Спомени и впечатления за социализма в България

Това предполагам не е било по времето на соц-а.
...
Като реални спомени от онова време мога да споделя това, че автомобилите се кара много по-рядко. Рейсът возеше за 6 стотинки и доста ходехме пеша или с автобус. Много хора ходеха до морето с обществения транспорт.
На семейство имаше горе-долу по една кола, не по 2-3, както масово сме сега в блока. И тя се изкарваше рядко, главно ако отивахме до друго населено място. За из града - много рядко.
Помня, когато се крадяха чистачки, както и странични огледала "за спомен".
Мъжете сами си ремонтираха колите и почивен ден беше редовна гледка да се видят по два стърчащи крака изпод някоя такава.

Истинска ученическа бригада, от тези, за по месец, хванах само първата си година в техникума. Обаче беше голям купон. Бяхме в селското стопанство. Брахме грозде и се замеряхме яко. Даже и пари получихме накрая някакви.
Иначе ни организираха по 2-3 пъти годишно за по 1-2 дни подобни от начална степен още. Събирали сме ягоди, сливи, череши, вишни.
За ученическите стажове мога да споделя, че бяха сериозни и полезни. Аз, например, ходих за 2-3 седмици в една чертожна лаборатория към една фабрика за инструменти и си работех с хората там. Обясняваха ми доста неща. Това е нещо, което в момента много липсва - практическо обучение по време на учебния процес. Без него голата теория е безсмислена.

Това с чистачките май беше през 90-те.

Междуградски транспорт имаше доста на често и сравнително евтино. Да, ходехме пеша, но тук ми се губи следното, защо не бързахме толкова, защо сякаш времето течеше по бавно и стигаше за повече неща.

През соц-абеше. Бунгалата бяха в база от работата на баща ми, след 89-та вече не работеше там.

И преди това се крадяха. Бяха кът, затова

Понеже пишеш " бяхме група от 3-4 жени с децата си" - звучи като да си била от майките. Нещо де, сигурно си била от децата.
То такива неща постоянно стават.
...
За чистачките и страничните огледала - пиша за времето, когато бях в основно училище, т.е. пред 89-та. През 90-те се крадеше всичко и по много вече. По-апашко време аз не помня. И моите баби, минали през военното време и беднотията след него, са ми казвали, че не помнят. Но то е друго, на него не се спирам, че не е по темата.
Понеже се крадяха чистачки, не стояха върху предните стъкла, а в джабката и когато завалеше дъжд, шофьорът излизаше и ги поставяше. И аз съм го правила като млад шофьор, но вече в началото на 90-те.
...
Определено беше доста по-спокойно. Това си е плюс.
И аз вече писах - не изпадам в крайности да славословя времена, нито пък да ги плюя. Защото е необективно.
Повече неща правехме ръчно и по къщите и повече ни стигаше времето. Не защото аз бях дете, това са спомените и на моите по-възрастни роднини, както и на други хора, които са били възрастни, а не деца тогава. Разумният човек оценява нещата обективно и не много емоционално- и те не харесват доста от нещата, които са били характерни за соц-времената и за които писахме, но са единодушни, че беше по-спокойно и по-малко забързано. 
...
Лично аз съм вземала участие във всеки митинг и друга проява на СДС в началото на 90-те. Бях млада, наивна и с надежди. Като повечето хора около мен. Няколко години ми бяха нужни, за да разбера, че участвам в спектакъл, режисиран от някой друг.

Ама защо отдавате по-голямото спокойствие и по-бавно течащото време на соца? По-бавно тече времето, когато си дете и млад, независимо от строя и държавата. Същото е и със спокойствието. Погледнете стари снимки от градове с населението на вашия в чужбина по онова време и ще видите, че и там е било по-спокойно. 

Мдамм, и аз така.

Judy, от децата бях, да

За ходенето спокойно, може би аз съм си страхлива, но не ходех въобще спокойно. Израснах в малък, спокоен град, в който уж нямаше "такива" работи...Напред писах - в 1 клас в центъра на Монтана, посред бял ден, ме спря педофил, който с мазен глас искаше да ме води да ми купи бонбонки ли, дъвки, нещо от сорта. Ако някой познава града, до оградата на математическата/езиковата гимназия се случи. Годината беше 1985 г., водиха ни на театър (сградите са съседни).
Зад тотото на площад Славейков редовно имаше лъскащи бастуна в зелената площ.
Директорката на майка ми се качва с детето си я асансьора и влиза мъж, който си свалил гащите. Това в жилищна сграда точно на центъра (Аврорите). Мои приятели имаха аналогични случки. Не помня въобще някога да се е говорило в новините...

Да чукам на глава, дъщеря ми е на 14 почти вече и не се е сблъсквала с такива случаи, въпреки че сме с столицата. От малка говорим открито по въпроса, защото не искам да има притеснения да споделя, ако нещо се случи.

Вече изрично посочих, че такова впечатление имат и хора, които тогава са били възрастни. Защото знам какво ще се отговори на твърдението.
Спокойствието им, според мен, идваше от това, че минимумът, нужен за живот, беше сигурен. А това не е малко. Освен това си имаше що-годе някаква уравниловка и хората, поне обикновените такива, които не живееха зад дебелите огради, живееха горе-долу еднакво. Човек можеше да планира дългосрочно и да реализира очаквания, а това носи спокойствие. Не беше проблем да се лекуваш. Нямаше опасност да не стигнат направленията за специалист или на теб - парите за лекарства. Не беше проблем детето да учи, без да има нужда от платени допълнителни постоянни уроци.
Аз, поне, така си обяснявам спокойствието на възрастните тогава хора - с подсигурените най-базови потребности.
Има си логично обяснение за това, защо мнозинството хора в определено историческо време имат сходни усещания и емоционални преживявания.
...
Не знам, Не се сърди, човече, мен не са ме нападали. Буквално живеехме на улицата, между края на училището и времето за сън. До нас имаше парк, а улиците не бяха много осветени. Почти всички деца живеехме така. /Ексхибиционисти съм виждала, но никой не ме е нападал./
Днес определено не е така. Този начин на живот е по-скоро изключение.
И заради това, че хората се чувстват по-несигурни. Много теми има и из този форум, в които тази причина се посочва ясно.
Както и заради вече упоменатото от мен и много неприятно надпреварване за това, чие дете ще е с по-запълнено с организирани мероприятия време. Истерии, като днешните, толкова масови и налудни по повод кандидатствания на деца в гимназии, аз не помня, например. Деца, ходещи тъй масово по уроци и школи години наред по този повод - не, това го нямаше. 
А това допълнително обтяга нервите и поболява както самите деца, неизбежно, така и родителите им. Доста по-малко са децата, оставени на спокойна и нормална подготовка. Край мен, и не само, който е обективен може да почне да чете от петолашките теми тук още, каква лудница е, това е масово явление. Седмокласните теми са ми направо за психологически анализ.

Така беше. Освен това тогава, колкото и да работиш няма да ти вдигнат заплатата. Да се добереш до частна работа беше доста трудно (но пък ако се добереш заплащането беше повече от добро) и така, ако щеш да се съдереш не можеш да изкараш допълнително пари. Затова и се правеха сметки кое можеш и кое не можеш да си позволиш. Минимумът ти беше сигурен, но беше сигурно, че и по-нагоре от това няма.
Само не мога да разбера защо в Чехия, например, както и в други соц страни (Унгария, ГДР, Полша) не живееха така мизерно като нас, румънците и руснаците. Явно ние си го правим - и тогава, и сега.

Judy, това си го правят родителите. Моето дете живее напълно свободно. Не ходи на школи, уроци. От време на време, когато ѝ се прииска - на басейн или волейбол...
С баща ѝ категорично отказваме да вкараме детето си в подобни схеми...

За лечението - в повечето случаи си трябваше носене на торби или пари. С връзки и после подаръци беше най-сигурно. Иначе привидно всички получаваха еднаква помощ, но не беше точно така.
Майка ми с извънматочна бременност въобще не ѝ обърнаха внимание през 1982 г. Даже си я пратили вкъщи. След няколко пъти ходене накрая ги уреждат с връзки, за да я вземат на сериозно. Следва операция по спешност, загубени тръби, яйчник, много кръв...

Здравеопазването никъде не е евтино, парите не падат от небето. Няма как държавата просто така да осигури и заплати, и лекарства, техника, все отнякъде трябва да дойдат. Начините са 2 - високи осигуровки или да се оберат активните на народа и с тях да се плаща, но и това е до време, повечето не са неизчерпаеми, затова се задъха системата и падна.

Майка ми и тя с връзки си намира лекар, който да ме изроди, защото е била с отлепена плацента.
Като е била бременна с връзки баба й намерила един пакет леща, че много й се е прияло, а нямало никъде.

Има една съществена разлика сега и преди - сега свободно можеш да обясняваш на висок тон и навсякъде колко е сканап живота, колко всичко е скъпо, как управляващите не мислят за народа, как се краде и т.н.  А тогава това такива думи биха ти докарали куп неприятности.

Именно. Сега хората видяха, че може да се оплачат и да се борят с/у корупцията. Но да очаквам, че ще стане по-бързо, отколкото се е изградило това като традиция, няма как да стане.

Винаги ме е учудвало как се преиначават понякога нещата. Гледах преди няколко вечери епизод от поредицата "Зли близнаци", по криминален канал. Беше посветен на двама братя близнаци, румънци. И преди да започне възстановката за престъпленията им, подробно и цветущо беше обяснено от няколко човека как са станали такива, защото били родени и живели през първите си години отвъд Желязната завеса. Там било страшно, невъзможно за живот, хората били преследвани и убивани за дреболии и подобни, нямало храна и прочие. Общо взето, половината приказки бяха откровени лъжи. Ако това, което описваха с такъв патос, беше истина, не би останал жив човек по онова време. Обаче пропуснаха да споменат в оправданията, след като казаха, че тия двамцата още малки са били изтеглени със семейството си в Израел по някаква програма, а оттам заминали в Канада и после в Щатите, че точно там са се оформили като изродите, които представяха във филма.

Не знам дали сте чели "Как станах кинозвезда" на Хаим Оливер (има я онлайн), но там се вижда съвсем ясно, че и през соца е имало амбициозни родители. Също и в българските комедии от онова време.