Спомени и впечатления за социализма в България

  • 550 915
  • 11 975
# 930
, в стария са били нагъчкани на малка площ животните, но някак мил ми беше.

Спомени от детството, на всеки са мили.
Виж целия пост
# 931
Така е, Трещи. Simple Smile
И за цирка много страдах, като изгоря, някак не можех да повярвам, в първи или втори клас бях.
Виж целия пост
# 932
Да бе, не сме опитвали нищо друго тогава... Имаше си вносни шоколади, струваха 3-4 лв.
Виж целия пост
# 933
Да бе, не сме опитвали нищо друго тогава... Имаше си вносни шоколади, струваха 3-4 лв.

Ама бяха много гадни.
Виж целия пост
# 934
Да бе, не сме опитвали нищо друго тогава... Имаше си вносни шоколади, струваха 3-4 лв.
Вярно, сега се сещам за "шоколада от 3 лв".  Марка не помня, май не беше само една марка, но неизменно струваше 3 лв.

П.П. Не бяха крайно лоши, май ги харесвах повече от "Фин млечен" Thinking
Виж целия пост
# 935
Да бе, не сме опитвали нищо друго тогава... Имаше си вносни шоколади, струваха 3-4 лв.
Това може би е било последните години.
Аз и досега помня аерошоколад, който беше по 26 ст./на шупли вътре/, дебеличко.
Пасти триъгълни "Витоша", после май станаха " Ком".
Бях болна в първи клас и учителката ме изпрати да се прибирам в къщи. Баба ми през 5 мин. ме питаше какво искам и аз я пратих за пасти. Обяснявах с ръце, правех триъгълника и получих пастата, която след като изядох, май оздравях.
Виж целия пост
# 936
Най-различни марки бяха, но само един помня, че много ми беше харесал. Но аз ям само черен шоколад, явно и затова ми липсва онзи марципан. Нещо евтино беше, нищо общо с истинския.

Вася, ами определено края на 80-те се продаваха свободно вносни шоколади. Помня и аз сухите пасти, имаше едни "Портокалка", и те ми бяха вкусни.
Виж целия пост
# 937
за благиши не бях жадна,(имах ги в изобилие) даже не ги обичам , но на Раковски какви спагети съм яла ...мамма миа  Heart Eyes
Заведението се пръскаше по шевовете от хора ...там ни заведе гаджето на моята приятелка ,
който играеше в Левски ...аз им светех . Дали съществува още ..по една стръмна улица беше ...
Виж целия пост
# 938
Нина, аз имах предвид пасти в сладкарница, а не сухи пасти като споменатата "Портокалка" Тях и  днес ги има, но вкусът няма нищо общо с  тогавашния.
Виж целия пост
# 939
През '87-88г ни забраниха да ходим по дънки на училище, отново. През '84-85г за първи път, после сякаш неглижираха "проблема" дънки за кратко. Упадъчни панталони са това. А баба все ми купуваше от Кореком, така ме беше яд, че не мога да се фукам в даскало с тях. hahaha
Даже имаше заплахи, че и в извънучебно време ще наказват учениици по дънки. Не беше изпълнена заплахата, де Joy . Но за какви дреболии намаляваха поведение, леле..
Ии... в осми клас бях, като дойде "демокрацията" . На екскурзия в Пловдив бяхме, попадаме на митинг на СДС, съучениците ми викат, крещят, еуфория. Дори ни питаха специално за митинга ли сме пристигнали  Joy (виждат, че сме група деца на екскурзия).
Виж целия пост
# 940
Аз не помня да са ни забранявали дънки.  newsm78 Обаче голям мерак да ходим с престилки, ама защото още не ни бяха задължили. Гледаме от големите каки, и айде и ние, естествено, подкъсени. Mr. Green Даже беше модерно и къса престилка, отдолу - дънки. Sunglasses Престилката разкопчана, отдолу се вижда някаква модерна блузка.
Виж целия пост
# 941
Забранено беше при нас, даже по-големите и с униформи ги задължаваха да ходят по това време.
Виж целия пост
# 942
В първи клас ми бяха купили дънки Панака. Отидох на училище с тях, а две каки ме хванаха в коридора и ме заведоха при директора. Той ми чете морал. Много плаках после. 1986 г.
Виж целия пост
# 943
На мен ми беше гадно, че вечно с вързана коса трябваше да ходя.  Crossing Arms
Виж целия пост
# 944
На мен ми беше гадно, че вечно с вързана коса трябваше да ходя.  Crossing Arms

Като подхванахме забраните в училище - бяха много, адски много.
Но тази забрана за косите я мразех най-много. И как не (време за автореклама) - имах дълга, бухнала и много гъста коса, като от реклама за шампоан. Тежи и няма прибиране със социалистическите подръчни средства - шнолите като за полу-плешиви, направо хвърчаха, ластиците се късаха.
В 10-ти клас ми писна и тръгнах на училище със спусната коса - биех на очи все едно съм извънземно.
Бързо-бързо бях извикана при директорката, която ме заплаши с изключване. Казах "ОК, но да се впише точната причина за изключване - бухнала коса". Тя беше изключителен човек, гледа ме втренчено 5 минути и каза "Права си, дребнаво е да те изключим заради косата". Няма такъв кеф. Приех го за индивидуално разрешение и развявах гривата за ужас на всички "другарки".

И аз съм от динозаврите, за които дънките в училище бяха абсурд. Гадна синя престилка (скъсена) през цялото време. И всичко трябваше да е тъмно синьо и черно (панталони, поли, пуловери). След физическо ги обърквахме понякога.
Имаше и по-големи глупости - костюмчета (пола, сако и риза) като на котрольорките в градския транспорт по онова време.
Даже в правилника на гимназията имахме забрана момичетата да ходим с панталон преди 1 декември и след 31 март. Оспорихме я "нали при социализма жените са равни с мъжете, да не сме гадни капиталисти, които дискримират жените".
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия