Спомени и впечатления за социализма в България

Ние не сме купували този салам. Имаше не лоши колбаси, но не винаги, а и не бяха никак евтини.

Наистина ли го мислиш това? Може да се променят законите така, че право на постоянен престой и гражданство да получават само потомците на български граждани. Чужденците да идват да работят, да не плащат пенсионни осигуровки, но да не получават пенсии. В държавите от персийския голф е така и проблеми няма. И никой да не замине повече да живее в чужбина населението ще продължава да намалява поради ниската, отдавна раждаемост

Салами хубави нямаше и няма и сега.  Пастърмата и луканките си бяха много добри и са вкусни и сега.

Не знам на кое казвате Кучешка радост, в Бургас си беше Свинска варена. В Пловдив, с други подправки, е Македонка. Сегашните като качество и вкус са далеч от предишните. Тези с изтънчените вкусове, които не са яли салам за простолюдието, да не четат по- нататък.
Спомням си и дебърцините, и Камчия. И ловджийската наденица. Сегашните само като име ги повтарят.Предполагам, че ако е спазена предишната рецепта, ще са достатъчно скъпи, за да не се харчат. За малотрайните колбаси ми е думата. Скоро се взех кренвирши на един тукашен производител, който продава скъпо, но пък нещата му са истински. Ами над 9лв им беше килото. Но пък на вкус бяха много добри.
Според статистиката българинът дава за храна средно 30-40 % от доходите. Това средно. А тези с ниските доходи сигурно 60%. Ако ядем сега истински продукти, процента ще скочи поне с 10-20. И изведнъж ще обеднеем

Сега празни жилища бол, хора няма. Няма кой да се развежда, защото никой се не жени, хаха. Да, доста разведени по такава причина познавах. И по други, разбира се.

Дънки имаше извън Корекома, но като всичко останало, на едно място закарали 10 000 чифта, а на друго няма. Бях харесала едни продрани дънки в малко Корекомче до колоните в София. Нямаха моя номер. След година, лятото, в Сливен, ги виждам на задника на братовчедка ми, която веднага ме води в в обикновен магазин и о, Боже, имат точно моя номер и само него. В Корекомче струваха 15$, в магазина 13 лева. Магазинът е така забутана, че и входът му се не вижда.

Бях се влюбила в едни обувки на съседка. Каза ми, че свекърва и ги купила от Корекомче. Обиколих, с обувките, се що има Корекоми, никъде не бяха получавали такива обувки.

След месец същата съседка идва и ми казва, че ги видяла в магазин на Стамболийски. В целия магазин имаше само тези обувки и едни други, хаха. Още ги пазя, ама вече не ми стават. Бяха от бяла кожа, с лачена, червена кожа отпред и отзад и такъв триъгълен ток. С панделка отзад.

Да, и аз се абонирах за него.
Както и за „Септември“.
И в двете имаше какво да се чете.

не би било чудно за мен утре ако Меркел каже "ние приемаме вашите, вие ще приемете тези , които ние не искаме".. да стане факт.  иначе мисълта ми беше за гласуването при избори -  другите да ни избират нашите.
салами хубави е имало. малко като видове , но пък по-качествени. доказателство за това са кучетата и котките , на които им даваха най-нискокачествения салам и те го ядяха. сега и на луканките се мръщят. вярно е , има много луканки и салами , но не могат да се сравнят с предишните. сега е лесно с овкусяването , но е трудно с качеството. и лайното може да го овкусят досущ като Карловска луканка. това не означава , че става за ядене.

По-качествените като състав храни не бяха, защото беше социализъм ( част от пишещите тук бъркат социализъм с комунизъм - явно не са взимали политически изпити), а защото не бяха изобретени и широко навлезли всички химии, на които в момента се наслаждаваме. Дори ако беше останал социализЪма съм сигурна, че щяхме да ядем същите боклуци.
За книгите - и аз имам купища книги в къщи, расла съм в къща в която имаше култ към книгите. Сега се чудя какво да ги правя - стига ми електронният четец, мога да прочета и на компютъра каквото ме интересува, а на тия купища книги се чудя как да им бърша праха. Между другото - една от книгите, които най-много ценя е енциклопедия Ларус от 19 век, принадлежала на бабата на баща ми. Подвързана с тъмночервена кожа, а прабаба ми и е изработила калъфка от лен, направена красиво с ажурна бродерия.  В нея намерих адресирано писмо, в което се вижда, че бул. Евлоги Георгиев в даден момент е бил бул. Адолф Хитлер. Таааа .... и преди социализма е имало книги.
Аз съм писала за купуване от Кореком и на черно, не защото го възхвалявам, а защото смятам, че всяка уважаваща себе си жена е  намирала начин да бъде с красиви и модерни дрехи и козметика. Не съм във възторг как боядисвахме тензух, за да имитираме крепираните материи в сп. Бурда - социалистическият моден диктатор. И всеки е намирал връзки за нещо - да, всички бяхме равни, но всеки все пак работеше нещо и имаше възможност да прави някакъв вид услуги, които после му се връщаха под някаква форма. Е, някой правеше по-големи услуги, друг по-малки, но всеки държеше някакъв коз в ръка.
И да, интересно време беше, но добре, че отмина.

Бурда не беше ли списание с кройки за бабешки модели?

За всякакви модели беше. Вече съвсем в края на социализма го пуснаха и на руски - беше интересно, защото много по-лесно го четяхме на руски, отколкото на немски. Въпреки, че всяка уважаваща себе си жена знаеше основните думи, както и продуктите за рецептите на немски.
Прамо беше подобно, но социалистическо на ГДР. Беше с много по-лош печат и по-смотани кройки и модели.

Бурда имаше всякакви кройки, които бяха много точни и следваше модата.
Колко нещо съм ушила и на мен, и на децата, че и на мъжа ми.
Нали трябваше да сме различни от конфекцията по магазините.

огноб, Меркел може да си блещи каквото си иска. Орбан, например, тропна и вежливо отказа мигранти. На България, а и на другите европейски страни подобна паплач не им трябва. Жестоката истина е, че някакъв брой чуждестранни работници е необходим, както във всяка развита държава. Въпросът е дали могат да се намерят желаещи да работят за сегашните заплати ако няма да получават гражданство, с което после да духнат към по-платени място, място с по-добри социални помощи итн.

Това с изборите вече се случва във Франция. Без чужденците и потомците им  Льо Пен да е спечелила отдавна. Всъщност ако ни нямаше, нас чужденците, в толкова огромен брой популистките идеи на Льо Пен ставаха ненужни.

Саламите не бяха качествени. Имахме съседка, която работеше в птицекомбината. Птиците бяха модифицирани, натъпкани с антибиотици и гледани 24 часа на лампа за да наддават. Угояваха бройлери за 20 дена. Кое нормално пиле става цяло кило за 20 дена?

Бурда беше списание с кройки, съвсем не бабешки. Доста неща ми шиеше баба от там и не бяха различни от модата на запад. На немски беше, мисля.

И, сетих се за заложните магазинчета. Там се продаваха парфюми и злато, но на старо, уж, и на цени в левове. От такъв магазин почти си купих един стар парфюм на Balenciaga , La fuite des heures. .Понеже беше отворен ми дадоха да го помиришат и реших, че не е за мене. Сега съжалявам. Червила на Баленсиага имаше в Стара Загора до към 75г и после изчезнаха. В София нямаше. Беше тука има, тука нема.

Не заложни магазини, а предполагам, че имаш предвид оказионите. И те бяха сбъркана работа - минаваха за магазини за употребявани вещи. Сега тия магазини са най-евтините, а тогава бяха най-скъпите. Продаваха се и нови неща, разбира се - основно козметика, която някой е донесъл отнякъде си и не е разпродал на приятелките си, но и носени дрехи. Помня, че моя приятелка си продаде кожуха на някаква много висока цена в оказион.

пони69, да, точно оказион им викаха. Повечето неща бяха нови там. Имаше страшно много парфюми, които тогава трудно се намираха извън парфюмните къщи. Те бяха отваряни и пръскани веднъж. Не можех да повярвам, когато си намерих Miss Balmain, в екстракт, нов на вид, пълен, за, дръж се, 20лв. Нямаше го в Корекома. Продавачката ме посъветва да взема Чарли, че бил по свеж и в по-голяма опаковка, хаха. В това време влезе бабичката, която го продаваше и се съгласи да свали цената на 15лв. Дадох и 20лв и благодарих. Племенница и го донесла от Швейцария, но тя не го харесала. От такъв магазин си купих и Norell, по който още ми текат лигите и никъде не намирам. Новият Норел е отвратен и няма общо със стария.

Чарли беше много модерен. А и имаше някакъв много характерен аромат - после имаше много Чарли-та, но не помня да имаше такъв като в Корекома. Даже снощи гледах в някакъв сайт за парфюми и се чудех дали да не си поръчам от носталгия, но знам ли на какво ще попадна. А и не знам защо, но нямам вяра на парфюм от 12 лв.

Poni69, не, не е същия. На мене и тогава ми идваше сладникав, но си беше мъхове шипър. Сегашния е блудкав. Заради нови закони, забраняващи употребата на дъбов мъх над определена норма повечето шипри са реформулирането и нямат общо с предишните. Повечето стари парфюми са неоправдано грозни и блудкав в днешно време. Наскоро си взех дамския Молинар, от Molinard в Париж. В магазина душих и беше същия. Обаче на кожата няма развитие, никакво. Пръскам кенефа с него.

Чарли не съм имала, но ми беше кеф да го подуша на друг човек. Много от съученичките ми го носеха. Чарли, Опиум, Мажи ноар, Евазион, Флам, Поазон бяха много популярни тогава.

Евазион не съм имала, но наскоро купих от една будка в Красно село, на пазара, от носталгия. Хубав е и една съседка ме разкара до там да си го купи и тя. Малко е по-слаб от тогавашния. Тогава носех Поазон, но много хора не го харесваха.