Образование за децата със специални потребности

Детето е с лек аутизъм и дефицит на вниманието. Няма официална диагноза, но това е мнението на детски психиатър, на психоаналитик и психолог. Понеже учех с нея до десети клас, а и не е била в елитни училища, това не се усещаше толкова. Така пропуснахме страшно много време, през което би могло да се работи допълнително с нея. Но в един момент материала стана сложен, а тя е максималистка и като видя, че не се справя добре, отказа да ходи на училище. Психоложката ме посъветва да я заведа в Александровска болница за официална диагноза, за да може да ползва ресурсно подпомагане. Не искам да е на качествени оценки, защото тя е умна, постигала е добри резултати на олимпиади, оценката й по Бел на матурата в седми клас, беше над средната за страната. Просто има проблем със самостоятелното учене, особено по разказвателните предмети, а аз за съжаление вече не мога да й помогна. Иска ми се да завърши с прилична диплома, защото тя е хуманитарна паралелка, не я виждам със средно образование какво ще работи.

Лятно време, понеже явно става въпрос за дете в 10-11 клас, не се навирай в СОП. В гимназията СОП е само за деца, които не покриват. Ресурсният не може да помага ефективно по материала и на практика два часа са едно нищо, но слагат на детето етикет. По-добре търсете консултации и външна помощ (частен учител).

Подкрепям напълно МамаРу.
Наборът от документи за завършване на средно образование се състои от диплома за завършен първи гимназиален етап (8-10 клас) и втори етап (11 и 12 клас).  По принцип СОПовете, чиито родители искат детето все пак да има документ за завършен първи гимназиален етап, но то има все пак обучителни затруднения, завършват 10 клас и спират обучението си.  Родителите на онези СОПове, които имат капацитета да завършат 12 клас и дори да продължат нагоре, в гимназиален етап се отказват от  "привилегията"  Допълнително подпомагане, защото помощта е недостатъчна, не дотам качествена, а статутът поставя етикет. Разбира се законодателно нещата изглеждат по друг начин и всичко е цветя и рози, но ние тук говорим от гледна точка на практиката.
Затова идеята да е наемат учители е много добър съвет. Така или иначе на този етап приключват общообразователните предмети и гимназист трябва да се справи с всеки един от тях поне с тройка. Което при подходящия подход в училище (дипломатичност) и липса на конфликти с училищната  администрация може се случи без проблем. От там 11 и 12 клас остава профилирането, но все пак математиката присъства в програмата. Мога да кажа обаче че и през нея може да бъде преминато с тройка без проблем и дори без знания.
От там ако детето има навършени 16 би могло да се премине към самостоятелна форма на обучение, но проблем е че от една страна  всичко ще е на самоподготовка, а от друга затрудненията при форми за проверка на знанията заедно с класа са много по-лесни за преодоляване отколкото самостоятелно. Минаваш между капките така да се каже. Ученик изкарал до 10 клас няма да бъде оставен да повтаря, освен ако както казах няма някакви сериозни конфликти с учители и администрация.
Това което бих добавила обаче е, че и едно бъдещо студентство също не е съставено само от любими предмети. Първи, понякога втори курс има много "плява" която трябва да бъде преминта. И тогава един отказ.от страна на младата дама да се занимава с безинтересни или сложни неща би бил фатален. Съответно още от сега би било полезно за нея да я поставяте в ситуации когато  не тя определя дали ще ходи на училище, а трябва да търси механизми да се справя с фрустрацията, от нещо което не й приятно да прави. От тази гледна точка самостялената форма не намирам за подходяща, защото би отправила посланието, че има решение на проблемите, през движение по пътя на най-малкото съпротивление. А в живота това не се случва често. Всеки иска да има чудесна работа, интересни задачи, прекрасен шеф и след работа на дивана да чете книги, но такива ситуации са рядкост. Ние всички се борим с някакви фрустрации и механизъм на решаване на  проблемите чрез игнориране или избягване се смята за неполезен.

Чъдя се деца в норма, които грам не учат, нищо не знаят от материала, как минават в горен клас? Например децата в Гимназия "Макгахан"? Или в други училища, оставят ги на поправителен, те нищо не знаят, но наесен ги пуснат все пак да минат нагоре. И това са примери, които са истински, не стрелям напосоки.

Девойката е в 11 клас и имаше много сериозни проблеми. Суицидни прояви, за които и не знаех, споделила е с психиатърката, мисли за самоубийство. От две седмици е на стимулотон и днес за пръв път от много време отиде на училище. Аз честно казано мислех, че ще е по добре да прекъсне тази година и догодина да е отново в 11клас, за да може да се оправи и да си изкара по хубави оценки в дипломата. Но според психоложката, ако се затвори е къщи, а тя няма и приятели, състоянието й ще се задълбочи. Лошото е, че при нас учители за частни уроци трудно се намират. Преди две години търсих по химия и не намерих. Освен ще опитам да намеря поне по БЕЛ и ако може да се ориентира по бързо за втората матура по кой предмет ще е. Тя като ходи на училище няма проблем да изкара някакви оценки, проблема е че не ми се ще да са хептен зле. Преди години имах колежка на 36-37 някъде, няколко поредни години кандидатства в университет. Изкарваше много високи оценки, но не можа да влезе дори платено заради дипломата си от 3.00.  Карала е бурен пубертет и въобще не е учила, но са я избутали да има поне средно. От тази гледна точка предпочитам да повтори 11 клас, но да завърши с по хубави оценки, но май няма вариант да стане. В понеделник ще говоря с психиатърката и ще чуя и нейното мнение.

В днешно време приемат и с 3:00, важното е да имаш диплома. Дори правят предварителен прием, не знам на каква база, ама съм имала случаи на недопуснати до ДЗИ заради слаби годишни оценки в 12 клас пък приети предварително и им пазели местата.
Освен това, ако е с ТЕЛК имат някакво предимство при прием.

Извинявам се че питам, но под прояви имате предвид истински постъпки или натрапливи тревожни и обсесивни мисли?

Суицидни прояви, например самонараняване със стъкло, на такива места, които не се виждат, а сега есента сме и с повече дрехи. Тя преди години ми разказваше за нейна приятелка, която се е опитвала да се самоубива, като си пререже вените със стъкло и че тя и други деца са я спирали, а се оказва, че още тогава и моята го е правила (и същите тези деца не са я спирали). Аз си мислех, че детето ми споделя с мен, защото като малка много бърбореше, а се оказва, че е споделяла несъществените, а важните неща си е държала в себе си. Добре, че поне сега започна да споделя - предимно със специалистите, с мен по-малко, преди не искаше и да чуе за психолог и нямаше начин да я заведа.