Спомени и впечатления за социализма в България

Не беше престижно. Дружинни, отрядни и подобни по дифолт бяха смотаняците.

Бяха натегачите

При нас не бяха смотаняците, бяха лидерите, умните, напредващите! Просто класът искаше да ги избере....не че те се натискаха! Имахме еда Зорница огън момиче, поетеса, отракана, чаровна! Всички единодушно я избрахме! Дори и до днес си я спомням! За престижно не знам дали е било престижно......аз не влагам престиж в такива обществени дейности!

И Ваня Червенкова е била дружинна/комсомолски председател. Тя от смотаничките ли е била, или от лидерите.

Това че ти си била отрядна или си мечтаела да си такава, не променя погледа на останалите. И да, никой освен смотаняците не се натискаше за тези дейности.
Между другото, няма как в един строй да си бил умен, а в следващия да станеш неумен или обратното, ако ме разбираш.

Никога не съм си мечтаела за отрядна, божееее, голяма мечта, голям престиж ...............една година бях, не ми беше особено кеф! И от тогава се пазех повече да не ме изберат! А това кой е умен или не, тук няма капацитети, които да го оценят, ако ме разбираш................това е Клюкарник все пак, не интелектуална тема или проучване за гении! Да не си мечтала ти тайно за отряден.....!

А, има, има!
Колко народ, не постигнал нищо в предния строй, обяснява че и сега нищо не постига, щото предния му пречи!?

Да, лидерка обичах, една година и отрядна бях, написах го по горе.....но друго лидерство ми доставяше повече удоволствие от отрядните съвети! Имах интереси, които организирах.......председателството се случи, не съм мечтала! То пък ще кажеш много престижно!

Аз пък не съм мислела искам или не искам да съм отряден председател. От трети до седми клас все аз бях. Класът ме избираше и нито съм се натискала, нито съм била смотанячка или задръстена. Бях срамежлива с непознати, но в същото време бях една от лидерките на класа. Доставяше ми удоволствие да организирам рецитали, викторини, цели сценарии съм писала. Като стъпех на сцената, срамът ми изчезваше. Редовно бях и водещ на училищните тържества, пак без да се натискам. Имах силен глас и ясна дикция, и това има значение. Изобщо не се срамувам, че съм била отряден председател, има неща от тогавашното време, които бяха добри. Възпитаваха ни в родолюбие, в уважение към околните, в почит към паметта на хората, дали живота си за нас. Имахме някакви идеали и цели. Да не зачеквам темата за положението в училищата сега, когато всеки ден има бити учители.

Дружинни и отрядни съвети не помня да сме имали или избирали. А може и в нашето училище да не е имало. От темата се разбра, че не е било едно и също навсякъде.

Имахме нещо като отговорник или председател на класа. Беше умно момиче с хубава фикция. Беше пяла в хор. Не помня с какво се занимаваше. Тогава ме интересуваха само чужди езици и нищо друго.

Оказа се, че с езиците си постъпила най добре ,.....защото това е нещото, което е наистина смислено!
Френската ли си завършила?

От хамстер, дето търчи в колелото си има повече полза, отколкото от всички тези "безделници, които търчат и пишат" * - професионалните дружинни, заради подучените от тях деца - отрядни председатели и съвети. Горките деца! Насъскаха ги веднъж да събират подаръци за децата в Полша, моля ви се, щото там нали се надигнали мрачни сили (1980-81), и децата останали без подаръци за Нова година, (да не помислихте. че за Коледа). Нищо не събраха, разбира се, не са и имали такова намерение, друга беше целта им -да се види колко лошо е, ако няма комунисти.
Абе, кога ли някой ще погледне на това замлатване на невинни деца като на развращаване на малолетни? Щото виждаме резултатите му тука, в темата, десетилетия след манипулациите.
Ей с това се занимаваха, с подкожна болшевишка пропаганда на тъпотии, а в останалото време си оправдваха заплатите с безсмислици: сборове, отчети, строеви прегледи и прочие скука. 

Много "работеха" дружинните и надзирателите им от Комсомола и БКП. Цялата им "работа" беше от сорта: да отчетат "резултатите от изпълнението на летните пионерски поръчения". За тая имитация, за това тотално безсмислие, за съзнателна имитация и преливане от пусто в празно, им се плащаше бадева нелоша народна пара, и днеска пенсии взимат. Със здраве да си ги харчат, впорчем. Един пример:

На мен често ми се случваше да имам лятно поръчение: "да отгледам и предам на народното стопанство 3 заека". Откъде да взема зайчета за отглеждане - не пишеше. Естествено, никакви зайци не съм им предавал, нито пък никой от връстниците ми. Никой дружинен, разбира се, и не очакваше да се предават каквито и да е зайци. то си личеше по всичко, а дори и само по подготовката им - щото да предадеш заек за клане не е като да оставиш кутия кламери на някое бюро в райкома. Трябва пункт, оборудван с клетки, ветеринар, специализирана кланица, и то наблизо. Трябва да има барем метла, с която верните поодъртели септемврийчета (по-изкукалите носеха пионерска връзка ведно с късите си посивели коси), че да посъбирват заешките барабонки. Нищо подобно нямаше, нито се е изобщо планирало да има.

Обаче, ако се отгърнат архивите, ще се види, че нея година, с усилията на пионерите са добити 14 хил заека, угоени и изцяло оползотворени в работническите столови ц цел разнообразно и здравословно хранене на трудещите се.

Нито метла, нито пункт, нищо такова нямаше, и никой не си и мислеше да има. Всички до един знаеха, че това е абсурд, глупост, лъжа, имитация - но участваха в отчетите с покъртителна сериозност. Впрочем, огромната част от "трудовите и производствени успехи" на соца бяха именно такава лъжа и имитация, както моите никога непредадени на народното стопанство зайци. Руският термин за тая измислена, отчетена, но не случила се в реалността дейност, е туфтА (или тухта). Поради липса на български, ползвам него.

Туфтата, имитацията, кресливото рапортуване на никога даже незапочната работа - това е не символ, това е същността на соца.

* А.И. Солженицин

Аз много исках да ме изберат, ма не ме избираха.  
Айде сега, тройкаджиите оставали без длъжност. Морска дамо, тройкаджийка ли ме наричаш? 

-----
Това за шестиците на децата на партийците ми се види глупост, макар че, естествено, всеки откачен учител може да има всякакви причини да пише по-лесно шестици, та сигурно и такива е имало, но общо правило няма как да е било.
Та те самите учители голяма част не бяха партийци - писах вече, в пика на БКП тя имаше милион членове от 9 милиона население, тоест не повече от 15-тина процента от възрастните са били членове.

И какво толкова конкретно да произтича от инфото за членството?   От инфото за адреса или професията на родителите да не би да произтича нещо? (Извън редките случаи, когато родителите трябваше да уреждат разни неща за училището, например баща ми - автобуси за екскурзии.) Просто си е било прието, имало е някаква идея вероятно, да се знае при нужда кой е по-наш и по-малко наш, но в масата случаи тя не служи за нищо тая идея.

Деряха членовете си с членски внос - не помня колко, ама бяха няколко процента от заплатата. И понеже, нали - колкото повече дойни крави, толкова повече мляко, та увеличиха броя на членовете до неприличие. Важното беше, да тече лична тяхна, партийна пара, не че се свенеха да посягат и на държавната, ама друго си е и своя да имаш. После я ползваха за "партийни нужди": да издигат по градовете мраморни истукани "партийни домове", да издават съчиненията на Маркс и Ленин, да хрантутят апарата си, да подпомагат борещите се народи на Африка, да си правят разни "резиденции" и ловни стопанства, където да обучават в тънкостите на лова начинаещи актриси. Щото, нали, те са комунисти, а не монаси. А хората им уйдисваха, плащаха им и им търпяха проповедите, щото не виждаха причина да не членуват, смятаха, че вреда няма, а може и някоя ползица да се мерне.