Спомени и впечатления за социализма в България

Темата пое в комичното русло, особено след постове на потребители започващи с щастливите си спомени и завършващи със "задълбочен" анализ на комунистическия режим.

Ако кварталният ти плод-зеленчук е бил показен магазин, възможно е. В тях зареждаха често "луксозни стоки" - банани и луканка и цената беше двойна.
Показен магазин - да ни покажат какви неща има за ядене.
Някои само са гледали.


Down Under, мисля, че в показните магазини ги намаляваха по Коледа и затова имаше опашки, а понякога пускаха и в някой друг магазин и целият квартал се юрваше натам.

Това всъщност е бил единственият начин да се поддържа у хората по време на соца чувството за задоволеност, няма по какво да ти текат очите в магазина и ти се струва, че заплатата ти е дотатъчна, така или иначе повече пари няма за какво да похарчиш.

Оскъдицата и забраната за пътуване отвъд желязната завеса са тоталитарни похвати, за да просъществува по-дълго този иначе обречен строй.

за втори път моля да ми се обясни как ставаше тази работа
хем ходиш на работа, хем отделно се трудиш и падат пари  
защото както написах, познавах такива, с частпром с държавните машини, излежаха си присъдите после
и не ми стана ясно какви са били алтернативите преди указа от 88 за частната инициатива

И чернобилските салати бяха много вкусни, помниш ли?

Живяла си "спокойно и щастливо" в неведение.

Имам спомени, че навремето и двамата ми дядовци си пръскаха градините и използваха разни препарати - какви са били в сравнение със сегашните, не мога да кажа.

WASP, няма да ти се обясни, стига пита. Девойката е със спомените си от щастливата младост и явно семеен бизнес от типа "това не е куче дакел, а крокодил". Не цитирам правилно, но "Инспектор без име" имам предвид. "Предприемчиви" бяха едни търгаши на дребно, които си докарваха по някой лев и го влагаха в подкупи, за да си осигурят някакви благинки.

За съжаление подобни дискусии се въртят само около бананите и кореком, а същността на проблема е цялостната промяна на нагласите в поколения. Липса на всякакви свободи, които са били установени преди. В социалистическите теории има не лоши неща, но интерпретацията им е потресаваща.

 
Културата винаги се е субсидирала от Държавата- дори и днес...
Това не са тикви да ги продадеш за два лв килото.
Ако искаш култура трябва да инвестираш в нея.  
-------------------
Втория абзац- без коментар...какво значение има  по места ...излишно беше този коментар...
Все още има хора обединени в кооперации и са по -доволни отколкото да работят сами земите си...
------------------
" Политиката била да се натика народа в градовете"
Това е абсолютна ваше заблуждение...
Наличието на все още фабрики, заводи, халета -работещи / не работещи  по малките градове и села абсолютно би трябвало да ви подскаже, че   политиката е била хората по места да се препитават. Не съм съгласна с поста Ви...  
Давали са се помощи /средства дори и за пограничните райони, за да си останат хората там...
Информирайте се ...  стига и да се огледате наоколо....Навсякъде има призрачни заводи, където се трудиха предимно местното население...
-------------------------------
 Те и сега ако всичко ви казват, шъ вземим въжето и ще хванем гората...  Сега повече се мълчи отколкото тогава, контрола е в пъти занижен по качество на живот.
 Аз не се ангажирам да отговарям за всички действия, била съм дете...все пак...Простете ми.  
Спомням си, че баща ми каза да не наблягам на марулята и зеления лук...и да чукна на дърво...Живи сме, та не ни събори тоя Чернобил...
Екологична катастрофа може да се случи навсякъде, В Япония ги предупредиха навреме, ама да не би някой да се откаже от поминака и живота си и пр...
Как пък все едни банани и Чернобил са ви в главите....

 

Много лесно се субсидираха разни неща с частни пари - защото всичко беше присвоено от хората и раздавано щедро. Не мога да се съглася, че това е честно.
И ако не им бяха отнети земите, имотите и можеха да влагат изкараното в нещо, което да осигури старините им, сега нямаше да са на този хал старите хора.
М/у другото сега като им върнаха земите повечето си ги запазиха и получават доста прилична рента + олио/брашно. Има си сериозни дъски за дялане при арендаторите, но всичко се обработва и се плаща добре.

Знам. Само казвам, че 2006-та (ако не бъркам годините), се въведоха нови таблици, с по-ниски килограми. Затова не е коректно сравняването на статистиките преди и сега. Проблем има, но и последните да кажем 5-6 г. нещата са коренно различни от тези преди това, а ако приравним старите години към новите таблици резултатите ще се променят доста. За България говоря, за света нищо не мога да кажа.

Не, разбира се. Само казвам, че беше градска легенда, че всички четяха или че сега никой не чете.

И тогава, и сега има четящи и нечетящи.

Вярно. Тези, които чакат крушата да им капне в устата, може и да са зле. В онова, хубавото време, работиш-не работиш, заплатката си тече и я дават в края на месеца. А сега, ако искаш повече, трябва да работиш повечко, лоша работа.

Сериозни ренти арендаторите плащат в ограничени райони, например Добруджа. При нас плащат ужасно малко - единствената файда е, че не пустее земята. Въобще не разчитаме на приходи от рентата.

ООО отговорих ама вие четете ...повърхностно както разбирате и живота...
Някои хора работиха двойни норми -затова имаха повече пари от други. А след работа, копаха в градини и хранеха животни, лепяха плочки, строяха къщи, и кой каквото може ...
Плюс това си помагаха един друг.  Плочи на къщи се правеха от колегите в почивен ден. Всичко на ръка се носеше от приятелите и колегите за къщата или вилата. Хората се трудеха, докато други само ходеха по почивки ...Не беше разрешено да си частно лице, ама всеки знае кого да потърси при нужда, съответно си плаща....а колко майстори на коли...бояджии...тенекеджии...
Имаше си и шивачки...едва ли някой през 60-70 -80 години не е  ползвал...

Пари се правят от всичко....иначе с минимална заплата и тогава и сега човек би финиширал още на първата заплата...  
----------------------
До колкото си спомням в нашия град имаше няколко инвалиди. Те са и първите частни лица-беше им разрешено да завъртят дребен бизнес/търговия + пуканки, печени фастъчки, ключове и пр ...
 ...
В Гърция доколкото знам търговските обекти от типа "РЕП" бутки - всички са дадени на инвалидизирани хора. Без документ за инвалидност нямат право да притежават такъв бизнес.
Има резон такава мисъл..  
 
Кое не ви стана ясно?

Ааааааа, ударници значи. Тъкачка-многомашинничка. Челник в труда, а дома домакиня.  Вярно бе, трябваше да се сетим.

Сега така са се променили, 4е направо не знаят на кой свят са. Ни искат да са "предните", ни искат да им диктуват "западните пе_али" как да си облагат доходите и къде да си декларират нещата ... Абе някакъв мелез се е полу4ил. Аз много го харесва. И предния териер харесвах ... и каквото и да стане на мен по принцип българите си ми харесват Много са идейни, много са схватливи и са много приспособяващи се.

Не мога да дам еднозначна оценка на периода. Прословутите банани- определено бяха рядък лукс, но пък ябълките и крушите не бяха на тяхната цена. Поне в София основните видове хранителни стоки не липсваха, при това  бяха на достъпни за всички цени, но 2 вида кашкавал (Витоша и Балкански), 3 вид хляб (типов, добруджа, бял) и т.н.т. Сегашното изобилие, за добро или за зло, го нямаше. За телевизор, кола и др.- списъци с чакащи. Майка ми за едни ъглови легла се реди цяла нощ пред магазин "Явор". За жилище в София- събиране на лихвоточки, но вредиш ли се- изплащаш го безпроблемно. От провинцията да заживееш в София- слооожно (освен ако не се ожениш или дойдеш да работиш в градския транспорт или Кремиковци). Но пък икономиката на страната не беше съсредоточена само в няколко града. Билетчето за кино беше между 15 и 35 ст, по джоба на всекиго -за новите филми- опашки  или на "Търси се!". Естествено, че с предимство бяха вносните съветски филми. Телевизията- 2 програми, ама имаше май 1 рекламен блок и толкова. Книгите- евтини (особено пък учебниците), купуваха се много и за някои заглавия се виеха опашки. Цензура със сигурност имаше. Работа- сигурна и за всички (дори и за циганите), ама заплатите- пак да има за всички. Парното, токът, градският транспорт - бяха си направо без пари дори и спрямо тогавашните ниски заплати. Почивка в БГ- безпроблемно, евтино и минимум 14 дни. Извън БГ- труууууудно, и не за всеки. Да учиш на Запад- забрави (в соц лагера- имаше възможност). По-голяма сигурност и в града и по селата, и то без решетки по прозорците, охранители и камери на всеки ъгъл. В училище- униформа, подстрижка и т.н.т. Спомням си как заради изискването в час по физическо да сме задължително с бели гуменки и поради липсата на такива боядисвах едни сини с паста за зъби. Но пък побои, смъртни случаи...не е имало. Случвало се е някои момчета да се ступат, но дотук! А някой да посегне на учител - абсурд! Кръжоци, самодейност -  имаше избор, но не е като сегашния (но пък бяха безплатни или почти). По големите празници- задължителна подготовка и участие в манифестацията (ама че на 1 май е студ, а ти си по туника...). Бригадите, също задължителни (и за гимназисти и за студенти)- била съм на много. Не че е било лесно, но съм запазила хубавите спомени- добре си живеехме далеч от родителското тяло (ама това повече защото бяхме "навит" клас). Здравеопазването- без ограничения за изследвания или посещения при специалист. При по-сериозен проблем- търсиш "връзки" и след това се "отчиташ", но предимно с бонбони, по-марково питие, цветя. Мога много да продължа, но пак подчертавам- мнението ми не е еднозначно! Мъчно ми е само, че не можахме да запазим хубавото, да надградим над него и да се разделим с лошото.