Спомени и впечатления за социализма в България

  • 509 817
  • 11 975
# 10 455
Ако е било толкова добре, нямаше хората толкова да се радват като свърши Simple Smile
Ама те хората винаги се радват. Или реват Simple Smile
Реват за цар Борис ІІІ, реват за Сталин. Радват се на германците, радват се на руснаците. Радват се на революцията, радват се на реставрацията.
Сигурно не са все едни и същи, но впечатлението отстрани е такова. Всенародна радост или скръб Wink
Виж целия пост
# 10 456
Разбира се.  Добре е обаче като няма  кой да те дебне на какво се радваш и за какво ревеш, а още по добре е когато следващите поколения въобще и не могат да си представят, че е имало време, когато не е било така.



Виж целия пост
# 10 457
Къде и кога не си спомням, но си спомням, че твърдеше, че е било добре. Не ми се рови в тази тиня.
Лъжеш нагло и се измъкваш с плоски номера.

Птица, никъде не съм твърдяла подобно нещо. Точно обратното. Но на тази не само акълът не ѝ стига - дотам, че всяко дребно противоречие с нейните простотии го възприема като черно-бяло твърдение, равносилно на "хубаво беше по соца", и белег за комунистически убеждения, но и нахалството ѝ е в повече. Не погнусата от някаква си тиня (ах, недей!), а наглостта ѝ пречи да признае, че такова твърдение няма, дори само с приблизително подобен смисъл, а тя лъже.

Първо беше, че съм казала, че нямало дефицит на стоки, а аз около десет пъти казах обратното в тази тема, не в другата. Сега се "оказа", че съм казала, че било хубаво, но - ах! - на нежната душа не ѝ се ровело в тинята. За подли, нагли, долни клевети обаче нежната ѝ, непонасяща тиня душа не е пречка.

Не ми се намесваше в онзи спор, но подобни долнички похвати използваше тя и в атаките си срещу Абсурт за еврейската къща. Не харесвам Абсурт и не споделям възгледите ѝ за соца, но онова повтаряне как била завзела отнетата къща ми направи доста "бляк" впечатление.
Виж целия пост
# 10 458
Ако е било толкова добре, нямаше хората толкова да се радват като свърши Simple Smile

Хайде не всички хора, да не обидя някого.  
Е, радват се. Те и преди са се радвали:

Скрит текст:
Цитат
9.ІХ.44
Народното ликуване приема невероятни размери. Хората пълнят улиците на София като замаяни. Други, качили се на камиони, летят из града, викат „ура”, дигат левия юмрук нагоре, жестикулират. Ето ги насядали по стъпалата на съдебната палата: стотици хора. На площада пред съветската легация – събрания. Говорят оратори. Жени, мъже в най-своеобразни облекла. Тълпа. Пладнешка тълпа. Какво е това невъздържано, карнавално, кръчмарско ликуване? Освобождение от една потиснатост или червена радост? Чуват се от време на време гърмежи. Обезпокоителното е това, че на твърде много млади хора е раздадено оръжие. Когато гледам разни невзрачни лица с шмайзери през рамо, когато ги гледам да носят ръчните бомби, както се носят бутилки бира, когато ги гледам нарамили картечниците и покрити целите с ленти от куршуми, аз изгубвам чувството на сигурност. Спусъкът е нещо коварно. Едно натискане може да струва един човешки живот. Полицията е разоръжена. Полицейската задача се изпълнява от разни рошави младежи, препасани с поясоци, с пушки в ръцете.
Пред трамвайното депо при Красно село – червено знаме със сърп и чук. Сърцето ми се свива. Не съм националист, но защо такова угодничество. Освобождение не значи освобождение от българското! Който почита своето, той ще почита и чуждото, но който блюдолизничи е противен дори на тоя, комуто се прекланя.

10.ІХ.44
Всичко, което става, ми напомня филм за френската революция, но, слава Богу, без кръв. По улиците минават манифестации от млади сурови хора, подобни на санкюлотите. Тук и там от камиони (пътуващи естради) се държат речи или се декламират стихове (реалистичен театър на отечествения фронт). Всичко кипи от странно и страшно напрежение. Една искра само трябва, за да пламне нечуван пожар. Тези оръжия, с които са снабдени безброй безотговорни младежи, те плачат за човешки мишенки. Да гърмят във въздуха не им е достатъчно.
Железните врати на оградата на двореца са затворени. Няма военни постове отвън, но вътр.[ешният] двор е осеян с верните царски войници: гвардията.
И как чудно ми се видя, когато влязох в сладкарница “Ц[ар] Освободител”, че всичко вътре е пак тъй, както си е било. Сервира се сладолед на елегантни дами, писатели [и] художници седят по масите и спорят, или може би гледат през прозорците (на малки квадрати … след бомбардировките) как минават манифестантите и вдигат юмруци. Мнозина от тези младежи, които носят пушка в ръце, гърмят във въздуха, обзети от тоя първобитен победоносен инстинкт у мъжа. Пукотът ечи със страшна сила между двата реда къщи, които не му дават простор. Някои жени в кафенето трепват. От време на време изгромолява някой камион, пълен с гамени с вдигнати юмруци и плакати. Из по-важните … танкове, по които са се накачили деца. Градската градине пълна с … – охрана на Военното м-во.
Сметта плува на повърхността заедно с чистото в това всенародно завиване. Какво завиване – със 180 градуса в няколко дни! Как да не изгубиш равновесие! Колкото е била по-голяма потиснатостта, толкова е по-страстен избухът. Стана експлозия. Експлозия на чувствата. За втори път употребявам този израз. Първият път бе, когато българските войски навлизаха в златната Добруджа.
Развръзката дойде много бързо. Като едно раждане насред пътя. Всички гледат щастливата родилка и недоумяват.

13.ІХ.44
Тия, които се биеха в гърдите, че са хитлеристи, сега се бият в гърдите, че са комунисти. (…) на повърхността изплуваха отново мазните петна. Мазното е винаги на повърхността. А често това, което тежи, е на дъното. Бистри хора, искам да ви предвардя от мазниците.

Виж целия пост
# 10 459
Ако е било толкова добре, нямаше хората толкова да се радват като свърши Simple Smile

Хайде не всички хора, да не обидя някого. 

Поне от тук пишещите, няма кого да обидиш.
Наистина се радвахме, че свърши.
Но, малко от нас знаеха какво ни чака и кой ще се възползва от наивността ни да дадем цялата власт в ръцете на Костов и сие.

И не, в последните 10 години и по- назад дори, никого не го беше еня за какво рИвеш и защо рИвеш.
Явно, ерата на гласността ти е останала непозната.
Виж целия пост
# 10 460
Пропускаш нещо важно Жаве - нямаше ги ония със шмайзерите и невзрачните лица, носщи бомби като бутилки бира,  оплетени с картечни ленти.

А това не е малка разлика Simple Smile
Виж целия пост
# 10 461
Пропускаш нещо важно Жаве - нямаше ги ония със шмайзерите и невзрачните лица, носщи бомби като бутилки бира,  оплетени с картечни ленти.

А това не е малка разлика Simple Smile
Мислиш, че са дирижирали еуфорията? Може би, ама надали. Според мен на 9-ти точно повечето хора са се радвали. Не са знаели точно какво ги чака.
Виж целия пост
# 10 462
От майка ми знам, че са се радвали и са посрещали "братушките", точно както са посрещали преди това немските преминаващи части и както са ревали от сърце при смъртта на цар Борис3, са ревали и при смъртта на Г. Димитров.

Има архивни кадри, показващи народните реакции.
Явно, вярата в това, че следващото ще е по- хубаво, не умира.......
Виж целия пост
# 10 463
Мислиш, че са дирижирали еуфорията? Може би, ама надали. Според мен на 9-ти точно повечето хора са се радвали. Не са знаели точно какво ги чака.

За какво да се радват всъщност? Не мисля, че комунистите или руснаците са били особено популярни.

Баба ми ми е разказвал за това време. Никога не е споменавала някой пък чак да се е зарадвал толкоз.

И вероятно не са си представяли какво ще бъде, разбира се.
Виж целия пост
# 10 464
От майка ми знам, че са се радвали и са посрещали "братушките", точно както са посрещали преди това немските преминаващи части и както са ревали от сърце при смъртта на цар Борис3, са ревали и при смъртта на Г. Димитров.
Сигурна съм, че е било точно така. Голям майтап.

Не мисля, че комунистите или руснаците са били особено популярни.
О, доста са били ... модерни по това време. Особено сред младите. И не само у нас.
Пък и народът обича победителите. Поне известно време.
Виж целия пост
# 10 465
Аз от бабите ми знам съвсем други неща относно посрещането на братушките. Криели са всичко от тях, защото имали навик да си вземат без да питат. Часовник, момиче, няма значение.
Виж целия пост
# 10 466
Ами определено и този момент го е имало.

Ето, само 12 дена по-късно:
"21.ІХ.44
Светлината на слънцето върви от изток към запад, но другата светлина – цивилизацията – върви в обратна посока.
Това забелязахме всички при преминаването на украинската армия през България. Тези хора крадяха, изнасилваха, без да имат угризения. Какво значи това? Аз не мога да си го обясня другояче, освен че моралните задръжки у тях не са проникнали още дълбоко в съзнанието им или пък са притъпени от толкова години безогледна война.
Тези хора приличат много на нас, обаче ние не сме образец на етичност. Варварството не е умряло."
Виж целия пост
# 10 467
Аз от бабите ми знам съвсем други неща относно посрещането на братушките. Криели са всичко от тях, защото имали навик да си вземат без да питат. Часовник, момиче, няма значение.

За часовниците си права- голямо постижение им е било имането им.
Разказвали са, когато съм била малка, как щом видят у някого, сочат и казват "Ето мне нужно" и са ги нанизвали като гривни нагоре по ръцете си. До рамената са се "обзавеждали".
Но, за момичета- не, стигали са до разстрел, ако някой посегне.
Виж целия пост
# 10 468
Аз пък не знам от моите роднини някой да се е радвал на братушките
(от баща ми знам, че са се опитали да извадят и отнесат някаква печка от къщата на дядо му, но не са успели и са я оставили на прозореца, доникъде), а пък за Георги Димитров не си и представям някой да е плакал, поне от моите близки. От баща ми знам, че дядо му го е водил да се поклонят пред цар Борис Трети и са чакали на огромна опашка от хора, отишли доброволно
Виж целия пост
# 10 469
Но, за момичета- не, стигали са до разстрел, ако някой посегне.

Не, и за момичета случки с подробности са ми разказвали. Искали са си ги като часовниците и до поразии се е стигало. Онова с цветята и посрещането е добре режисиран клип.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия