Спомени и впечатления за социализма в България

Ама освен юпитата имаше и разни като Весела Драганова - изобщо - доста случайни хора, дори имената им не помня.

Т. Дончев ви го лансират за Айнщайн.
Да бъдем точни все пак.

Ааа, да, сега се сещам - всякакви убавици членуваха в НДСВ.
Или Ралица Агайн - на 25 най-младата депутатка, а сега вече е "заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор".

 EmmaT , аз сантимент към ГЕРБ нямам, но в сравнение с Корнелия Томислав Дончев наистина изглежда като Айнщайн.

Инак наскоро разбрах, че Корнелия е завършила НГДЕК (в силния период на това училище). Може би не е чак толкова глупава, а го играе "народнически" заради национал-популисткия тренд. Снима се до хладилника в кухнята, прави баница, яхва кон на Тодоровден и пр.

Помня, че падането на режима ме завари в поредната пуническа война с баба ми за някакво чистене - много държеше да ми натресе тоя вреден навик да чистя и без нужда. Майка ми беше в отпуск, телевизорът работеше и по едно време усетих, че се карам със стената. Зяпнали в тв и забравили и чистене, и всичко. Измъкнах си се спокойно, ама и никой не се сети да ме търси.
За съжаление се оказа, че всичко е било режисирано и е било ясно кои ще са следващите, та радостта трая кратко.

Нищо за страдане няма в онова време. Ти самата казваш, че баща ти не бил щастлив да живее в него.
Проблемът на тези с излъганите очаквания е повече в очакванията, отколкото в друго. Идеално общество и розови понита няма никъде по света. Не че и в реалния свят не може по-добре, отколкото ни се получава сега, съвсем не; обаче основният проблем за мен е в очакванията, каквито и да са били те.

Имаше една жена - министър на културата даже, - Нина Чилова, която беше обявила Златю Бояджиев за любимия си композитор.

http://old.segabg.com/article.php?id=16081

Истината е, че всички хора, които познавах, на 10.11 си имаха очаквания за новото, което нямаше как да не е по-добро от дотогавашното и се радваха, заради тях, заради тези си очаквания. Надеждата е велика сила. На много помогна да променят поне собствения си живот. Не може да се каже, че по принцип тя е проблем. Или че проблем са самите очаквания.
Обикновения човек нямаше откъде да има информацията какво реално се случва, с каква цел и кой е сценаристът. Съответно нямаше как да има и реалистични очаквания.


А дали жената е била сигурна на какво е точно министър - на културата или на културизма.

 

Разбира се, че така ще изглежда, нали го отглеждат и лансират като приемлив за дясното бъдещ държавен ръководител. Цецка почти я пробутаха, та него ли няма.

О, тази беше дъното.

Почтените хора, като видяха в какво блато са се набутали, се отказаха от политиката. Други, идеалистите, ги очерниха и отлюспиха набързо. В СДС останаха ченгетата и шепа кариеристи, които се възползваха от ситуацията да направят бързо пачки и кариера.

В трети клас ни водеха на плуване от училище.  Като започна ваканцията спрях да ходя, за което съжалявам, защото се научих да плувам само по гръб.
Чета тука за ходенето насила на опера. Да, и това го имаше, но на някой все нещо му оставаше в главата.
Съпругът ми  е запазил любовта си към операта от детските си години когато учителката по музика на село го е изпращала до книжарницата да й купува плочи с класическа музика. На село!
Моята обща култура е от началната ми учителка, която беше някаква стара аристократка, познаваше лично Райна Кабаиванска, четеше ни  "Книга за операта" и ни разказваше интересни неща за операта. Също и от радио Хоризонт и Христо Ботев, където имаше достатъчно образователни предавания.
 Гледахме европейско кино, а не измислените американски герои. На село имаше лятно кино, гледала съм филми на Луи Дьо Фюнес там.
Четеше се много, може би защото нямаше и какво друго да се прави. Признавам, че от години рядко ми се случва да прочета стойностна книга, а преди дори се хранех с книга на масата.

Затова пък сега синът ми научи сам английски от компютъра и на 8 години водеше много приличен разговор с едно полуамериканче, дошло ни на гости. Информиран е от интернет за какви ли не открития в областта на медицината, просто това го вълнува и чете. С книгите приключи още на книжките за Дръндьо. Времената са други.

Нещо от развлекателния сектор. Имаше една групичка соц кифли, които започнаха да диктуват модата в града. Бяха си нашили палта от губер - ярко розов и ярко зелен. И някой си обущар бай Иван , сдобил се незнайно как с лачена перлено розова кожа, им беше направил такива обувки. Не след дълго се появиха и други с кожухчета от губер Виж, с обувките беше трудно
Аз се бях посурнала с едно бежово сабо, с един номер по-голямо, просто защото бялото свърши, а от бежовото и мой номер нямаше, но трябваше да съм по модата. Голям зор беше с тоя налъм!
Аз си шиех и плетях сама още от осми клас и много приятелки ми завиждаха, че мога да си издокарам нещо различно от конфекцията. Моделите ми често бяха крайно екстравагантни, но не ми пукаше особено. За един панталон обърках мярката на плата с 10см и трябваше да го ушия с дължина над кокалчето. Но това го комбинирах с блуза от ламе, ушита от мен и футуристична жилетка, която баба ми оплете по моя кройка, та цирка беше пълен. Но пък не оставах незабелязана
 Ходих известно време и на курс по шев и кройка, безплатен, в младежкия дом. Водеше го една дизайнерка от "Ропотамо", която ни учеше как се прави френска кройка на права пола. После ни показа и как я правят в "Ропотамо" - супер елементарно. Тогава разбрах защо дрехите от конфекцията не прилягат добре по тялото
Много спомени изплуваха, но и много дълго стана, после пак

За очакванията - някъде 60 те г. са обещали на хората, че 80 те години ще дойде комунизма и всичко ще върви по мед и масло. Та и тогава хората чакаха нещо, което така и не дойде.

Има книга на Илия Троянов - "Кучешки години". Спомени от онова време как е създадена Радикал-демократическата партия (баба Елка помните ли?), как са очерняли Дертлиев, как старите истински борци срещу системата са избутани от нахални, пробивни кариеристи- довчерашни комсомолски секретари.

Впрочем, нищо чудно - срещу оборудване, финансова подкрепа и обучение/семинари в Щатите кой би ритал? Колцина българи по онова време бяха ходили зад океана?

Някои сигурно си спомнят, как от собствената му партия изпързаляха Ж. Желев да се яви на вътрешни избори срещу П. Стоянов - нещо абсолютно ненужно за действащ президент. И как по време на самите вътрешни избори всички партии в коалицията (може би само без ДП, за тях не съм съвсем сигурна) работеха срещу Желев.