Образование за децата със специални потребности

Няма количествени оценки в първи клас. Независимо дали детето е със СОП или без.

Как да разбирам чл.107 от НАРЕДБА № 11 от 1.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците?

Децата от 1 до 3 клас включително не получават качествени оценки СС, СЗ и ПИ, а емотикончета, които отговарят на Отличен, Много добър, Добър, Среден и Слаб, но без количествен показател

Здравейте,
Търся съвет, как да подбера гимназия за синът ми - той има умерена форма на дислексия. Може да чете, но се затруднява и учи бавно.

Живеем в гр. Банкя, но не съм доволна от местното училище - средата не е добра, учителите не съдействат за адаптиран подход при изпитване.
Математиката му се отдава повече от Българският език. Мислех за предприемаческа паралелка, защото това го интересува. 

Ориентирала съм се към 137 СУ в Люлин, за което чух добри отзиви.

Тези от вас, които са минали по този път - моля да споделите опит. Как да увелича шансът да попадне в добра среда, да няма агресия в училище, учителите да имат толеранс?

Поздрави,
Анни

Агресията е въпрос на шанс, толерантността за мен е в училища, които не са топ и учителите са свикнали да работят с деца с по-нисък бал, обучителни затруднения или проблеми в средата.
Предполагам, че детето ще се яви с консултант и допълнително време на НВО, има право за дислексията.
Аз бих разгледала кои училища в София приемат деца с насочване от РУО (по списъка им със заболявания), там бих очаквала повече толерантност.

А какви са ви наблюденията за частни училища, които приемат деца със СОП? Има ли училища, които наистина работят ефективно с деца с обучителни трудности и дали средата е подкрепяща?

Подкрепяща среда има в малки училища по малки населени места , застрашени от затваряне. Тя е подкрепяща дотолкова доколкото не е изолираща и стигматизираща.  Подкрепяща обучително няма как да е никоя среда. В момента в масовото училище просто проверяват какво са научили децата у дома с родителите.  Съответно обучителни затруднения  никоя учебна среда не подкрепя. В противен случай нямаше родителите да записват децата на уроци по математика, български , английски. Важи в пълна сила и за децата в норма).

По неофициални наблюдения повече от  50% от децата в частни училища са СОП ( без значение дали с официална диагноза или не). Родителят си работи по трудностите. В тези училища  няма статус СОП нито Допълнителна подкрепа. Ако говорим за академична подкрепа , тя е за всички ученици. Без някои да  имат право на повече В тези училища единствено има затваряне на очите за проблемите на детето като обучение и поведение, или само поведение ( защото и това честно е на дневен ред). Така че гостоприемната среда е причината повечето родители да "приютяват" децата си там.  

Ефективно си работи по затрудненията на детето си единствено и само родителя и хора на които плаща за допълнителна помощ.  Няма как да има очакване че някой друг ( в училище особено) ще извърши цялостно работата около спецификата в обучението на едно дете с обучителни и поведенчески затруднения. Нещата са добре на бумаги. в реалността е най-добре всички да са СОП извадени от клас, защото не могат да се справят с материала

Много благодаря за отговорите!
Да, детето ще има допълнително време на НВО. Не съм проучила за възможността на консултант. Ще е чудесно, ако  има подкрепа за четенето и може някой да провери дали е прочел вярно условията на задачите.
   
Ще прегледам училищата, с които работи РУО. Много добра идея!

Отделно се свързах с https://roditeli.org/ и от там ми обещаха помощ, да отсея училища с по-добри ресурсни екипи. До колкото се ориентирах, е по-добре да се избере училище 1-12 клас, от колкото гимназия. Защото изграждат екипи и процеси по подпомагане за малките класове и могат по-адекватно да реагират и в големите класове.

Хубав ден!
Анни

Анни, не разчитай особено на екипа в гимназиален етап, не случайно само най-тежките случаи, обикновено тези, които са на качествена оценка ползват. Самите ресурсни не могат за два часа седмично да помогнат много - материята е трудна и за тях. Те работят основно с деца с обучителни затрудения на редуциран учебен план само върху най-основни неща.  
Консултант трябва да има задължително, ще бъде в отделна стая. От две години има указания консултантът да пренася на белова отговорите на дете с дислексия. Ако от училището организират нещата както трябва, то работата на консултанта е да провери дали детето разбира въпроса/ заданието, да прочете той, ако детето се затруднява с четенето. Материалите може да се разпечатат с шрифт за дислексия. Дано да имате късмет и училището да даде правилните инструкции на квесторите, за да оставят консултанта да си свърши работата.

Мама Ру благодаря за написаното. Пренасянето на белова от страна на консултант е нещо, което не бях чувала.
В гимназиалните етапи помощта за по-леките случаи като специфични нарушения в ученето е условна, макар на бумага да е с цветя цъфнала. Така че родителя продължава да си дърпа детето. Предполага се че според резултатите на НВО  то ще попадне в съизмерима с академичните му възможности среда с което ще избегне стигматизация и изолация. Подобно би се случило ако нивото на децата е осезаемо по-високо от неговото.  Що касае толерантността, отново по- малки училища работещи с деца със средна категория знания са по-гостоприемни.Шансовете детето да се слее с мин за себе си рискове нараства. Особено понеже при вас говорим чисто за обучителни затруднения. А не за проблеми в адекватност на поведение.

Какви са ви мненията за логопедичните занимални? Имате ли опит и ако да, споделете отзиви.
Аз съм записала детето юни месец на такава занималня. Ако видя, че има осезаем прогрес, може би ще се пробваме да ходи на занималня и през учебната година.

_re_ge, това е от две години. И мен ме изненадаха 2024, когато моето дете беше седми клас. Твърдя, че заради това детето не получи 2-3 точки поне - бяха започнати изречения с малка буква, бяха прескачани редове, не беше оформян нов ред... Моето дете не пише така. Съответно не мога да съм сигурна и за други грешки дали са били на детето или на преписващия. При това моето дете пише четливо, макар и грозно. Миналата година бях квестор на ДЗИ точно на ученик с дислексия и имаше изрични инструкции какво може да прави консултантът. Училището беше загрижено за ученика и искаше да има най-добрите условия да покаже знанията си. След това си поговорихме с него, оказа се, че до 7 клас е учил в училището, в което и моето дете и отношението е било същото и към него, затова и не е имал шанс да се пребори за това, което наистина иска да учи. Поне беше срещнал подкрепа в гимназията.
Анни, не става въпрос за София, затова не мога да препоръчам училище.
AriaNovaKaq, нямам опит с такава.

Желанията и възможностите са един дълбок философски въпрос както кокошката и яйцето. Желанията и възможностите съвпадат само на една малка категория ученици. Затова и подредбата в документите за класиране след 7 клас става по желание, но същинското класиране на ученика се осъществява спрямо възможностите му, показани като резултат от НВО. Логично е, че колкото по-висок е бала, толкова повече възможности за класиране в по-желани от мнозинството  гимназии  има. НО колкото е "по-елитна" една гимназия, толкова по -високи ще са изискванията от обучителна гледан точка, на които детето ще трябва да отговори. Обаче рядко децата на 14 притежават критично мислене , за да оценят баланса и че там където желаят е възможно да не е тяхната среда (отново чисто академично) . И че ако попаднат там вероятно няма да е толкова добре както си мисля - няма да отговарят на средата ( което ще е причина за изолация, стигма, булинг и други неприятни) . Затова и начинът на разпределение на децата по гимназии е сравнителни справедлив. Разбира се няма 100% справедливост. Има деца които тотално се провалят по някакви причини на НВО ( както примерно онзи случай на дете от елитно Сф училище, което по погрешка слага в плика в черновата а не беловата) и попадат в среда където са бяла врана. Виждала съм и деца, които пак по някаква причина успяват да изцедят от себе си максимума на НВО  и попадат там, където реално пак "не им е мястото" - сред  деца на много по-високо ниво. А въпросът е не само за влезеш в дадена гимназия, а и да "изкласиш". Съответно и двата варианта са  лоши, за детето в тази ситуация,  за душевния му комфорт. Тук оставам настрана начина по който става разпределението на деца от РУО. Очаква се в РУО да ги разбират тези неща.


Точно заради това съм много учудена от тези промени с "преписващия" квестор. Аз лично бих предпочела детето ми да си направи преписа само и да си допусне своите грешки, отколкото да остане усещането че нечия грешка се е пренесла върху резултат на детето ми. Ако то напише начало на изречение с малка буква ще знам че грешката е негова. И толкова.

Аз също бих предпочела, макар че има деца, на които почеркът е толкова зле или въобще цялото им писане (пропуснати букви, срички, разменени и т.н), че е по-добре някой да препише вместо тях на беловата. За моето дете не важеше, ама...

Успях! Подадох Заявление за откачане на това "ремарке" СОП.
Стигна се до повишаване на тон. Събрах всички от отдела СОП(Педагогически съветник, ресурсен учител, логопед) , учителите и накрая Директора дойде .
Убеждаваха ме , колко е необходимо, колко е наложително. Накрая Педагогическия съветник ми каза:  Той няма нужда повепе от нас! Логопеда: Аз няма повече какво да направя за това дете! Останах втрещен. Значи няма нужда, пък ти вадят от 100кладенеца вода.
Между другото си повиши и оценката по Български. Изкара 4-ка на класната.
Та така.....