Спомени и впечатления за социализма в България

Ти нещо пак не можа да разбереш, висшите другари и да са искали да се предпазят не са успяли.....за огромен техен ужас, защото радиацията НЕ е само в храната и водата, а навсякъде.....ако висшите другари са успяли да живеят в капсула десетилетия, да успяли са да се предпазят! Вероятно да дишали и въздух от кислородни бутилки!
Браво Бианка, само да те разочаровам, че и с яденето на консерви не си се предпазила......пила си вода, излизала си вън, играла си, където с праха се е стелела вероятно и радиацията! Освен ако проучванията за които пише ognob са  верни и  ни е подминал радиационния облак!

За теб, ако знаеш, че марулите са радиоактивни може да е един и същи, за мен - не.
Кое не разбирате, че имам право на информиран избор ли?

не може да са дишали. в бутилките е само кислород, който се пуска за да обогати/насити нормалния въздух на кислород.  т.е.  пак си дишаш обикновен въздух  

това за информираността са днешните нововъведения. тогава не го е имало по света.
едно ГМО е процъфтявало без да се информира народа какво може да му причини. сега се знае и информират.

По същото време правителството на САЩ също би се опитало да скрие подобна авария. Такива са били годините.

Принципно това изобщо не е читав и смислен мотив да се крие информация. Колкото до "да няма паника", което вече е няколко идеи по-смислено, аз, разбира се, не го одобрявам като мотив и оправдание за дезинформция.
Впрочем мисля и че вредата от аварията за района извън най-близките до централата места се преувеличава от населението сега.

П.П. По друг повод - не мога да се начудя защо лекарите в българските болници все едно са изкарали курс по криене от пациента на данните за състоянието му, лечението и пр. Не просто сами не ти казват, ами и да ги питаш, често мълчат като партизани. Вероятно формалният мотив е "не му трябва, той за нищо не може да ги използва" (е, да, де, ама какво ще навреди да му дадеш инфото). Истинският може да е и мързел, нежелание да се занимават и какво ли не.

Имаш да, и аз имам право на такъв информиран избор, но не само марулите носят радиация! Но поне за успокоение можеше и да не ги ядеш! Така е!

Не се излагай, Бианка.
За 9 милиона души няма как да намериш консерви и водица в бутилки, защото не е един ден това.
Защото не само пиеш вода, ами се и миеш.
Мисли малко.
Ако ни кажат днес официално по телевизията, че храната и водата са ни отровени, какво ще стане?

Всеки може да има някакъв вариант да намали щетите. Но явно вие сте убедени, че да се изкарват деца на манифестация при подобен дъжд е ОК, та не виждам какво изобщо да говорим.

Да, поне манифестацията с дъждеца можеха да спестят. Или и това не са могли?

Отвратителна ми изглежда тази реабилитация на политическите престъпления. Тя тече подмолно, така – между другото, често пъти на битово-консумативно равнище. Някаква решава да готви в „Черешката на тортата“ и се опасва с престилка с лика на Мусолини, който не бил диктатор, а „колега журналист“. Други възприемат случилото се в Чернобил като обикновено произшествие: навсякъде имало такива аварии, какво като е имало информационно затъмнение – то всъщност е нещо положително, грижа за хората, предпазване от смут и паника; какво като ви е валял чернобилски дъжд – за един дъжд ли сте... Какво като е нямало свобода на словото, то и сега не можеш да си излееш душата с попържни против цигани, мигранти, турци; пък ЕС е като социалистическия блок, съвсем същия си е; изобщо всичко си е както тогава, ама едновременно с това някак „тогава“ ни е по-скъпо от „сега“. Ей такива шизоидни разсъждения текат в тази тема и показват липса на каквато и да е чувствителност към неща, които трябва да ни държат будни и тревожни: заради жертвите, заради съсипаните животи, заради това, че още теглим последствията от тях.

Аз разбирам, че перипетиите на прехода – поради липса на хронологична дистанция – изострят негативното отношение към периода след 1989 г. и разхубавяват предходното време. И аз, и моето семейство сме преживели целия хаос на тези постсоциалистически години. И майка ми, като съфорумката абсурд, участвала в митингите на СДС, през 90-те години беше съкратена от работа, смени куп нискоквалифицирани професии, а баща ми пое и нощни смени, за да закрепим някак положението. Разликата е обаче, че семейството ми никога не каза „Демокрацията много ни отне“, че разбираше случващото се като последица от 45 години сбъркан политически път. Тази сбърканост, за която редовите хора никак не бяха виновни – трябваше да се заплати; и сега още плащаме.

 Само дето от документални предавания и интервюта се разбира, че в първите дни след аварията нашите политици НЕ СА ЗНАЕЛИ за нея. В самия Припят хората не са знаели първите два дена какво се е случило. Чак на следващия ден или по-следващия ден, значи на 27.4 или 28.4 е била организирана евакуация на града и селата около него. Хората не са взимали нищо със себе си освен документи и пари вероятно, защото са им казвали, че след няколко дена ще ги върнат по домовете им в Припят. Така че потулването става по решение на СССР. Може да са искали да предотвратят масова паника, или наистина не са знаели какво точно ще се случи, причините за това може да са много. В България дори политбюро не научава веднага какво се е случило. След като се разбира какво е станало у нас си спомням, че дълго време след това чешмяната вода се преваряваше, което не е махало радиацията, но поне е било опит за някаква превенция.

Да, чужда държава алармира, че някъде е имало ядрен взрив. Но до 1 Май всички висшестоящи са знаели на 100% - това е.

Чуждата държава е Швеция.

Да седим и да оправдаваме другарите как и те не знаели е просто смешно. Знаели са и още как Щом познатата ми лаборантка знаеше - те ли не са знаели, горките?

 Това не е сигурно. Щом самите хора от Припят, в който избухва централата не са разбрали цели два дни какво изобщо се случва, какво остава за нас, които дори не граничим с Украинска СССР. Да не говорим, че дори да са казали няколко дни по-късно какво се случва, тези от СССР не са казали за степента на аварията. Всичко се разбира много по-късно, дни е траело международното незнание за аварията.  В крайна сметка се е разбрало за аварията, но това е било дни след като се е случило, а не веднага. И тогава започна населението да се пази.