Спомени и впечатления за социализма в България

Абсурт, искаш ли да ти разкажа приспивна приказка на руски? Знам всички падежи.

Разкажи на съфорумката на английски, аз заспивам на френски шансони.........

Е то точно в обслужващата сфера не е ли желателно обслужващите да говорят по- така международни езици, а не местния език... Попея не знам, ама един швед трудно ще го обслужат на Албена както на български, така и на украински. Пък и на готвачите в кухнята и на скарата подозирам че  не им е най-важното перфектното владеене на туземния език...

По повод този сакразъм, се сетих точно това всъщност, въпреки, че излизам от времето на зададения период. Веднага след 89-та точно се нароиха милионите ЕТ, всеки гараж подслони я фризьорски салон, я бакалийка и станаха всички частници до един. Масово се ходеше и до Турция за парцалки (разбирайте евтини ризи и тениски и дънки), които се подреждаха на новоизлюпените Базари и вървеше страшен бизнес.
Не съм в соца с това, ама на, сетих се и за това.

Какви международни езици бе...........ще седнеш на обяд в Обзор, предлагат обедно меню и той не може да разбере какво искаме за ядене......! Да не говорим, че го носи след един час и гледа като отнесен електрон! Е, верно заведението беше улично, но не е там въпроса!Ако съм в Гърция ще говоря и поръчвам на английски, ама извинявай в България......Ми ако седне майка ми, или баба ми там, да не е длъжна да знае английски или руски! Или кво по курортите да ходят пак като преди само чужденци!
Нека да работят против нямам, но ако трябва да плащат квартира и консумативи тук, 600 лв ама до никъде няма да им стигнат! Затова не се хващат нашите!

И много далновидни хора забогатяха с такъв гаражен бизнес. Другите доказаха, че от тях не стават предприемачи.
Но всички до един започнаха "с мая" от соца.

Помните ли машината за пуканки на спирката на рейсовете на Орлов мост? Един дядо я държеше. По това време, за мен, пуканките бяха специални. Когато се прибирахме от Парка на свободата, понякога ми купуваха. В книжно пакетче,посолени от солница-буркан с дупки. Та тази машина светеше с чудна светлина вечер и пуканките ухаеха прекрасно.

Помня я, те си бяха лакомоство направо. А баба ми ни пукаше пуканки в тенджера. Поръчваше отнякъде да и носят царевични кочани, трябваше да ги изроним и сядахме на масата да я гледаме нетърпеливо как ги прави, за да ги хапнем. Ех, какъв аромат.
Сравнението по икономически показатели и разни други критерии е едно при два различни строя.
Но съвсем друго е от емоционална гледна точка, когато си имал спокойно и шастливо детство и живот.Като цяло спомените ми от онова време са прекрасни и придружени с носталгия по онез безметежни години от моя живот.

Българинът е обеззверен, затова не иска да работи за малко пари. Големите пари са в политици, бивши мутри, в ченгета, в шефове на болници,и всякаква престъпна сган. Или в чужденци. Усвояват се фондове, субсидии, нагло се краде, пред очите ни, и осъдени няма. А обикновените хора се чудят кой точно разход да си намалят, за да изкарат месеца. И си казват - Ай да ти.. на тоя ще му работя аз.... И си кюта с по-малко, завърти някоя далаверка (защото всички така правят), или иде да бере ягоди.
 Либхер съкрати толкова народ със заплати от 1000лв, и ги прати на бюрото да взимат помощи от по 700. Тия 700 не ги плаща Либхер, а българския данъкоплатец.И назначи хора с 800.Не знам кой позволи тая гнусна врътка.

Честно казано, предпочитам да мизерувам без 400-500 лева, отколкото да мизерувам, робувайки за 400-500 лева.
Затова и всеки се стреми към висше- няма достойно заплащане за бачкаторите, няма и за небачкаторите. Като е така, поне да не се бъхтим физически.

Машината не я помня, обаче бурканите с дупки вместо солница бяха доста популярни.

Извинявай, ама едва ли има друга народност, при която самочувствието да е толкова ниско, та да наричат езика си "туземен" и да приема за нормално да не го говори обслужващия персонал.
Разбира се, че трябва да говорят поне английски, за да се опитат да обслужат качествено чужденците.
Готвачите в кухнята и тези, които не контактуват пряко с клиентите, ако щат и на санскрит да говорят- да се оправя с тях собственикът.

ПП. Що се отнася до нашите сервитьори в Гърция и продавачки в магазините- пак там, ами, говорят на гръцки с гърците, за сведение на всички, чиито майчин език е станал английският

Мими, как да го кажа по-ясно - има някаква работа, някой дава за нея Х пари, българите не я искат, защото им е малко, но се намират други, по-гладни, и я работят. И българите реват, че няма работа, а то просто има по-гладни от тях. А ако не се намери никой да я свърши за тези пари, значи, или вдига заплатата работодателят, или фалира без работници. Всичко останало са приказки за маса.
Като не се хващат нашите, други се хващат - къде е драмата?
В Гърция е огромна вероятността да ти говорят на български, но това не е, зщаото ти знаят гърците езика , а просто защото е пълно с българи там в обслужването.  По-висок стандарт, напшите отиват там, а тук идват от държави с по-нисък стандарт - икономчиески закони. Но ако някой в България  чака да му дадат работата само защото е българин и иска някакви неща като такъв, мисля, че няма да дочака.
Аз не работя като сервитьорка никъде, но не ми е под достойството да общувам с пероснала на езици, които знам. Не съм като теб болна на тема "национализъм", за мен хората са равни, независимо от цвета на кожата или езика. Има заведения в Дания, където персоналът не говори датски - била съм в такова. Помежду си - на родния език, с клиентите - на английски. Много хубава кухня, прилични цени - като за Дания. Пълно е с датчани.
Специално в случая с Албена бяха в кухнята, не сервитьори, но и сервитьори да бяха, на английски нямам проблем да общуваме. Естествено, че винаги е по-добре да знаеш и местния език, но в момента това е положението - гордите българи се дърпат от работата по Черноморието и работодателите наемат украинци.  Като поработят две-три години украинците, и ще научат български, колкото да се оправят. Драма в това не аз лично виждам, Мими вижда, затова й казах да ходи в Гърция - там в 90 % от случаите  ще я обслужват българи.

Ще кажеш, че всичките наши гастарбайтери в Гърция от 1990-те-2000-те знаеха гръцки, или тези в Испания - испански. Отидоха от нужда, поживяха и понаучиха. И тук ще стане така, с по-бедните нации, идват от нужда, ще поработят, ще понаучат български (украинецът от нашия ремонт вече беше понаучил), а нашите ще се оплакват по форумите, че няма работа у нас като за техните големи способности и знания.
Ти си мислиш, че говорят гръцки, говорят, колкото и украинецът у нас - български. И то след 20 години в страната (имам предвид българите в Гърция, заминаваха основно през 1990-те). Оправят се някак. Мисля даже, че украинците много по-бързо ще научат български, отколкото нашите - гръцки, заради по-голямата близост на езиците.  

Poppea, коментарът ти ми напомни един случай - пиша го в скрит текст и без подробности, с надеждата участничките да не четат форума и да не се познаят.
И преди написах, че когато някой каже, че няма работа, има предвид като за него. То ако става дума, и просията е работа, това не означава, че е опция. Няма работа, това е. Аз пък бих умряла от глад, при такива алтернативи и много други хора - също.

Аз пък няма да го напиша в скрит текст. И аз познавам учител с подобна съдба. Започна да си помага именно с чистене и то именно срещу 20 лв. Този вход, другия, харесаха я, закърпваше положението в най-трудните години. Отгледа две деца сама, уроци, чистене, уроци, чистене. И не умря от глад, в момента живее съвсем нормално.