Спомени и впечатления за социализма в България

Намерих в  нета  подобни сладки, пещерски или хасковски татлии са наречени.
   Сега по темата, хубавото на сегашното време е, че имаме избор и можем да пътуваме свободно по света.

И децата ни могат да учат по света, стига да имат желание.

А родителите достатъчно средства.

Типовия хляб и до сега си го уважаваме със Скъпия.
И кулинарните магазини помня - много често пазарувах от пл. Славейков.
Сладкарниците не ме привличаха, не обичам сладко.
Помня, в по-централните плод-зеленчуци към 1987 г. пуснаха фризери със замразени пици и замразени зеленчуци. Редовно купувах от вторите. Смес за руска салата, смес за супа и подобни бяха.

То не може всички да имат еднакво големи средства. И при социализма не беше така.
Поне сега никой не те спира и нямаш опашка от ДС, ако случайно заминеш в гнилия капитализъм.
Има и места в Европа, където не толкова скъпо, студентите работят, някои получават стипендии.

П.п. беше ми попаднала една грамофонна плоча с реклама на СелКооп в Пловдив. Голяма забава. Предлагаха и стоки на изплащане.

аз нямам много хранителни спомени от соца, т.е. от магазини и продавани в тях храни, обаче имам много спомени от правене на зимнина 

редовно трябваше да помагам: понеже бях дете и ръцете ми малки, та ме караха да пъхам в буркани пълнени камби и да подреждам корнишоните.
също се катерих по дървете, че бях слаба и не чупех клоните, та берях плодове.
въобще доста неща произвеждахме и доста време се влагаше в това занимание, както и после в зазимяването.
добре, че животни нямахме!
по едно време май кокошки имаше, но те бяха все за по няколко месеца, на Коледа им идваше реда.

също си спомням как се търсеха неистово разни бидончета, бидони и всевъзможен амбалаж за това зазимяване.
капачките бяха ценни, всяко отваряне на буркан или шише беше свещенодействие, да не се нарани капачката 

Капачки за буркани раздаваха БСП на едни от първите избори на пенсионерите,
капачки за буркани- националният идеал,
защото тогава трендът беше ''населението да се самозадоволява'',
комунизмът е едно връщане към натуралната размяна и стопанство, после идват фалитът и хаосът, от които трудно се измъква ....

Мдааа, пред Районният комитет на БКП постоянно имаше опашки за капачки! Особено лятото.

Да се чуди човек за какво са били опашките за капачки. При тия пълни магазини с вкусна и разнообразна храна по всяко време...

О, имаше специален начин за отваряне на буркани, за да не им развалиш капачките. А това да купиш нови капачки за буркани беше равносилно на бананите по НГ.
И мен ме бяха хванали от невръстна възраст да помагам в зимнината. Що чушки, по варненски пиперки, съм обелила...
Нищо не знаят сега децата, нищо.

Мен спряха да ме търсят за зимнина след като една година сложих твърде много захар - ако са ми били казали 3 или 5 лъжици, по някаква причина съм била набухала 15 - нещо такова беше. Детска работа

Е, то и аз сега им се чудя на комшиите защо при толкова вкусно разнообразие в магазините и лелеяните западни вериги почват с бурканите и пушеците от ранна пролет и свършват в късна есен, ама на - не виждат магазините и разнообразието в тях и това е. Да не говоря пък, че вече втори магазин беше затворен в квартала, защото цяло лято правят консерви и ядат каквото остане от собственото производство, а цяла зима ядат консерви. И съответно магазинът ако чака само на купуване на хляб и капачки (последните често се кътат за следваща употреба), по-добре да го няма.

Хората си правеха "зимнина", някои и сега обичат да хапват компоти и трушии. Трушиите, например, се харесват и от доста чужденци. Лично аз не обичам, а от компоти нямам нужда, те в него има основно захар и вода. Витамини едва ли има в тях запазени, поради което и не правим, но има хора, които си правят и в момента. Затова в Лидл, например, се продават и буркани, и капачки. На много места в чужбина, както  и у нас, в момента хората си правят домашни сладка. Предпочитат ги пред купешките. Сладка и ние си правим понякога. Обичаме смокини, ягоди, кайсии и праскови. И ги предпочитаме също домашни, т.к. от магазина са изключително сладки. Вкъщи знам какво и по колко им слагаме.
Лютеници също много хора си превят и сега - обичат ги, това си е традиционна наша храна, а магазинските не им харесват. И аз предпочитам домашната лютеница.
Лошото беше, че през зимата нямаше много пресни плодове и зеленчуци /компотите не могат да ги заместят/. Баба сушеше плодове, така витамините се запазваха. Имаше и зимни ябълки и круши. Салатите си бяха ряпа, зеле, моркови - каквото си правим и сега през този сезон. Но разнообразието, нормално, си е доста по-малко. Сега пресните плодове през зимата са основно вносните цитрусови, които тогава по-рядко се намираха по магазините.
Понеже много хора си гледаха животни, консервираха се в буркани и меса. И сега съм виждала да се прави, но не се гледат толкова животни, затова е и много по-рядко. То по селата хора не останаха, кой да се занимава с такива неща? Също - понеже си го предпочитат домашно, знаят с какво са си хранили животните. Преди в почти всяка къща имаше прасе и кокошки, често - агнета и кози.
Ние меса не сме консервирали никога. Татко купуваше от магазина и правеше кайма с месомелачката вкъщи. Правехме си и луканка така. Беше си много вкусна. Сега не ни се разправя. От чист мързел е.

 

Баба ми вече зимнина почти не прави. Казва, че има достатъчно люреници и сие по магазините, за да се трепе.
Само една туршия печени камби прави, защото нямат аналог в магазина.
А царска туршия прекрасна си купуваме от една сергия до нас. Хората са хванали ниша и маат туршии, поне ни спестяват на нас хамалогията.

Няма такава лютеница каквато сама си правя! Нашите не правеха такива работи. Никой не ме е учил, но сами се научихме и всичко правим с мъжа ми - сладка, лютеници, чорбаджийски чушки, кьопоолу, туршии, зеле, вино.

Сравнявайки живота на родителите ми с моя си давам сметка какви хипари са били те и какъв бюргер съм аз!