Спомени и впечатления за социализма в България

Мда, много труден достъпът до валутата, разказвал някой Гаджето ми продаваше валута, но не в София, просто трябва да питаш някого, лека полека стигаш до продавач. Имаше си хора за всичко. И злато се продаваше на челно, и дрешки от чужбина.
Да уточним нещо, че на моменти се обърквам. 1950 ли сравняваме със сега, или късния соц. Защото разликата е голяма. То е като да се вайкам колко зле е било преди 15 години, когато нямах телефон и компютър.
И електрификацията не е измислена през 1990, и водоснабдяването. Не се е живяло в каменната ера. През 1975 на село имаха и хладилник, и два телевизора. В другото не беше съвсем така, но то е в дивата Странджа и там е трудно да живот. И се стигаше само след проверка на открития лист, който ти издават в МВР. Но имаше поминък някакъв - дърводобив и един цех за пластмаса. Бяха помислили , че хората трябва от нещо да живеят.

Те, циганите също не живееха скотски- ходеха на училище, мъжете в Трудови войски, където за 2 години взимаха разряд в дадена професия и си работеха. Последните години преди обръщането на палачинката бяха почнали да ги интегрират, като събаряха копторите и ги настаняваха на първите етажи в новите блокове.
Така хем ги омешваха с българите, хем бяха поединично, за да свикват.

Има логика, но надали. И в момента има много колбаси, които са цифра, независимо, че цената на месото е наполовината на тяхната, но това не означава, че са от месо.

Всеки вид колбас се произвежда от съответна част от животното.
Саламите и преди и сега не са от чисто месо.
Тогава не се е живеело скотски, но доста хора предпочитат сегашното време заради свободата, която тогава е нямало.

Бях студентка, когато за пръв път опитах Нутела. Бях на гости у роднини и, когато закусвахме сложиха на масата един буркан. Направо щях да получа удар! Никога не бях предполагала, че съществува нещо толкова вкусно на света! Следобед се промъкнах тайно в кухнята, за да си гребна една лъжичка. Направо бях поразена в сърцето тогава, а не мога да разбера защо сега изобщо не ми прави впечатление.  Тогава и на ум не ми идваше да си купувам нищо за ядене от Кореком, защото скромните ми валутни ресурси отиваха за козметика, която ми беше по-ценна и от Нутелата. Сега, ако купя някое бурканче 1-2 пъти в годината изобщо не ми се струва вкусно. Не мога да разбера аз ли съм се променила или нутелата.

Това да, по-скоро логиката ми тук е в обратна посока. Много ме съмнява кило от този прословут салам да е бил по-скъп от кило месо. Пък и доколкото знам, качествените салами са с по-голямо съдържание на месо, кило краен продукт има повече от кило месо. Но легендите продължават.

Скотският живот тръгна от Абсурт и миялните.

Това звучи ужасно тъжно. Да си принуден да купуваш контрабанда, за да се облечеш по твой вкус. Да търсиш хора и лека полека да стигаш до продавач, за да купиш тоблерон на детето си

Май просто свикнахме. Аз помня едни пържени фъстъци от кутия. Някой ги беше купил от полет в самолет. Мислех, че няма такова вълшебство. Сега са ми тежки.

                   Тук мога да споделя моите наблюдения за циганите за периода 1981-1983 година.Тогава ми се наложи да живея извън Сф и ща не ща се запознах с такива.Първо ме поканиха на гости и едвам успях да изобразя някакво подобие на усмивка на лицето си ,но това не ми помогна да откажа поканата.С либето и с двете деца се оказах на гости и....онемях когато спряхме пред къщата.Не можех да си мечтая за такава къща камо ли да си я построя и другото , което ме същиса ....циганката с маркуча на двора със студената вода изкъпа двете си щерки за да ги пусне да влязат в къщата.Чисто нова къща,а зад нея се вижда съборетината,в която живееха родителите на момчето.Цялата махала  в този град беше от нови къщи.Мъжете работеха в Кувейт и Либия и всичко,което носеха влагаха в строежи,коли и обзавеждане.Двете щерки на човека при който бях имаха спестовен влог от по 20 000 долара,а бяха на възраст колкото моите деца.В тази къща видях и първото DVD в живота си.Дори без да искам обидих домакините,защото на пода в кухнята все още нямаше настилка и аз казах- балатум и като скочи онзи - как балатум само теракот и то италиански.Някои от вас може би помнят как се намираше теракот тогава ,а за италиански ...в сферата на мечтите.В последствие голямата дъщеря на тези хора завърши със златен медал гимназия и......мечтата му беше да завърши висше.Човекът работеше на моята вила и аз го разпитвах как са децата и жената,моят ме посбутва и върти очи да млъкна,ма аз като слон в стъкларски магазин продължавам.След това разбрах,че точно по това време е била свадбата на дъщеря му и той зарязал всичко и дошъл да ни помага,защото щерката и жена му не са казали,че висшето образование отива на вятъра. До ден днешен този човек не е погледнал ни деца ,ни жена,остави им всичко и замина отново на работа в чужбина .Сега живее в съседен град в апартамент .И той не е единствения от циганите,които познавам с висок стандарт и изучени деца.Сега обаче отдавана не съм ходила в това градче и се чудя какво бих видяла днес - предполагам,че новите къщи вече са поочукани,а обитателите са се разбягали кой из чужбините,кой из по-големите градове.Днес познавам дъщерята само на един от тях - с висше образование и женена за индиец - доктор.Изключително добро семейство и да искаш да ги отминеш няма как да стане.Винаги усмихнати и позитивни.Живеят в Сф.
                Тогава си мислех,че интеграцията / тогава беше приобщаването/ ще има резултат и го видях,сега обаче се съмнявам и то много.

На Нутелата рецептата е променяна, сега е това. Отгоре-надолу: палмово олио, обезмаслено сухо мляко, какао, лешници, захар.

Доколкото помня, винаги имаше опция, ако не харесваш конфекция, да се обличаш при шивач - което правеше например майка ми.  За тоблерона като човешко право просто не знам какво да кажа - вероятно да се потисна, че трябва да търся хора и така лека-полека да стигна до някой, който да ми донесе една конкретна марка сини сливи с орех в шоколад.

О, че това е супер. Просто са им платили, за да отворят. Ако бяха попаднали на Елена Чаушеску, сигурно направо щеше да ги свари на супа.

Контрабанда и черни пазари в мирно време е пълна пародия. Но явно някои са се кефели да се правят на Джеймс Бонд и да се прокрадват под шлифера с тези забранени ужасни вещи, които съсипват обществото. Шоколади, козметика и т.н.

 Това с циганите го имаше и в София, не само в провинцията, поне що се отнася до спретнати къщички и апартаменти. Чак висшисти не познавам, но съм бил на две цигански сватби и храната, и готвачите бяха на суперниво. Един от тези, които познавах беше шеф на монтьорите във ведомствения сервиз на едновремешното УБО.

Като не е толкова важно, като сме били толкова духовно извисени по онова време, тогава защо изобщо са били тези сложни схеми да се достави дефицитния продукт?