Спомени и впечатления за социализма в България

  • 557 684
  • 11 975
# 6 375
Не става дума да работи за разнообразие, а да отиде в чужбина да работи за разнообразие. Естествено, че не е често срещано, но винаги е имало такива хора.
Виж целия пост
# 6 376
Интересно, като е толкова хубаво и хората са по-добри, защо все ги мъчи носталгия и не могат да създадат трайни връзки с хора от  съответното място, а само с други емигранти.

 

Не знам кой ти е казал всичко това, но като всяка генерализация, не е вярна. Носталгията отминава бързо при някои, при други не. Същотото е със социалния живот. Едни общуват главно с българи, други стрателно странят от тях, за трети няма значение. Това че всички стоят там за пари, също не е вярно. Сигурно повечето за пари заминават, но остават защото им харесва или не им харесва и се връщат или местят другаде.

Виж целия пост
# 6 377
Интересно, като е толкова хубаво и хората са по-добри, защо все ги мъчи носталгия и не могат да създадат трайни връзки с хора от  съответното място, а само с други емигранти.

 

Не знам кой ти е казал всичко това, но като всяка генерализация, не е вярна. Носталгията отминава бързо при някои, при други не. Същотото е със социалния живот. Едни общуват главно с българи, други стрателно странят от тях, за трети няма значение. Това че всички стоят там за пари, също не е вярно. Сигурно повечето за пари заминават, но остават защото им харесва или не им харесва и се връщат или местят другаде.

Виж целия пост
# 6 378
Може да има единици, които от малки са си мечтали да идат в чужбина (както преди време една потребителка написа за себе си), но повечето го правят само заради пари.

Разбира се, че го правят за пари (най-общо казано). Никъде не съм внушавала, че би било по романтични подбуди.

И да бяха отворили границите през 1988, пак за пари щяха да го правят повечето. Тогава разликата в стандарта на Източния блок и Запада беше дори по-голяма от сега.

И Титова Югославия е пример за това - ходеха си на Запад, живееха си, някои се връщаха, други - не. Но ние не можехме, щото имаше изходни визи, даваха се трудно, само за кратки екскурзии и ако са на Запад, задължително в присъствието на "ухо", което много внимава някой да не "забрави" да се върне  - не знам защо и това се отрича, както и дефицита.
Виж целия пост
# 6 379
Скрит текст:
Кой е казал, че хората са по-добри?
Петя, абе не винаги най-доброто е да се запъва човек, че няма пък, тук иска да му създаде условия държавата, в паланката Х. Понакога се налага просто да претегли добро и лошо - като иска там, където се е родил, какви компромиси може да направи. Далеч съм от мисълта, че малките населени места трябва да се оставят на призвола на съдбата, писах вече, и на мен ми е тъжно за обезлюдяването, бих се радвала да се спре или обърне процесът, обаче и с максимализъм не става, а още повече с "държавата трябва, аз не знам как, ама тя трябва да намери как" (или пък със "знам как - все пак всеки политикан знае "как", - ама не е моя работа да го правя, работа на държавата е").

Колкото до земеделието, на мен ми изглежда, че зеленчуци да гледа наистина всеки може да се научи в достатъчна степен, стига да има желание, но да организира дейността, да "върти" стопанство, не умее всеки (както и не всеки умее всякакъв друг бизнес). А начините да се изхранваш от земеделие днес са два - като го умееш това последното или като получаваш заплата като зеленчукогледач, трети начин (аз и моята градинка за собствена употреба) не мисля, че има днес.
Не става дума да се запъва, а да не бъде принуден от обстоятелствата. Едно е да отидеш някъде да поработиш, за разнообразие, друго е да нямаш пари за основни нужди и затова да заминеш.
Ама защо всеки да трябва да се научи да стане зеленчукар, хората имат мечти, призвание, интереси! Не може да си учил пет години, да си силен в дадена област, да я работиш с удоволствие и изведнъж пари няма дай да гледаме зеленчуци! Не, че е лошо, има хора които това им доставя наслада, напредват, създават стопанства, удовретворени са от това, което постигат и изкарват, но зеленчукар насила не се става............ човекът не е магаре да го впрегнеш, в която каруца се налага.......хората имат призвание и от всеки не става зеленчукар! И то какво се получава, за да оцелееш трябва да те води прагматичността, блъскай каквото дойде само пари да имаш да ядеш,......а къде останаха мечтите!Ясно е, че като имаш две деца и чакат гладни ще станеш и метач и докер, ама редно ли е......???
Виж целия пост
# 6 380
[
Скрит текст:
quote author=Petia Ivailova link=topic=913339.msg37167633#msg37167633 date=1533799949]
Скрит текст:
Кой е казал, че хората са по-добри?
Петя, абе не винаги най-доброто е да се запъва човек, че няма пък, тук иска да му създаде условия държавата, в паланката Х. Понакога се налага просто да претегли добро и лошо - като иска там, където се е родил, какви компромиси може да направи. Далеч съм от мисълта, че малките населени места трябва да се оставят на призвола на съдбата, писах вече, и на мен ми е тъжно за обезлюдяването, бих се радвала да се спре или обърне процесът, обаче и с максимализъм не става, а още повече с "държавата трябва, аз не знам как, ама тя трябва да намери как" (или пък със "знам как - все пак всеки политикан знае "как", - ама не е моя работа да го правя, работа на държавата е").

Колкото до земеделието, на мен ми изглежда, че зеленчуци да гледа наистина всеки може да се научи в достатъчна степен, стига да има желание, но да организира дейността, да "върти" стопанство, не умее всеки (както и не всеки умее всякакъв друг бизнес). А начините да се изхранваш от земеделие днес са два - като го умееш това последното или като получаваш заплата като зеленчукогледач, трети начин (аз и моята градинка за собствена употреба) не мисля, че има днес.
Не става дума да се запъва, а да не бъде принуден от обстоятелствата. Едно е да отидеш някъде да поработиш, за разнообразие, друго е да нямаш пари за основни нужди и затова да заминеш.

Ама защо всеки да трябва да се научи да стане зеленчукар, хората имат мечти, призвание, интереси! Не може да си учил пет години, да си силен в дадена област, да я работиш с удоволствие и изведнъж пари няма дай да гледаме зеленчуци!

И кой е казал, че не може? Учил си, харесваш го, ама светът се променя, сега вече на никого не му трябват твоите умения и не те наема, и не плаща за тях.  Викат му пазар на труда. Ако искаш, се преквалифицираш, ако не искаш, не работиш. Или намираш място, където някой ги иска и плаща за тях - ако има такова. Или правиш собствен бизнес и ги прилагаш - ако можеш и ако те позволяват.  Може и още как, защо пък  трябва светът да се съобразява точно с твоите мечти, желания и интереси, не разбирам. Ти се съобразяваш със света.
Виж целия пост
# 6 381
Ами да, според мен е редно, ако с това, дето ти е интересно и те влече, не можеш да си изхраниш децата. Иначе другия вариант какъв е? Държавата да осигури ?

Лозунгът на комунистите на всекиго според възможностите,на всекиго според потребностите нещо не проработи.
Виж целия пост
# 6 382


Ама защо всеки да трябва да се научи да стане зеленчукар, хората имат мечти, призвание, интереси! Не може да си учил пет години, да си силен в дадена област, да я работиш с удоволствие и изведнъж пари няма дай да гледаме зеленчуци! Не, че е лошо, има хора които това им доставя наслада, напредват, създават стопанства, удовретворени са от това, което постигат и изкарват, но зеленчукар насила не се става............ човекът не е магаре да го впрегнеш, в която каруца се налага.......хората имат призвание и от всеки не става зеленчукар! И то какво се получава, за да оцелееш трябва да те води прагматичността, блъскай каквото дойде само пари да имаш да ядеш,......а къде останаха мечтите!Ясно е, че като имаш две деца и чакат гладни ще станеш и метач и докер, ама редно ли е......???

Не е нужно, разбира се.
В световен мащаб, занимаващите се със селско стопанство не са повече от 10%, а в по- развитите и тровещи земи и продукция- 3- 5%.
Въпросът е в равновесието- когато се наруши и поради мода, псевдо престижност и др., масово се учи "маркетинг и мениджмънт" и "Връзки с обществеността", а инженерните професии стават кът, развитието на промишлеността отива на кино и  безработните с "вишу" трудно намират бюрце с компютър.
Много е важно точно за какво мечтаеш- да се покатериш по служебната стълбица в офиса, или да създадеш нещо, което може да се пипне, в завода.
Виж целия пост
# 6 383
Най малко мечтая да се покатеря по служебната стълбица в офиса! hahaha
Но има хора искат да са лекари, инженери, архитекти, познавам и такива рисуват хубаво силни са по математика, мечтаят да създават сгради.................в една държава трябва да има развитие на всички области и всеки да си намира своето място, иначе нито лекаря ще е лекар, нито зеленчукаря зеленчукар! Щото сега половината отидоха да учат медицина , а не понасят болести и кръв, ама нали пари да имат!И никой не чака държавата да го направи, чакаме да се установи някакво равновесие и всяка област да си знае специалиста! Simple Smile
Щото в Англия никой не се хваща да си боядисва сам къщата, има си бояджии, идват, ремонтират, плащаш, те това могат и това искат да правят! Аз и да се принудя да го правя няма да съм успешна, дълго ще се уча и едва ли ще стана добра в тая област!
Виж целия пост
# 6 384
За да сме в темата- по времето на соца трябваше да имаш завършено образование, за да работиш дадена работа.
Например, които мъже нямаха основно и средно образование, ги пращаха в Трудови войски, където ги обучаваха на занаят, защитавайки разряд, с изпит по теория и практика.
От друга страна, всеизвестно е, че няма начин да се намери работа за всички висшисти в рамките на града, в който са завършили.
Разпределението беше кофти решение за всички, на които им се седеше " на жълтите павета", ама то държеше не само живи, а и функциониращи всички краища на страната.
Затова в селата имаше и лекари, и зъболекари, затова имаше заводи в малките градове, затова имаше и цехове по селата, в които хората работеха.

ПП. Мисля си, ако имаш възможност да работиш по специалността си в провинцията, ще го направиш ли?
Мечтата ти включва ли такава опция или е свързана задължително с големия град и офиса?

Виж целия пост
# 6 385
Затова в селата имаше и лекари, и зъболекари, затова имаше заводи в малките градове, затова имаше и цехове по селата, в които хората работеха.

Щях да се съглася, че е било чудесно, ако тая организационна постройка не беше фалирала.

Явно така не става - да планираш на едро хората и да казваш кой къде и как ще живее. И да търсиш работа на хората, а не хора за работата.

Сега в определени области има недостиг на специалисти. И университети има. Ама учениците се насочват към лесните, а не търсените. И после "имам две висши, пък ми предлагат да работя продавачка". Ами да - търсенето на културолози напоследък не е грандиозно.
Виж целия пост
# 6 386
Като казахте Трудови войски, та се сетих за войничетата, изгорели на Околовръстното. Не помня подробности обаче.
Но помня как спираха движението, когато Т.Живков се прибираше към Банкя.
Виж целия пост
# 6 387
Цитат
Сега в определени области има недостиг на специалисти. И университети има. Ама учениците се насочват към лесните, а не търсените. И после "имам две висши, пък ми предлагат да работя продавачка". Ами да - търсенето на културолози напоследък не е грандиозно.

Абе завършват си и доста инженери, обаче какви са инженери... не ща да почвам, че ВУЗ-ът, единият такъв, ми е срещу мен и ги знам какви ги вършат из него. Страхотия е! Един излязъл от там инженер днес не чини и на половината на един завършил преди 30 години ученик от ТМЕТ. Страшна работа! И с хиляди да завършват, ако са все таквиз, ще си продължи търсенето на технически висши кадри, и още как...
Но ако преди 30 години в същия този ВУЗ имаше по 25-30 души за място да кандидатстват, и то отличници, а от приети и започнали 100 само до втори курс оцелелите бяха 30, днес университетите пращат хора да ходят кат едни апостоли из цяла България и да се молят и да правят метани на ония, дето и за диплома за основно нямат багаж. И ги бутат и тикат до завършване. Ако да не могат без грешка и малките си имена да напишат.
Виж целия пост
# 6 388
Образованието  ни е девалвирало отдавна.
Виж целия пост
# 6 389
25-30 души за място?! Аз като кандидатствах за първи път, през 1988 година в желаната от мен специалност за 7 бройки задочно имаше над 1000 кандидати. И една от приетите беше съученичка с нисък успех, обаче мама беше партиен секретар, а тати - помполит, т.е. помощник по политическата част.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия