Спомени и впечатления за социализма в България

поморин, за про4истване на зъбите бяха. сега за жалост ги няма.

Не, завишени са.

И при нас. И се продаваха в съвсем ограничени количества.

Тогава всичко се купуваше от кг. нагоре. Като пуснат в магазина и всички - юруш на опашките. Следваше мъкнене на мрежи с продукти.
Работех в туристическа агенция и с колегите често пътувахме в чужбина, по 2те направления.
На  тях ,  им беше странно как там хората си купуват по 2 чушки, 3 домата и 2 ябълки напр.
Помня, че всеки вторник след обяд в книжарницата   на бул. Дондуков пускаха нови книги.
Хората се редяха на опашка от сутринта за поредиците на Световна класика.
С най-търсените книги винаги продаваха в комплект и някаква друга  - залежала, партизанска история.
Купуваха хората, за да вземат и търсената книга.

Сега няма опасност от опашки пред книжарниците. То ни и личи. Ама тогава и в училище бяхме длъжни да прочетем "произведенията". "Тютюн" съм я чела 2 пъти, ама зор видях с "Млада гвардия"!

Какво налага днес да има опашки пред книжарниците?
Желаната книга я намирам веднага, а ако ме мързи, мога да си я поръчам по интернет.

Предполагам, че сега пазаруват книги онлайн 

Е, явно аз съм късметлийка и в нашето семейство и сред тези на приятелите ни има само едно дебело дете. В интерес на истината, то наследствено е такова, майка му е била дебела ученичка преди 10-ти. В класа ни пък има 2-3, което е напълно в нормите на старото време.

При наличието на електронни книги и поръчки онлайн да говорим за опашки пред книжарници... И не знам на кой какво му личи, но в момента книгоиздаването е в голям подем и нашумелите книги се свършват за няколко дни.

Благодаря, бях искрена ... на бялото, черно не може да се каже...
Всички живяхме щастливо, и спокойно. Моите родители дори не работеха градината, която имахме един период. Купувахме продукти от зеленчуковия магазин. Картофи, салати, дини ...
Ходихме на реката с родителите ни докато бяхме малки. Какви акордеони и китари, барбекюта и бира в реката помня.
След 1989г секнаха и акордеоните и настроението- особено след първото съкращение 1990г.  Направо млъкнаха ....
--------------------------
 Това са спомените ми , ако на някого не са удобни, съжалявам.
Това   е   реалния ми живот...
В нашия край имаше много стриктни и честни хора, които си вършеха социалните дела коректно и никой не е чувствал двоен аршин. Всички бяхме равни и с еднакви възможности. Който се е трудил е постигнал и дом и кола и вила - мечтата за трите ключа на соц-а. Почти всеки го имаше това -поне в нашия край.
Друг е въпроса, че имаше и мързеливци и бюрократи, които единствено чакаха и разчитаха на рушвет или да краднат нещо държавно...

Разликата от тогава и сега е, че тогава, ако искаш да се трудиш,  имаш много възможности + редовната работа, която имаш .
Спокоен си,  че и утре можеш да си бачкаш...и можеш да си плануваш разходите и живота...

Сега нищо няма сигурно, дори живота ни е под заплаха...никаква сигурност, камо ли да говоря за работа/бизнес     при този  икономически колапс     То е смешно и страшно/ комично /трагично/цинично в България да кажеш ръст на икономиката....
/на джудже да му казваш колко ръст го очаква/...дали си вярват по телевизиите дето говорят...
----------------------------------------
Концертите в нашия град и театрите се провеждаха в огромната и пълна зала с правостоящи. Изпълнителите  и артистите се радваха на голямо внимание. Взех си автограф дори и от великия Виден Даскалов от "Царицата на чардаша"... Той лично ме вкара в залата и гледах за първи път оперетата. Това намазах бакшиш признавам си, докато се мотах в коридора от репетиция на ученическия хор.
Посещаваха ни и много театри, Ансамбли за НПТанци, цирк-илюзионисти като Орфи, а Астор е вадил кърпичка от ученическата ми чанта...  ех спомени.... незабравими ...
Културата беше на ниво... а билетите бяха почти символични- много от театрите минаваха безплатно за ученици. Самите ние участвахме на сцената в някои ученически постановки. За радост на съучениците, училището и родителите, които не знам защо не идваха... Тичаха си по техните дела и изобщо не ни отразяваха за нашите сценични трески
Ах този "лош" соц....
Айде стига ви толкова...ще вземе да Ви хареса...
Кой намаза -намаза,   сега пак има- само за броени, ама многото сме - мнооого зле...

 
 

Чудя се сега как живеете, т.е. как не сте се закопали от мъка по социализЪма.

+1
Сега около мен има много повече четящи от едно време. Аз тогава не пипвах книга, дори задължителните със зор минавах. Сега не оставам без. Не се редя по книжарниците, купила съм си електронна.
Литературния тук е с над 5000 участници  

Маманет, пишеш пълни глупости. Храната на Българите била жито от 1300 години  . Ползвай уикипедия поне.

Житото идва много по-късно в Европа, както и голяма част от традиционните сега продукти.

Аз съм от София и не съм виждала свободно да се продават банани, портокали и мандарини. Имаше в показните и "пускаха" по веднъж в годината. Съгласна съм с твърдението, че и на Запад, не сезонни плодове са били рядкост. Липсват ми кубинските зелени портокали. Много ги харесвах.

Истината е, че в първите 10-15 години след втората световна война не е имало голяма разлика в бита и снабдяването между соц страните и запада, но след това разликата е огромна.

Да не говорим и за репресиите, на които са били подложени хората в Източния блок. (Не че няма и Маккартизъм в САЩ, но САЩ е в основата на Студената война заедно със ССР).

Човече, бяха си едри българите и тогава, но сега затлъстяването е световен проблем, който не ни подминава. Дали се преекспонира или не не знам, защото тук се тръби, че нацията затлъстява, а в училището на синът ми няма дебели деца. Неговите приятели и той тренират постоянно и са като от списание с плочки и източени тела.

Хм, нали по- напред в темата се твърдеше, че хората от времето на соца не са се вълнували от материалното, за разлика от сегашните консуматори? Май, май, нещата не бяха много по- различни.  

Културата се субсидираше с пари от производството и селското стопанство,
обено в СС надниците са били смешно ниски, а от там и пенсиите ..2 лв  е бил надник на полето,  целта е била хората да се местят в града и да се работи в индустрията. Масово бабите взимаха по 25 лв пенсия

Така много хора страдаха, че хем работят за мизерни пари, хем ТКЗС-то им ползва земята.
Доволни от социализма бяха бедните преди него. Както казваше дядо ми - за председател на ТКЗС-то сложиха най-бедния и мързелив да слуша партията.

Политиката била да се натика народа в градовете, така хората стават зависими. Не помня баба и дядо да са се вълнували от цената на домати, чушки, хляб и мляко.Покрай тях и ние бяхме независими .. Сега повишението в супера на млякото с 5 ст е събитието на месеца за гражданите, защото няма от къде

Особено тютюнът е много времеемка работа - баба ми по бащина линия беше тютюноработничка.

Човече, извинявай, обаче много си крайна и некоректна.

Първо, не си права за затлъстяването. Това е световна тенденция във всички държави; искаш да кажещ, че ние сме наопаки? Не е възможно просто. Няма логика. И това няма абсолютно никаква връзка със социализма. Има статистики, има сериозни проучвния; не може на черното да се казва бяло. Ако у нас преди е имало стъкмистика надолу, а сега стъкмистика нагоре, както намекваш, какво ще кажеш за другите държави, като Великобритания, САЩ, където не е имало "преди" и "сега".

Нали с горния пост не искаш да кажеш, че социализма ти е бил виновен за това, че тогава не си четяла?

Нека да има мярка в това, което твърдим, все пак. Крайностите не са полезни никому.

Маманет, "трите ключа" на социализма силно ме впечатлиха. Но си права. Толкова можеха да се простират мечитите ни - да си осигурим "трите ключа" и да си живуркаме. Това, че аз може да съм примерно, по-образована, по-амбициозна и по-способна от Иванка или Драганка няма никакво значение. И те, и аз, стигаме до трите ключа и до там.

Най-много ми допадна един пост на Нова от преди доста страници (#1076 май). В него тя изрази точно това, което чувствам и аз за този пердиод. Аз не помня да съм гладувала, или мизерствала физически. Но не е там проблемът. Проблемът е в свободата на словото, свободата на движение, свободата на духа.