Спомени и впечатления за социализма в България

Аз вече честно започвам да се чудя живяла ли съм тогава, или съм била в делириум.
От тук научих как едва ли не и въздухът е бил с връзки - ама много връзки, за всичко, навсякъде, повсеместно. Булшит, пълни глупости. И съм живяла в най-бедния район на България, той тогава не беше такъв, разбира се, в обикновено работническо семейство - чета и се чудя какви връзки ви гонят, за елементарни неща. За мен лично сега връзкарството е доста по-ясно изразено, в много аспекти от житието и битието българско.

Накъде ''бягат''- в западните държави, където никога не е имало руски ботуш и комунизъм,
натам заминават хората...
Кога е построена Берлинската стена ? - през 1961 г.
Защо ?!- защото за 15 години комунизъм 20% от населението на Изт.Германия се е преселило в Западна и както е било тръгнало като дойде комунизма, няма да има хора да си взимат безплатно от магазините и те ще седят пълни - препълнени ...

Независимо, че получавахме куп вестници и списания, една част от тях задължителни, беше голям проблем откъде да събера 5кг хартия за училищната акция за вторични суровини.
Мен все ме избираха за културно масовик, защото рисувах и пишех красиво, а основната роля на културно масовика беше да пише поръчения Поръченията включваха три неща, едното беше - Да предаде 5кг хартия, второто - Да прочете книгата едикояси, и третото беше голям проблем да се измисли. Даже не помня каква глупост съм измъдрила. Естествено, никой не изпълняваше поръченията, и всички бяха наясно,че са нечия тъпа измишльотина.
В техникума пък нямаше кръжок по рисуване, а кръжок по Съвременен български плакат. Подразбира се, че правихме всички плакати за честванията,защото така и така учебната програма включваше шрифтовете, но общо взето просто си рисувахме.
 Бяхме и първият техникум с петдневна учебна седмица. С часове по 40мин. Също и първият, в който имаше компютри и се учеше информатика. Програмирахме чертане на триъгълник .
Обичах времето, когато ни раздаваха списъци с пресата, за която можем да се абонираме, за съжаление имах фифансов лимит. Спомням си задължителното Септемврийче, и списанието Родна реч . И за списание Математика се бях абонирала, заради изпитите. Нямаше възможност да плащаме за уроци, затова решавах от там. Паднаха ми се две задачи от тези, които бях решавала. Обичах да чета списание Космос и Паралели.
Купувах си Колобок, защото вътре имаше едни прозрачни сини плочи. Имаше и две руски вестничета, за които беше задължителен абонамента, моето беше Мурзилка. Брат ми се абонираше за Юный техник, а баща ми за Направи сам.

Източна Германия, Чехия и Унгария са си били развити индустриални държави още преди втората световна. Ходили сме там по време на соца и техните столици и магазини нямаха общо с българските. От там си купувахме обувки, много качествени, които не са се изтъркани до сега. Баба ми точно за обувки ходеше, защото в България и тогава, но и сега, трудно се намират обувки за дълги и широки стъпала. Над 41 номер дамска обувка в България нямаше, а 41 съответства на тукашния 40. Разбираемо е, предвид, че средната българка няма 1.60, но е ужасно неприятно за жени с големи крака.

Техните магазини бъкаха от хубави стоки, които бяха на цени като българските, че и по-евтини. Всичките ми пижами, нощници, обувки, дрехи ми ги купуваха от Източна Германия, Унгария, Австрия а по-късно Гърция. България не може да се сравнява с тези държави, защото не е имала тяхната степен на развитие през началото на 20 век. Не може да се сравнява и с Литва, Латвия и Естония, с които единственото общо е падащото надолу население. Те са малко на брой, географски до богата Скандинавия, образовани, с големи територии, много водни ресурси и ниска гъстота на населението.

Чехите, унгарците и най-вече поляците имат отдавнашни традиции в емиграцията. Поляците бяха свободни да пътуват по време на соца и даже да работят където си искат. Унгарците и чехите също можеха вече да емигрират през 80те. Населението на Унгария започна да пада още по соца им - в началото на 80те. Поляците са си селяндури и все още не са особено урбанизирани, гъсто са населени и затова заминават. По-големи мърлячи и мизерни и от тях не съм виждала никъде, никога.

Аз не помня да сме карани да връщаме хартия. В къщи сортирахме хартиите и плакнехме празните стъклени бутилки. Носех ги аз на вторични суровини. Харесва ми. Сега вече има специални кофи, ама хартия, кой знае каква, просто няма.

Помня залесяването на Аязмото, на което ходех с кеф. Няма по-благодарно нещо от това да посадиш дърво и да го видиш голямо след години

Ленинските съботници бяха позитив.

Германия е пример за страна, която въпреки икономическия просперитет, не успява да се справи с демографските проблеми. Имат един-единствен бейби бум - след ВСВ, както всички останали страни в Европа. Но той никога повече не се повтаря и германците са принудени да внасят огромни маси работна ръка на приблизително всеки десет години след 80-те г. - първо съветските немци още по време на Горбачов, след това от югославските войни, и сега - близкоизточните бежанци.
Т.е. въпреки просперитета си, това е пример за държава, на която й се налага да внася работна ръка, тъй като дори с милиони внесени работници не успява да си реши демографския проблем.
Капитализмът и работещата икономика не са гаранция за увеличаване на населението.

EmmaT, Не е само Германия. Във всяка развита икономически и богата държава раждаемостта бързо пада. В началото не се усеща поради увеличаването на продължителността на живота, но след даден период от време населението започва да пада. Всички развити държави в един момент започват да внасят работна ръка или поне население. Просто в Германия този етап на развитие се е случил по-рано, още в началото на 70, като преди това са вземали работници от Турция. От 87г в Германия са се заселили 10 милиона чужденци. И населението пак пада. Северна Америка, Англия и Франция привличат доста хора от южна Азия и Африка и затова раждаемостта на живеещите там жени е доста по-висока. Населението на света се увеличава над 80 милиона годишно и 200 милиона желаят да се заселят в Европа, та засега не е проблем намаляващото население и няма да бъде поне до 2080г.

След време раждаемостта бавно ще се качи до около 2 деца в развитите страни, ако не стане някоя война или друго сътресение. С автоматизацията повече хора не са нужни.

Сигурно си ги имала връзките. Тогава не ти правят впечатление.

Дадох пример с Германия, тъй като напред беше посочена тя като държава към която хората бягат, и как раждаемостта в Бг спадала по време на соц-а.

Айде още една, която предполага, вместо да чете. Не, че се впечатлявам, ама е добре да четеш написаното, вместо да предполагаш глупости. Нищо не съм имала, не ми е и трябвало, не ми се е налагало, не ми е било необходимо. Сега ми трябва, ама отново нямам.

Връзките не ги споменавам, защото те са типични за всички средиземноморски страни и май по целия свят ги има в някаква степен. И във Франция ги има, много повече отколкото в Англия, примерно. Не знам дали има балканска, арабска или африканска държава, където връзките да не помагат. Живяла съм по места, където са били по-важни, отколкото в България по соца или даже сега.

На португалски "еди кой си" или "някой си"  е fulano. Идва от арабското флан, фелтан - на еди кой си, на еди коя си. И там доста неща стават с връзки. За Гърция и Италия да не говорим.

ЕммаТ, разбрах. Германците намаляват, защото жените им не щат деца, а чужденците отиваме там, защото има платена работа, инфраструктура, ниски данъци за хора с деца, високи социални помощи. Същото е в Скандинавия, северна Америка и цяла западна, а вече и средна и южна Европа, Япония, Русия.

Еманципацията е обратно пропорционална на раждаемостта. С тоя феминизъм съвсем ще я оплескаме.

Аз ще ти отговоря! Чела съм книги и не мога да ти кажа кои автори не са издавани. Но съм била студентка по времето на социализма, учех в Художествената академия. И мога да ти кажа как сме копняли да видим произведения на Алфонс Муха и Густав Климт - класиците на Сецесиона. И те не са съвременни автори, а доста стари, и както виждаме в момента - техните картини се експлоатират как ли не по цял свят. Помня че си разказвахме от ухо на ухо легенди за Салвадор Дали, в България имаше две негови репродукции и това беше всичко известно за него. Да не говорим за Марк Шагал, Луис Комфорт Тифани и кой ли не. В списания предавани от ръка на ръка се възхищавахме на скандинавският дизайн, а събитието на живота ни беше, когато бяха направили на Шипка 6 изложба на американското изкуство - беше подредена по необичаен начин, връщахме се милион пъти да я разглеждаме. Надявам се примерите да са ти достатъчни.

Всъщност е точно обратното - развита икономика е гаранция за намаляване на раждаемостта. Най-висока е раждаемостта в слабо-развитите страни. В линка по-долу се вижда на графиката.
Япония е още по-зле демографски, въпреки че икономически е на върха, а и не внася работна ръка. Това е проблемна на всички развити държави, не е пример, а закономерност,нарича се демографскo-икономически парадокс:
https://en.wikipedia.org/wiki/Income_and_fertility.  

За Япония ниската раждаемост не е проблем. Над 127 милиона човека със средна продължителност на живота 84 години живеят на площ три пъти по-голяма от България. Естествено че няма да внасят работна ръка. В Германия ситуацията въобще не е такава. Мъжа ми вчера го оперираха и след като общувах с доста лекари, медицински сестри и административен персонал, установих че само онези които бутат столовете на болните са германци. Вероятно има някакви германци и сред лекарите, но аз такива не срещнах.

Германия е пример, че дори да загубиш две войни, можеш да излезеш от катастрофата,
ако законността и държавността са съхранени и да живееш все едно си спечелил всички войни на света,
Германия  има недостиг за работна ръка, защото има мощна и стабилна икономика,
всяка една стабилна и растяща икономика се нуждае от още работници,
важно е да съхраниш държавния фундамент,
а унищожението на законността, държавността и смачкването на 4-те власти е най-важно за диктатурата, която оставя след себе си само хаос и пустиня  - и икономически, и политически ....