Спомени и впечатления за социализма в България

Ужасно, ужасно беше! Подстригани, с гнусните престилки( манти), на вратата стои дежурен учител с комс. секретар и ако си се разкрасил с лак, спирала или под престилката си дънки - чао. Чудя се как съм оживяла...
И за маратонки са ме връщали. А сега анцуг и маратонки вече са си като задължителен дрескод. Защо трябва да се преобличат по физическо децата и допълнително да се затормозяват? През това  време спокойно могат да да сбият с някой учител или да дръпнат един фас, примерно.

Толкова дълга крайбрежна алея има и толкова много пространство, ама ти си си навила на пръста, че нямало как да се диша!
Бях там цяло лято миналата година и такива неща са инцидентни-за пияните говоря. Таксиджията бил казал...
Не пият от сутринта, а от снощи и още не са се прибрали по хотелите.

Ха, ха голяма разлика от сутринта или от снощи.....аз ги видях на улицата в десет сутринта, инцидентите са закономерност там! Но всеки може да ходи, където му харесва, не е задължително като не ти допада да ходиш там!

Не са закономерност!
Като турист ли беше там? За седмица? Или се изказваш като човек, бил там целия сезон?

Не са закономерност!
Като турист ли беше там? За седмица? Или се изказваш като човек, бил там целия сезон?
[/quote]
По тежко - като местен!Целогодишно!

Хайде бе, сериозно ли живееш в СБ?! А извън сезона какъв живот има там?

Живея много близо до там....извън сезона живот няма, хотелите се затварят, има целогодишно работещи работници по подръжката им!Има и строителни бригади, които работят по хотелите, най вече от селата в областта! Най прекрасен е края на септември, с останали малък брой чужди туристи, предимно по възрастните.....улиците стават спокойни, огряни от топлото есенно слънце! Тогава го харесвам даже!

И аз бях там последно през 89-та. След това изобщо не искам да отида, предпочитам да си запазя старите спомени. Подминаваме го и това, което виждам от шосето, изобщо не ми харесва.
И в Несебър не съм ходила оттогава. Не искам да виждам това, в което ги превърнаха.
А за Фрегатата още ми кърви сърцето... И за Старата гемия в Бургас.

Да, знам как се закрива сезона-само с пенсионери. Но пък тогава вече това не е СБ или поне идеята за него не е с това лице. Както е да е, за мен е хубаво разработен проект, който носи печалби на държавата. А също така и дава възможност да избягаш от напрегнатия си живот-това е идеята, която привлича чужденците. Обаче продължавам да твърдя, че пиянските запои не са такива в действителност, каквито ги представят. И това, че живееш в близост до СБ, те прави турист, а не жител=>не си свидетел на случващото се от ден до нощ, чуваш какво се говори и продължаваш да ги повтаряш същите приказки. Отишла си там и таксиджията ти казал нещо и айде-как да не му повярваш. Не се заяждам, да не прозвучи така. Просто явно ти харесва, когато вече е спокойно, а то най-вече пика на сезона е интересен, когато Сб е изпълнен с живот и има разнообразие от култури!

Наложи ми се да го посетя преди няколко седмици. Синът работеше там. Наистина изглежда ужасно и "слънчака" най-много си му отива. Даже той и колегите му, като млади хора, отчитат, че нивото на курорта е под кота нула. Сиреч - това не е мнение само на нашето поколение или на единици хора. И те споделят, че ако трябва да почиват, не биха стъпили там.

                Бях там през юни тази година и......повече няма да стъпя в този курорт! Половината хотели бяха затворени и този сезон няма да работят.На плажа нямаше в бара кафе,а каквото има това предлагат.Пълно разочарование - това ми беше любим курорт ,но категорично вече  - не!Обслужването под всякаква критика.За първи път в живота ми се случи в български курорт да кажат,че не разбират какво искат децата,които бяха с мен.Оказа се,че персонала е от Украйна и  даже английски не говорят.Какво ли се учудвам,като в Гърция обикновено ни обслужват български деца и то от Варна - поне три пъти попаднах на наши деца .Малките улици са затворени и за да си стигнеш до хотела трябва да си платиш....паркинг! Докато стигнем до хотела с навигатора се въртяхме поне половин час и на края установихме,че няма свободна улица без бариера и лепната табела "паркинг".Като се добрахме до заветната цел реших да пийна едно кафе и.......стигнах до управителя на хотела за да го получа,защото на бара първо-не разбират,минах на руски и се оказа,че имат само нес кафе и не можело да го пия тук на място,а на терасата на втория етаж.Побеснях и......след половин час разправии получих заветното кафе,което се оказа гола вода.Вътре- не ми се говори и просто си взех багажа и се обадих във Варна на един познат ,който дава студиа под наем.За мои късмет свободно беше студиото ,което ползвах миналата година та се пренесохме точно до морската градина.Не,че беше чудесна и Варна,ама поне проблеми нямах докато си свърша работата ,за която бях отишла.За щастие не бях на почивка.При това цените в хотелите са далеч по-високи от съседските Турция и Гърция , а за обслужването,отношението и храненето сравнение не може да се прави.Светлинни години разлика.Собстеникът на студиото след като му обясних причината,защо се пренасям изказа мнение,че там почти 50 % от хотелите са затворили това лято.То аз го видях и на практика.

Ох, пак ли За и Против българското Черноморие? За мен по-любимо море и плажове от нашенските няма, но темата е за спомени от соца.

Споменът от соца за Слънчев бряг е, че го наричахме Съни бийч.
Днес му казват Слънчака.
Който схване разликата, добре.
На когото Слънчака му харесва..........добре.

Помня, че много младежи пътуваха за морето на стоп. И сега виждам, но много по-рядко. Тогава си беше добър начин да се предвижиш от точка до точка.

Не е "за" и "против" българското Черноморие, а споделяне на лични спомени и впечатление, темата е такава, от преди 89-та, част от които за много българи беше този курорт. И повечето имат хубави спомени от тогава. За разлика от сега.
Никой не ангажира с мнението си когото и да било. Но на повечето от нас по този повод, видно е, че то съвпада.


Наскоро синът пътуваха така до Иракли. Лично на него пътуването на стоп много му допадна, попаднал на интересни хора, но каза, че няма май да ползва пак този тип транспорт.
Навремето съм пътувала така, но беше 90-те години, от по-рано нямам лични спомени, т.к. бях малка и не съм рискувала. Когато по-големите момчета бяха в казарма, често пътуваха на стоп, когато ги пускаха извънредно в отпуска. Татко най-редовно возеше стопаджии. Аз, като дете, обичах да вземаме такива, тъй като си приказвахме с най-различни хора и ми беше интересно.