Защо говориш за себе си в множествено число. Аз нямам нито един анцуг.
Щото сА уважавамИ !
Спомени и впечатления за социализма в България
- Публикувана: 23 март 2016, 08:44 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2018, 21:37 ч.
# 2 896
25 апр. 2016, 13:20 ч.
бягай за люкарството. пак му е време май
Някой не е гледал руската класика... А жалко, филмът е хубав.
Виж целия пост
Ирония на съдбата - абсолютно еднакви апартаменти в Москва и Ленинград с еднакви секции.
бягай за люкарството. пак му е време май
Някой не е гледал руската класика... А жалко, филмът е хубав.
# 2 897
25 апр. 2016, 13:25 ч.
По соц мебелите ли се прехласвате? 
Имам един гардероб, който скоро ще иде курбан - огромен, талашитов и грозен. Соц произведение, но те всички гардероби бяха такива - големи, талашитени и грозни. Мацнати отгоре с лак за разкош.
Виж целия пост
Имам един гардероб, който скоро ще иде курбан - огромен, талашитов и грозен. Соц произведение, но те всички гардероби бяха такива - големи, талашитени и грозни. Мацнати отгоре с лак за разкош.
# 2 898
25 апр. 2016, 13:29 ч.
Сетих се, че и аз имам подобен спомен. Сестрата на баба ми беше медицинска сестра в Либия. Редовно пращаше колети с подаръци, които ние взимахме от летището /освен в случаите, когато багажът не изчезваше - 50 % от случаите, всъщност/. Та един ден, било е края на 80-те, в куфарите имаше детски ватени анцузи - горнище с картинка и долнище, които сега има навсякъде, но тогава бяха страшен лукс. Единият анцунг е подарък за мен и аз скачам от радост. Разглеждам анцунга от всички страни и се опулвам, когато виждам етикета: Made in Bulgaria!
Много ми стана обидно тогава - още помня! Че наши анцунзи се продават в Либия, а за нашите български деца не се намират...
Виж целия пост
2001 година. отивам аз в икеа в едно немско градче. Купувам си аз сервиз за хранене от там, не от най-простите, да не кажете с цип 
ами по-така , изрисуван с фигурки ... прибирам се в къщи, обръщам чиниите и гледам че е произведен в Румъния 
ами по-така , изрисуван с фигурки ... прибирам се в къщи, обръщам чиниите и гледам че е произведен в Румъния Сетих се, че и аз имам подобен спомен. Сестрата на баба ми беше медицинска сестра в Либия. Редовно пращаше колети с подаръци, които ние взимахме от летището /освен в случаите, когато багажът не изчезваше - 50 % от случаите, всъщност/. Та един ден, било е края на 80-те, в куфарите имаше детски ватени анцузи - горнище с картинка и долнище, които сега има навсякъде, но тогава бяха страшен лукс. Единият анцунг е подарък за мен и аз скачам от радост. Разглеждам анцунга от всички страни и се опулвам, когато виждам етикета: Made in Bulgaria!
Много ми стана обидно тогава - още помня! Че наши анцунзи се продават в Либия, а за нашите български деца не се намират...
# 2 899
25 апр. 2016, 13:32 ч.
Аз пък последното съм го чувала във версия за български, кожени обувки изпратени от чужбина.
Виж целия пост
# 2 900
25 апр. 2016, 13:36 ч.
Версии всякакви можеш да чуеш. Гледай тук какво става, кристални полилеи от Румъния с антикварна стойност. 
А то в Румъния само глад и мрак имаше, буквално. И просещи хора около автобусите от България.
Виж целия пост
А то в Румъния само глад и мрак имаше, буквално. И просещи хора около автобусите от България.
# 2 901
25 апр. 2016, 13:38 ч.
Ако някой е ходил на Пловдивския панаир, в българската палата - чудеса, ви казвам, чудеса. Ама до нас не стигаха.
Виж целия пост
# 2 902
25 апр. 2016, 13:44 ч.
О, трябваше да си мега връзкар за да се добереш до чудесата от Пловдивския панаир. Какви чудеса, съкровища направо.
Виж целия пост
# 2 903
25 апр. 2016, 13:49 ч.
За панаира внасяха коли и после ги продаваха на избрани другари от ЦК и окръжните комитети на цена в лв. Като долара го изчисляваха х 0,85 лв.
Така стана и с Маздите за децата на партийци. Голямо бутане и уреждане беше. Накрая половината ги яхнаха деца на секретарки и шофьори. Шефовете нещо не разбрали и изпуснаха. Та имаше организиран кораб с внос и за техните дечица.
Виж целия пост
Така стана и с Маздите за децата на партийци. Голямо бутане и уреждане беше. Накрая половината ги яхнаха деца на секретарки и шофьори. Шефовете нещо не разбрали и изпуснаха. Та имаше организиран кораб с внос и за техните дечица.
# 2 904
25 апр. 2016, 13:53 ч.
Сетих се, че и аз имам подобен спомен. Сестрата на баба ми беше медицинска сестра в Либия. Редовно пращаше колети с подаръци, които ние взимахме от летището /освен в случаите, когато багажът не изчезваше - 50 % от случаите, всъщност/. Та един ден, било е края на 80-те, в куфарите имаше детски ватени анцузи - горнище с картинка и долнище, които сега има навсякъде, но тогава бяха страшен лукс. Единият анцунг е подарък за мен и аз скачам от радост. Разглеждам анцунга от всички страни и се опулвам, когато виждам етикета: Made in Bulgaria!
Много ми стана обидно тогава - още помня! Че наши анцунзи се продават в Либия, а за нашите български деца не се намират...
Ха, че баща ми ходи до фабрика "Пионер" в Бяла Слатина, щото познавал директора, та да ни купи със сестра ми грейки за ски, нелоши. Всичко беше за износ.
Едната грейка, впрочем, се оказа къса на ръкавите, та майка ми и доплете малко. Щото такъв размер имало, такъв взел човека, претенциите другаде.
У нас още се подвизава едно красиво огледало с рамка от ковано желязо, което майка ми в бой е придобила от Полския център. Не стига лютата битка, ами е и било на цена горе долу колкото цялата и заплата...
Виж целия пост
Сетих се, че и аз имам подобен спомен. Сестрата на баба ми беше медицинска сестра в Либия. Редовно пращаше колети с подаръци, които ние взимахме от летището /освен в случаите, когато багажът не изчезваше - 50 % от случаите, всъщност/. Та един ден, било е края на 80-те, в куфарите имаше детски ватени анцузи - горнище с картинка и долнище, които сега има навсякъде, но тогава бяха страшен лукс. Единият анцунг е подарък за мен и аз скачам от радост. Разглеждам анцунга от всички страни и се опулвам, когато виждам етикета: Made in Bulgaria!
Много ми стана обидно тогава - още помня! Че наши анцунзи се продават в Либия, а за нашите български деца не се намират...
Ха, че баща ми ходи до фабрика "Пионер" в Бяла Слатина, щото познавал директора, та да ни купи със сестра ми грейки за ски, нелоши. Всичко беше за износ.
Едната грейка, впрочем, се оказа къса на ръкавите, та майка ми и доплете малко. Щото такъв размер имало, такъв взел човека, претенциите другаде.
кристални полилеи от Румъния с антикварна стойност.
У нас още се подвизава едно красиво огледало с рамка от ковано желязо, което майка ми в бой е придобила от Полския център. Не стига лютата битка, ами е и било на цена горе долу колкото цялата и заплата...
# 2 905
25 апр. 2016, 14:03 ч.
В полския център имаше хубави неща, но не помня да е имало битки за тях, защото бяха скъпички. Точно до училището ми се намираше и всеки ден зяпах какво продават. Имаше много кехлибарени бижута.
За Румъния обаче говорехме. Полша имаше много малко общо с нашата, камо ли пък с румънската действителност. В Унгария също имаха друг вид соц.
Виж целия пост
За Румъния обаче говорехме. Полша имаше много малко общо с нашата, камо ли пък с румънската действителност. В Унгария също имаха друг вид соц.
# 2 906
25 апр. 2016, 14:05 ч.
"Ще плащат ли синът и дъщерята пенсията ти?"
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1570558
Виж целия пост
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1570558
# 2 907
25 апр. 2016, 14:05 ч.
Дневните барове....
С какъв кеф си пиехме кафето /коктейл с джин или водка, след работа..../
Меки и дебели столове, тапицирани с плюш...я в тъмно червено, я в зелено, я в старо злато....
ЕЕЕхее .... спомени...
Кафето не ми липсва, ама като видя палет на центъра с дунапренена възглавничка, ме отказва да седна с уморените крачета да почина...
Виж целия пост
По соц мебелите ли се прехласвате?
Имам един гардероб, който скоро ще иде курбан - огромен, талашитов и грозен. Соц произведение, но те всички гардероби бяха такива - големи, талашитени и грозни. Мацнати отгоре с лак за разкош.
Имам един гардероб, който скоро ще иде курбан - огромен, талашитов и грозен. Соц произведение, но те всички гардероби бяха такива - големи, талашитени и грозни. Мацнати отгоре с лак за разкош.
С какъв кеф си пиехме кафето /коктейл с джин или водка, след работа..../
Меки и дебели столове, тапицирани с плюш...я в тъмно червено, я в зелено, я в старо злато....
ЕЕЕхее .... спомени...
Кафето не ми липсва, ама като видя палет на центъра с дунапренена възглавничка, ме отказва да седна с уморените крачета да почина...
# 2 908
25 апр. 2016, 14:06 ч.
Как стигна до този извод? По-добре ли беше или по-зле според теб? Или просто ей - така приказки ... без реално инфо?
Виж целия пост
Полша имаше много малко общо с нашата, камо ли пък с румънската действителност.
Как стигна до този извод? По-добре ли беше или по-зле според теб? Или просто ей - така приказки ... без реално инфо?
# 2 909
25 апр. 2016, 14:09 ч.
Как стигна до този извод? По-добре ли беше или по-зле според теб? Или просто ей - така приказки ... без реално инфо?
От инфо получено чрез моите очи стигнах до този извод, демек ходила съм в Полша през соца, за което майка ми изкара връзки все едно отивам във ФРГ, а аз много се чудих защо така не ни пускат там.
Още тъпи въпроси имаш ли?
Виж целия пост
Полша имаше много малко общо с нашата, камо ли пък с румънската действителност.
Как стигна до този извод? По-добре ли беше или по-зле според теб? Или просто ей - така приказки ... без реално инфо?
От инфо получено чрез моите очи стигнах до този извод, демек ходила съм в Полша през соца, за което майка ми изкара връзки все едно отивам във ФРГ, а аз много се чудих защо така не ни пускат там.
Още тъпи въпроси имаш ли?
Препоръчани теми