, ще го разхождам насам-натам, така че изпускаме безплатните музеи, но не е болка за умиране.
Слава Богу, живее сам, но техните са на 40 км от Торино и понякога имаме едни безкрайни семейни обяди и вечери, по време на които аз все още не се чувствам особено комфортно. Майка му имаше големи притеснения в началото, че съм българка, но май се поуспокоиха нещата. Иначе винаги се държат с мен добре. Но искам да попитам как е нормално да се държа, когато съм в тяхната къща? Защото един уикенд бяхме на селото му и той приготви барбекю, на което извика и техните. Аз, разбира се, помагах с всичко - приготовления, слагах и вдигах чинии и всичко, но ми беше странно. Защото хем това си е къща на техните, хем в този случай явно се чувстваха като на гости. И все се чудя трябва ли да се вдигам да помагам, когато сме у тях и самоинициативно да върша някакви неща. Стремя се хем да не изглеждам все едно се чувствам у дома си, хем да не решат, че нямам желание да свърша работа за 5 стотинки.
 А той е от южната част, така ли? Къде по-точно? Поне е хубаво, че имате повод да се разходите до там. За колко време ще ходите?
Виж целия пост
# 431
И аз много харесвам Торино. Абсолютно подкрепям всичко написано за него. Има страхотен чар този град и макар, че ни валя страхотен дъжд когато бяхме там пак искам да ида, но този път поне за 2-3 дни, защото за ден може да се види много малка част от него. Египетският музей е задължителен. Според мен не могат да се сравняват с Милано.

Не могат наистина. Много са различни и като стил, и като атмосфера, и като усещане. От Милано на мен ми харесва парка до Дуомо-то (все му забравям името). Наистина е като кътче спокойствие, на фона на цялата лудница отвън. Съжалявам, че не сте хванали хубаво време. Това може да убие цялото преживяване.
Виж целия пост
# 432
Скрит текст:
Ние през август сме в България, ще го разхождам насам-натам, така че изпускаме безплатните музеи, но не е болка за умиране.
Слава Богу, живее сам, но техните са на 40 км от Торино и понякога имаме едни безкрайни семейни обяди и вечери, по време на които аз все още не се чувствам особено комфортно. Майка му имаше големи притеснения в началото, че съм българка, но май се поуспокоиха нещата. Иначе винаги се държат с мен добре. Но искам да попитам как е нормално да се държа, когато съм в тяхната къща? Защото един уикенд бяхме на селото му и той приготви барбекю, на което извика и техните. Аз, разбира се, помагах с всичко - приготовления, слагах и вдигах чинии и всичко, но ми беше странно. Защото хем това си е къща на техните, хем в този случай явно се чувстваха като на гости. И все се чудя трябва ли да се вдигам да помагам, когато сме у тях и самоинициативно да върша някакви неща. Стремя се хем да не изглеждам все едно се чувствам у дома си, хем да не решат, че нямам желание да свърша работа за 5 стотинки.
 А той е от южната част, така ли? Къде по-точно? Поне е хубаво, че имате повод да се разходите до там. За колко време ще ходите?

Помисли си как би отговорила на тези въпроси ако бяха българи? Според мен не би имало еднозначен отговор. Зависи какви хора са свекърите ти. Аз като отидем при моите свекъри и си помагам за всичко, но в началото не ми даваше нищо да пипна майка му. После като се поотпусна и няма проблеми. Но примерно виждам че ревнува като сина й каже че аз приготвям нещо по-добре, а той хич не се усеща.  Laughing Само го ръчкам в ребрата периодично като каже нещо не на място, но много полза няма. Виж как реагира свекърва ти като помагаш, дали й е приятно или се мръщи че й вземаш територията. Предложи нещо да приготвиш ти, да измиеш чиниите и т.н. Ще си проличи веднага. Щом не живеете заедно не е проблем в крайна сметка, колкото и да са дълги семейните обеди.

От Кампания, но в планинската част, 100на км от Неапол. Не знам точно кога ще успеем да отидем, защото си е цял ден път и не става само за уикенда. Обикновено 10на дена откарваме, а и аз се чувствам определено по-добре там, и приятели имаме повече.

За Милано - според мен това е най-нетипичния италиански град. Хубавото му е че винаги има нещо да правиш ако искаш, но пък е много по-малко зелен, много по-малко уютен, с много малко история. Зависи какво ти харесва, ако искаш космополитен град, това е единственият италиански град който поне малко се доближава до това определение. Но ако искаш история, добра храна, мили хора, слънце (нещата с които обикновено се асоциира Италия) - най-неподходящия.  Laughing Това е личното ми мнение очевидно, може би някое от другите момичета от Милано няма да са съгласни, но аз така го усещам.
Виж целия пост
# 433
Анна Лу, едно от моите първи впечатления от гостуване е италиански дом бе, че гостуващите жени ввкупом се включват да помагат на домакинята. Много ми хареса този манталитет. И до ден днешен със зълва ми не се питаме, а запретваме ръкави, независимо дали сме у нас или у тях. Същото беше и със свекърва ми, същото е и в домовете на приятелите ни.
Виж целия пост
# 434
Анна Лу, едно от моите първи впечатления от гостуване е италиански дом бе, че гостуващите жени ввкупом се включват да помагат на домакинята. Много ми хареса този манталитет. И до ден днешен със зълва ми не се питаме, а запретваме ръкави, независимо дали сме у нас или у тях. Същото беше и със свекърва ми, същото е и в домовете на приятелите ни.

Явно зависи много от региона. В Пиемонте нещата хич не стоят по този начин. Да не генерализирам, но поне в повечето семейства, при които съм ходила (а аз ходих много със семейството,а с което живях) и всички си седят, домакинята шета. Като изключим нашата къща де - там таткото беше набеден да готви, да слага, да вдига. Много ми беше жал за него.

Нели, разбирам те за това с приготвянето на храната. За всяка майка (и жена като цяло) е обида да чуе,че друга се справя по-добре в нещо, камо ли в кухнята. Моят в това отношение е много предпазлив, но за кюфтетата не издържа. Моите са му ТОП.
Иначе и аз не разбирам тази мания с ваканциите в Милано. Определено е хубаво да се види, но на моменти ми е странно какво правят хората там на почивка, примерно една седмица. Но всеки град си има своя чар, така че и Милано не остава по-назад. В района на Неапол ми е мечта да отида. Както и в Тоскана. Аз надолу никога не съм слизала и ми се иска да поправя тази грешка възможно най-скоро. Абсолютно ти вярвам, че се чувстваш по-добре там. Чувала съм, че хората са по-топли и сърдечни, отколкото в Северната част. Прави са хората, когато казват, че съществуват две Италии.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия