На прадядо ми така са му отчуждили къщата - на централен булевард, на 5 минути пеша от главната. Обезщетили са трите му деца с по един апартамент, ама доста време и са си ги изплащали. Майка ми си я спомня, защото е била ученичка, когато я бутат - хубава къща ще да е била от това, което ми е разказвала. Прадядо ми после така и не успява да преживее загубата й.
Е, вас поне са ви обещетили. На прадядо ми не само, че му взимат целият двор, и го оставят в къщата, ама с малко пространство, ами и апартаменти, магазини, казино, айдее всичко конфискувано, ама без обезщетение. Накарало ли го да избира къде да живее, но само едно жилище трябвало да притежава. Спукала му се е жлъчката от ужас, защото са имали 24 часа да изберат, къде да живеят и да се изнесат. Пил човешка кръв, така му казали в ареста. Добре, че се е сетил да избере къщата. После по времето на Костов излезе един закон на Станислав Лучников за обезщетение с компенсаторни записи на хората, с отчуждени имоти по закона за едрата градска собственост, та поне малко от малко да ни обезщетят, макар и толкова години след това престъпление на комунистите.
Впрочем, в един от най- любимите български филми "Оркестър без име" точно около това се въртеше фабулата: трябват ти връзки, за да отидеш да свириш на морето, трябват ти връзки, за свириш в хубавите хотели, да смучеш Тик-так, пиеш уиски и пушиш Кент, иначе си в капанчето на бай Тарикат, спиш с него, за да не те изгони, пушиш Арда и наливаш бира и ракия. 
. (Сега пак го направиха сравнително красив)
Търмък е гребло, нали? 
. 
