Спомени и впечатления за социализма в България

Дрън-дрън ...тя не иска всичко ...просто говори за хората на които ти се смееш ехидно ,
че не могат да си го позволят , заради това, че са изхвърлени зад борда...Трябва да имаш малко сърце , за да го разбереш . Абе, аз що съм се заблудила в теб , че си разсъждаващ човек ...виждам, че не си ...и ти отнемам точките....

Глупости, много удобно извърташ нещата, става въпрос за общия случай, а не за частния.

Добре де, защо си говорите като през развален телефон?. Факт е, че гладни хора, такива с неплатени сметки или да няма къде да живеят, нямаше. В този смисъл, сигурност имаше, но ограниченията бяха нечовешки. Това което беше, няма как да е нормално. Но сегашното е още по-ненормално. Единственото нормално е, че можеш да "избягаш", а тогава за опит за такова нещо се лежеше много затвор.

Точно. Не можеш на черното да кажеш бяло . Обичам справедливите хора ...и да
сега е добре, че можеш да избягаш, но е зле за много хора ...и ме вбесяват лицемерите равнодушни, които
отричат всичко просто ей така ..просто .да си плямпат за щяло и нещяло...било то да отричат престъпността в днешния ден и бедния човечец, било то да възхваляват подтискането на свободата при соца .
 

Василена, ако обичаш справедливостта, би трябвало да признаеш,че сегашното положение е следствие на тогавашния "рахат".

Не сравнявам никъде соца с настоящия "модел". Ако ще го сравнявам, ще е с  онези страни, в които не са го посяли.
Но ме дразни клишето, че сега имало всичко, пък не могат да си го купят.
При никакъв строй, дори и при соца, никой не си купува всичко, дето се продава, все едно всеки ден са закусвали в Кореком, а не са чакали някой празник за шоколадово яйце. Масово.

Преди си имала сигурност, но си плащала с цената на това, да живееш под контрол. Да не можеш да се движиш и да живееш свободно из страната, да я напускаш,  да работиш където поискаш, да имаш собствен бизнес, да живееш с мъж без да се жениш и пр. собствени избори. Като животните в зоологическата  градина: живееш в клетка срещу сигурността на ежедневната порция храна. Някои хора винаги ще го предпочитат, но то не е реалният живот и човечеството не може да съществува по този начин. Само отделни държави и то за кратки периоди от време.

Аз пък си мисля, защо да не можеш да си позволиш много неща сега? Та качествата са си твои и имаш възможности и избор да се бориш , (ако си здрав.) 

Толкова дълбоки икономически анализи не мога да правя,
но знам, че тогава докато бях тинейджър  в соца бях бунтар и се бунтувах
в училище срещу ограниченията,
а сега виждам,от висотата на 40 години,  че е имало и много  хубави неща за хората...
и сега се зачертаха с лека ръка  

Родена съм на село и там живях, докато станах  15 години.  Ходех на лагер за 50 стотинки, защото бях трето дете, а за другите деца беше "скъпо" -около 5 лв за смяна от 20 дена.
Ядяхме дини, череши, ябълки, сливи, круши, грозде, праскови от градините на ТКЗС. За банани въобще не  съжалявам, че не е  имало в изобилие, защото не струват пред  плодовете от онези времена по вкус и аромат. Доматите бяха истински, а не с вкус на гума. Същото важи за сиренето и кашкавала, нямащи нищо общо със сегашното   палмово масло.
Още помня вкуса на салам Камчия, нямащ нищо общо с вкуса на сегашния пълен със соя;
Вечер играехме до късно, без някой да ни пази и проверява през 5 минути. В петък следобед имаше ученическо кино за 20 ст. билетчето и винаги на нов филм. Вечер в младежкия клуб  имаше дискотека за  младежите, която беше без входна такса. В сладкарницата баничка и боза струваха 20 ст., а кифла с мармалад 12 ст. , пастите и те за жълти стотинки.  В стола на училището обядвахме безплатно, защото ТКЗС-ето осигуряваше месото, зеленчуците и плодовете. Ходехме на ученически   екскурзии  из България . Помня една от тях- с автобус от  село до  окръжния град, оттам с влак до   София, после  Видин, оттам с параход по Дунава до Сомовит,   пак с влак  към Плевен, Ловеч и Търново, Карлово, Казанлък и Сопот, Пловдив, окръжния град-село. Точно  една седмица за 10 лева.
През студентството имаше стипендии почти за всички. Трудно се влизаше, но  и яко се учеше.  За купени дипломи и дума не можеше да става.  Ако е имало такива случаи, те не са били масово явление като сега. Излизахме от университетите знаещи и можещи, а не  неграмотни като сега.
Хайде стига толкова, защото ми призлява от сегашната "демокрация".

много интересно как отричате неща, които самите комунисти признават,
това знаете ли кой го казва?
не пропускайте последните две изречения  :

„Аз не твърдя, че народът е живял в изобилие – такова беше времето. Ние сме идеализирали Съветския съюз. Той за нас беше образец. И трябва да бъда сега подлец, за да кажа, че още тогава съм бил наясно какво е било положението в Съветския съюз.
Ние постепенно виждахме и започнахме постепенно да чувстваме, че съветските хора живеят по-лошо от българските граждани. Очевидно е, че ЦК на БКП и генералният му секретар са били под влиянието и в плен на илюзията, че победата на социализма в Европа е гарантирана.
И накрая, понеже говоря откровено, искам да подчертая, че тази политика за тогавашните условия беше правилна, но започна да ражда своите парадокси и противоположности. Бавно, но сигурно бяхме осъдени на технологично и информационно изоставане, тъй като нашият пазар беше главно социалистически.
От 1985 г. моделът на развитие, който бяхме избрали, започна да се руши. Ясно беше, че той крие в себе си предпоставките за своето ликвидиране.”
 

това пък в отговор на онази другарка с релетата, които изнасяли :

Икономиката беше поставена в един процес на непрекъснати реорганизации и то в една обстановка, когато тя вече беше в дълбока криза. От 1986 г. ние се оказахме с празни ръце – нямаше какво да изнасяме, за да получим валута.
Аз съм дълбоко убеден, че една от грешките на нашата икономика е нейната едностранна насоченост и обвързаност. Ние фактически скъсахме всички мостове освен този, който ни свързва със СИВ.

За втори път казвам, че аз не защитавам комунизма, а само добрите неща, които сме могли да надградим и запазим, а не да продадем за жълти стотинки. Съвсем съм съгласна за "клетката" в която бяхме. Защо 1986 е нямало какво да изнасяме 
Не съм за комунизма и другарка можеш да наричаш само своя приятелка.
Поста на K.A.G. все едно аз съм го писала.

Аз пък все завиждах на децата в планините,  защото можеха да карат ски.   

защо, защо .... защото държавата не произвежда нищо за износ, затова , технически изостанала страна  какво ли може да произведе и изнесе...
това са цитати от дело, все пак, твоите са някакви фантазии или не знам какво точно ...