Спомени и впечатления за социализма в България

Бих казала, че опитите за самоубийство бяха направо модерни. Основно с хапчета, като целта беше родителите да омекнат, защото много от тях бяха за прокурор, ако сега ме пита някой. Учителите нямаха омекване, но като че ли никой не си слагаше много на сърце лошотията им. За съжаление, някои опити бяха успешни.

И сега нещата са същите. Мхм. Се таа брат.

И аз имах един съученик, който се самоуби в гимназията. Беше много красиво момче и от популярните. С техните живееха в един от блоковете в Младост, който беше на по-така другари, чуха се разни работи, но и до днес не знам защо го направи това момче...

Аз излизам две седмици в отпуска. Никой не ме пита искам-не искам, цялата фирма хлопва кепенци, от 11 до 26 август. Обаче най-големия купон е, че на мъжът ми фирмата по същия начин затваря цялата от 1 до 12 август.

И какво е необичайното?

Онова със "се тая брат" хич не е на място. Струва ми се, че имаш много малка представа от соц практики и бригади, а в настящето трудовият ти стаж е изклпчително скромен. Искам да кажа, че мисля, че не знаеш какво сравняваш.

Ами има всичко. Ей на пускала си захар в МПС и го приемаш за съвсем редно.

Абсолютна гадост, не си спомням преди отпуските на нашите да са се разминавали......лошото е сега, че и да си на хубава работа и висока позиция, ей на пак човек не може да почива със семейството!

Абсолютно за редно го намирам за ситуацията и хич не беше това най-сериозното, нито аз единствената. Но ти явно нямаш понятие за какво спориш, въпреки че не би трябвало да е така, щом си позволи да упрекнеш Петя Дубарова в увреждане на машини по време на тъпата соц практика.

Това не бих го направила никога, нямам потребност да развалям неща, за които хората са вложили пари и очакват да си свършат работата! Но то и до сега копчетата на асансьора се топят със запалки, чупят ни домофоните.....явно има хора с потребност да рушат, за удоволствие!

Ходила съм и за 20 дни на море с карта, и за 14. Отначало във ведомствената база от работата на родителите ми, после аз като завърших университета и започнах работа, от нашата база. Имаше карти и за двата периода. Но базите си бяха мизерия де, сега пари да ми дават, в такова нещо не отивам. Иначе там храната беше добра и с огромни порции, това съм запомнила. Помня че редовно не ходех на закуска, че беше от 7 до 8.30 и трябваше да стана час по- рано да се оправям, а аз толкова рано нито мога да стана, нито пък да ям. Към закуската не се предлагаше кафе, само билков чай. Стола беше наблизо до бунгалата, но в отделна сграда. И в тях нямаше нито телевизор, нито хладилник. Банята и тоалетните също бяха в отделна сграда.
По- късно ходех и в почивни станции с по- добри битови условия, но с някакви казармени разпореждания и режим. Това помня от почивките по време на соц- а.

Миме, на теб ако днес ти върнат соца, утре ще почнеш да се трудиш над реферат за тезисите на другаря Тодор Живков.

Аз си спомням едно безгрижно детство, много свобода (цяло лято навън до късно, без да ти дишат мама и тати във врата, и да те контролират постоянно), одрани колене, безкрайни игри навън с топка, парче тебешир или ластик, каране на колело, търчане по цялата махала, куп магарии. Майка ми работеше в БНБ, а баща ми в ДСК. На почивка ходехме всяко лято - море, планина, бунгала, почивни станции. БНБ имаха страхотна почивна станция в Созопол. Като малка често боледувах от пневмонии и бронхити, и предполагам, че заради това ходехме на море с карта всяка година. Беше евтино и достъпно. Спомням си как цял ден цвърчахме на плажа, после спяхме, а надвечер излизахме на разходка покрай пристанището в Созопол, купувахме си пържени картофки и цаца в книжни кесийки и се шляехме безгрижно, ходехме и на лятно кино.
Спомням си, че ходех и на екскурзионни летувания, организирани от училище - две седмици по планините, с раница на гърба, от хижа на хижа. Последното екскурзионно, на което ходих си го спомням много добре, защото платихме няколко месеца преди да тръгнем по едни цени, после парите се обезцениха и се оказа, че това, което сме платили е недостатъчно за да ни хранят както трябва. Много лошо беше, защото насред планината и да имаш пари няма какво и откъде да си купиш. Храниха ни с ориз с домати, макарони и боб, а преходите бяха дълги и изтощителни. Помня, ще крадяхме хляб от столовата. Като се прибрах, така се бях охъртала, че мама се разплака като ме видя. В моята детска главица, обаче нямаше драма - беше си страхотно въпреки кофти храната.
Може би, ако това ми се беше случило в по-зряла възраст щях да съм много възмутена...

Едва ли, не ме бива по рефератите, виж някоя задача................, не тъжа за соца и тогава и сега живея по същия начин, на две заплати, без да тъна в лукс!

Нали това казвам? Има много хора, за които строят няма значение, те са си все в соца. Парламентът мисля се състои от същия вид хора, само по-решителни.

Стига дрънка клишета, бе моме!
Всеки учител си приемаше специалността и предмета, по който преподава, съвсем насериозно.
И инженерът по машини и апарати, съвсем не е седнал да завижда на ученик, който бил имал дарбата да пише стихотворения.
Би могъл да му завиди, ако е толкова дребна душица, само ако направи откритие в специалността му.

Никой не намаляваше поведение за талантлива душа.
За действия, които нарушават драстично правилника и дисциплината, както и за неизвинени отсъствия се намаляваше.
И за твой ужас- за 5 неизвинени, колкото са часовете на 1 учебен ден, се намаляваше с 1 единица.

Та, толкова за притесненията на учителите от ярката ѝ личност и сянката ѝ.