Спомени и впечатления за социализма в България

Пак еднакво мислим- аз също съм против да се прави това и да се представя Царството идеализирано, както и света идеализиран, че да се чувстваме зле и като най- големите сатрапи .

Но, виждаш реакцията на Аглая- нея не я устройва постигането на консенсус.
На нея друго ѝ трябва- конфронтация и омраза, докато се разруши всякакво чувство за единност на народа ни, докато се заличи цялата ни история и се пренапише отново по новите опорни точки.

Ама какъв народопсихолог си била, какъв сърцевед - чудо; пиши, пиши и не спирай - такива писания къде другаде може да срещне човек.

Това за Аглая не е вярно.
Никой май не си дава сметка колко натоварващо е виртуалното общуване, както и че всеки от нас има определен стил, начин на живот, начин на изразяване.
Аз самата ужасно се пъна да внимавам как се изразявам, защото в такава дискусия всеки пали от четвърт и се хваща за половин дума, и пак не винаги се получава.
Не че и на мен не ми се иска да хвана тигана.

Вече може да се срещнат на много места- хората почнаха да се замислят и проглеждат.
Много години не обръщахме внимание на подмяната, защото луди калинки ни направиха от инфлация, мутри, спукани балони на имотите и безработица.

Прозвуча неемпатично, наистина, но може да е следствие и на комуникацията тук, при която - понеже е писмена - няма как да се усетят всички нюанси.
Това, че ние познаваме слабо индивидуалните жестове на съпротива, със сигурност е свързано и с липсата на култура на паметта за този времеви отрязък. Ние знаем за шестте ястребинчета, понеже сме учили историята им в училище. Но колцина знаят за прежде изброените жертви на социализма? Какво се знае и за тези, които не са убити, но са стояли в затворите - като Александър Димитров например, който е от тримата, осмелили се да протестират срещу нахлуването на войски по време на Пражката пролет? А за Валентин Радев?

Голяма част от дисидентите са били с леви убеждения, искащи по-човешко лице на социализма. И Георги Марков е бил такъв - виждам, че тук името му някак омаловажаващо се споменава. Да, по времето на пребиваването си в НРБ е бил привилегирован от властта; да, написал е пиесата "Комунисти" и е сред сценаристите на "На всеки километър". Можел е да остане придворен поет като Левчев и да напише "Мислете за мен като за огън. Книга за Людмила Живкова". Но не го е сторил.

Отказал се е от всичко. Отишъл е на място, където се е чувствал доста самотен - не е знаел английски добре, навярно е разбирал, че като писател в чужбина няма как да му потръгне (макар че е опитвал, не се е предавал, но е знаел, че там ще бъде "никой"); бракът му с Анабел - казват - не е бил особено щастлив; на всичкото отгоре е бил разочарован от западните леви, които са му изглеждали утописти, които нямат представа какво значи реален социализъм; не му е харесвало и това, че руските дисиденти - бегълци на Запад - някак са узурпирали правото да разясняват що е социализъм; и тамошният капитализъм също го разочарова.

На мен всичко това обаче не ми се струва укоримо - човек рядко е биографично кохерентен, рядко живее без спадове и разочарования. Даже ми се струва, че тъкмо те изграждат човешкото, близко лице на Марков. Показват го като постоянно търсещ ум, като човек, за когото няма по-голяма ценност от свободата. Като човек, който се е осмелил, зарязвайки всяка привилегия, угода, потенциал за безоблачно съществуване. И тъкмо защото е бил много свободен, в крайна сметка е убит. Не се посяга на мижитурки.

Ето, това е разликата във вижданията на вас- чели само за Марков и нас- живели заедно с него в онова време и видели "дисидентството" му.
При вас е идеалистична представа, а при нас- реалното положение на нещата.
Г.М. не само беше привилегерован, той беше от близкото обкръжение на Тато- на снимките беше до лявото му коляно по време на лов. Той беше снабдяван с всичко от правителствените магазини. Той беше пускан да пътува зад граница, където имаше забягнал брат- в Италия.
За разлика от редовите българи, които си патеха, ако някой от семейството избягаше, той продължаваше да е близко до властта. Той беше избран да напише сценария на "Всеки километър", който филм беше апотеоз на соц. идеята.
Марков не може да бъде разглеждан като дисидент, само защото една пиеса му била свалена.
По този параграф, куп писатели, поети, певци трябва да се наредят на опашка за активни борци срещу социализЪма, но не го правят. Защото имат достойнство.
За Марков "свободата" беше да бъде издиган на пиедестал и непрекъснато възхваляван.
В момента, в който му се направи сечено, хукна към брат си, разбира се, без проблемите на редовия българин, и забрави да се върне.
После в Лондон се оплакал на колега /документирано е/, че шефовете му не били достатъчно антикомунисти, като не му доставяли достатъчно свобода на изказа................

Та, дали е убит защото е бил прекалено свободомислещ или защото е занесъл информация, която е притежавал като сътрудник на ДС, или защото директно се е изхрачил в паничката, която го е хранила............никой не знае.
Англичаните също, впрочем..........

Не всеки е написал "Задочните репортажи", нали?

О, да!
Не всеки би могъл така да се изплюе върху собствения си сурат.
Две мнения няма.

ПП. Събрал е материал, явно, докато партията му уреждаше литературни четения в различните краища на страната.
Вярно, там четеше хвалебствените си " произведения", щото то топки трябват за дисидентството.
Докато един Желю Желев седеше безработен във Веселиново, интерниран там от София, заради дисертацията си от 1965г., която на свои разноски отпечатва в 200 екземпляра.

Ти пък, Желю (лека му пръст) не е достатъчно секси за днешните демократи, особено след Боянските ливади.
Наблюдавам как в днешно време пиарът и видимото за очите е над всичко, нищо че под път и над път се цитира Малкият принц за обратното.
Къде ти Ж.Ж ще се мери с човек, за който се говори, че е бил двоен агент...
Студената война, службите и премахването на противниците не е патент на червените.

Мен друго ме изумява.
Имат всичката информация на длан- чичко гугъл е насреща.
И не искат да се задълбочат, да я проверят, а си избират версията, която им пробутват най- кресливите и мразещи и застават безапелационно зад нея.

Ето- за НС всички архиви са качени, подредени, само да четеш.
Ама не- упорито се говори, че едва ли не, са вкарали всички в една зала, казали са им че са виновни и са ги повели на разстрел.

За Марков пак така- сляпа вяра във внушенията и никакви въпроси поне за себе да се изяснят нещата.

Прекалено свободомислещ не мисля ...... при брат си след свалянето на пиесата и скандалът изчезва на следващия ден /как ли е успял/ не намира поле за изява, езикът не знае...... в Англия търси как да се препитава, и там е трудно без език и си имат и техни таланти.............."Очерците" са нов начин да постигнеш нещо,......но защо като си се отървал вече от този строй, не го харесваш, продължаваш да се връщаш пак да твориш върху него.....действай при новите, силните, реализирай се със свои сили, докажи се, щото като си галеник на властта е по лесно да си "талантлив".

Къде са документите по 11-те хиляди обвинения, разгледани за 4 месеца? Колко адвокати са защитавали тези хора и колко време са имали време, за да го направят? Каква е била квалификацията и капацитета на съдиите, за да разгледат тези обвинения?

Според теб, е ок един карикатурист да бъде осъден на смърт заради творчеството си - така ли? Упорито избягваш темата. Да не би "чичко Гугъл" да няма отговор?

Добре,аз ще ти отговоря.Не мисля,че е ок.Не мисля,че и някой тук смята че е ок.В онези времена май си е било нормално.Осмиването на държавната власт + някаква елогия за отявления фашист - шеф на устачите,е съдено за достатъчно сериозно провинение ,за да бъде осъден на смърт.Мога да ти намеря сигурно поне 10 такива случая в няколко европейски страни,комунистически и откровено капиталистически.
Гео Милев е убит поради подобно обвинение,даже по-леко от българска и човешка гледна точка,защото е направил критика на режима със своето произведение.Никола Вапцаров - за подривна дейност и защото е бил комунист.Все в капиталистическо българско царство.Те заслужавали ли са по твоята логика?Не.
В този случай дори не мисля,че е заради българщината..просто много по-жестоки времена.

На когото му се чете. Дневникът на писателя Боян Болгар, воден в онези смутни времена. Интересни са сведенията за периода непосредствено преди и след 9-ти септември: https://lira.bg/archives/249
Абе и другите неща са интересни.

Ако почнем по линията на "такива са били времената", можем да оправдаем почти всичко. Т.е. ако "такива са били времената", то мерките срещу тези, които са срутили Св. Неделя, примерно, са оправдани за времето си. Щото и днес ако се случи нещо такова, отговорът едва ли ще е умерен и балансиран.

Времената може да са били всякакви, но това не значи, че трябва да приемем решенията на този съд за справедливи. Защото една съществена част от тях просто няма как да са били - предвид сроковете и броя на обвиненията, както и предвид очевидните "грешки" като Райко Алексиев.