Спомени и впечатления за социализма в България

Книгата, която споменах, е съставена въз основата на архиви и официални документи. Ясно ми е, че обикновените хора не са били информирани какво се случва, но това не оправдава затварянето на очите сега. Сега информацията е достъпна.

Тодор Живков е национален предател, който е предложил България за съветска република. Вълнувал се е от това да запази властта си. По негово време е имало 3 държавни фалита. Това не е добър държавник.

  Подобни книги са аналог на партийната соц.литература - партизанските романи, "В името на народа" и т.н. И не , че ако имаш пари сега можеш да издадеш всичко ,донякъде вероятно все още е така, а се плащат  пари за издаване на подобна манипулативна литература . Навярно в тези книги  не всичко е неистина, но полуистините се използват за промиване на мозъци и насаждане на страх ,както беше някога. Което прави победата над соца пирова. И как за 30 г. не излезе един реалистичен роман за Новото време, за нескончаемия преход към вече неясно какво. В това отношение дори  при Тодор Живков литературата и изкуството не бяха така изпразнени откъм реализъм и задушавани откъм  критика.

                    По повод извращенията съм си мислила много пъти ,че те са извършвани от  хора,които са на принципа " дай им власт и им гледай акъла"..Вашите близки и познати участвали ли са в извращенията?Клюкарели ли са за съседите си?Имах позната директор,която се оправдаваше,че тормози подчинените си "защото така и нареждали".Вие ще тормозите ли хората ,защото някой ви бил наредил.Какъв човек трябва да си за да си тъпото оръжие в ръцете на манипулаторите или с цената на издевателства над другите искаш да запазиш мястото си.Е,за това нищо и никога няма да се промени,защото винаги ще има такива "на които са им наредили" и се питам ,ами ако ти наредят да убиеш човек ще го направиш ли? Не,ще го направят единици и няма начин да се запазиш от тези единици.Те винаги са се въртели по посока на вятъра.Не съм видяла 9.09.,но съм видяла 10.11 и .....ако вярвах поне на милиминка,че ще се промени нещо щях да съм в първата редица на митингите.За съжаление обаче какво видях - баламите скачаха "защото,кой не скача е червен"   а тарикатчетата стояха на скрито и чакаха удобния момент за да изтъкнат какви велики реформатори са.При това довчерашните "деца на активни" изведнъж станаха демократи.Чух и обяснения ,че не са разбрали,че са социал-демократи и за това са били членове на БКП.Мои съученици,които размахваха  партизанското минало  на дядо и баба изведнъж се оказа,че другите баба и дядо са репресирани.Как така тези дето бяха отгоре ,пак се оказаха там.То си има и израз ,за тези дето изплуват   винаги отгоре,но съм възпитан човек и не ми е удобно да цитирам.
                    Извинете ,момичета,но и най-прекрасните намерения биват унищожавани от нагаждачите.Ако проследите родословието на нашите "управляващи" и на пишещите книжленца / не мога да ги нарека литератуа/ ще научите доста интересни нещица.
                    Истината ,за което и време да коментираме,винаги се изкривява и нагажда,така както е удобна на тези,дето се нагаждат и целта им е винаги в първата редица с цената на всичко.Много ми е интересно ,ако настъпи някаква промяна и дойде някакъв друг - изъм какво ли ще прочетем за днешното време!

Не омаловажавайте престъпленията на режимът! Може близките ми да не са били доносници, но пък, са страдали от такива. Било е държавна политика. Преиначаването на истината е обидно и вредно.

  Много хора си оправдаха скучноватия и неуспешен соц.живот с "репресии". Аз имам най-добра приятелка с баща , бил в затвора  в Белене след 9.09 по политически причини . Тя не се оплаква толкова от репресии и не казва да са и пречили, колкото много други, за които никой не подозираше , че са репресирани. Да не казвам ,че баща и, който все още е жив и здрав , какво мисли за настоящето време . И колко бързо му мина опиянението от демокрацията -прозря доста бързо , че някои хора и децата им  просто си смениха козината и методите за подтискане и обиране.

Не знам какво кара хората да преиначават истината понякога? Може би чистят имидж или за бъдещи облаги?
Имам подобен род познати и от двата вида. Моя приятелка/съученичка никога нито сега, нито преди е споменавала нещо за баща си. Знаех, че е от далеч и си мислех, че заради едната любов е дошъл в нашия край. Беше учител-методист, уважаван, награждаван. Веднъж ми сподели съвсем покрай други неща, че са получили пари с брат си, за това че баща им е бил репресиран и изпратен в нашия край. Той съответно не е доживял. Ето това/парите/ може би карат доста хора да се представят за такива каквито не са.
Малко след промените познат се представяше за репресиран от народната власт и че е лежал в затвора. Да, ама лежал за кражба доказана.

Ако 89-та година си била в основното училище не знаеш как беше. Моята съученичка например Даниела Т. си взе болнични последния един месец преди абитуриентския бал и учеше за изпитите. Това беше 1983г. Имаше частни учители и уроци. По всичко, аз например като малка ходех на пиано и плащах на ръка.
Учехме много повече, защото системата беше различна. Кандидат-студентите се класираха не само по оценки от два предмета. Имаше голямо значение и каква е дипломата. И да ви припомня имаше политически изпит за прием във ВУЗ.... отделен ден, отделно класиране, аз изкарах 4, срамота, хаха...
Учехме и Основи на марксизма и ленинизма! Учехме история на БКП, дори в университета.
Докато сега може по всички предмети да имаш тройки, ако по БЕЛ и история имаш високи оценки си вътре в СУ например, студент престижни специалности. Същото с медицина -достатъчно е сега да учиш само по химия и биология- нищо друго няма значение, математика, география, история, нищо. Ако изкараш високи оценки на изпитите си вътре. Затова сегашните млади са толкова неграмотни.

То пък голям келепир да влезеш в СУ. Като турско гробище е станал този университет. Няма живот вътре, само мухъл и призраци.

Покрай мен нямаше тълпи от хора по уроци и курсове нито за кандидатстване за гимназии, нито за университет, както е сега, особено за гимназиите. Бяха единични случаи, и то по няколко месеца преди изпита. Такова чудо, като в момента, от пети клас за кандидатстването след седми - не, не го е имало.
Пианото няма нищо общо. Това е занимание, което така или иначе училището не предлага. И аз съм ходила на китара, само че си плащах срещу разписка в Културния дом. Съвсем нормално ми изглежда. Ненормален е дублажът с учебната дейност и то с такава масовост, като сега.
Влязох в СУ във времената, когато се взимаше цялата диплома. При голямата конкуренция за държавната поръчка "Право", редовно, момичета. Без час платен урок. Голямо чудо пък това. Не съм се изгърбила от учене. И брат ми влезе с мен същото. И той не се е губил по уроци, нито останалите ми приятелки.
За средното нито един не знам, който да е плащал за уроци. И да имало, пак казвам, били са единици. Сега, като чета седмокласните теми, честно - имам чувството че се намирам в санаториум за невротици.

Марксизъм и ленинизъм не сме държали. Но учението го минахме доста по-обективно, наред с редица други, в часовете по обща философия. Където разбрах, че далеч не е само то такова утопично и че доведено до крайност и откъснато от реалността и естествените социални процеси, всяко друго се извращава и става социално несправедливо и нежелателно.
 

Книгата е документална, с цитати и бележки под линия откъде от архивите на властта е взета информацията - всеки може спокойно да провери. В "Овчарчето Калитко" и "Митко Палаузов" не съм срещала бележки под линия и статистики. Ако желаеш - можеш да се запознаеш с тази книга, за да видиш другата гледна точка.

В края на краищата и за фашизма жалят някои някъде... Така че жалбите за комунизма са си в реда на нещата.

Овчарчето Калитко не, ама Митко Палаузов е действителна личност. В някои книги за него имаше факсимилета от документи.
Във всяка документална публикация съвсем спокойно могат да се прикрият част от фактите и да се подберат останалите така, че впечатлението, което създават, да има много малко общо с истината, или поне с впечатлението, което създава за същото нещо друга подборка от факти.
За всичко важи.
Повечето партизански и от сорта книги са така - не описват измислени неща, а "правилно" подбрани.
Съвсем същото може да се направи и с книгите за репресиите и изобщо несвободите през социализма. Без да твърдя, че тези репресии или ограничения на свободата са били редки и нежелани от властта изключения, нямам подобно нещо предвид.

Да уточня, че не съм от привържениците на соца или на тезата, че той си имал и добри черти (характерни само за него), не съм дори от хленчещите "ау, ама то и сегашното е дълбоко сбъркано", "ау, ама и сега ни управляват същите" и подобни.

Че те тия, последните две, са си художествена литература. Какви статистики да има? Не могат да се сравняват с документалната.
http://4eti.me/bivshi-hora/
Всяка крайност си е извращение, независимо дали е "лява", "дясна" или пространствено неориентирана. Хаосът - също.
А както художествената, така и документалната литература трябва да се четат внимателно. Всяка съдържа в крайна сметка личната гледна точка на автора и няма гаранции за обективност. Всяка литература може да бъде вид целенасочена пропагадна. И това се ползва дори много често. Което не пречи, разбира се, човек да се запознае с различни гледни точки. Напротив, препоръчително е.

Мечтая за момента, в който ще престанем да говорим за жертвите на "другите" пренебрежително и подигравателно.

Иначе онзи ден гледах документален филм за големият български художник Илия Бешков. Та значи човекът е бил опозиция на царския режим и го е заливал с карикатури. Лежи по затворите след Септемврийското въстания, пише сърцераздирателни неща за убийствата, залели България по време на войната /"гробище", "черни забрадки"/. Но това, което се случва след 9 ти септември просто го пречупва. Някак врагът вече не е на фокус. Не е "ние/те". Всеки е потенциален враг и може да си изпати ако не внимава. Настъпва масова шизофрения.
Бешков е човек с активна гражданска позиция. След 9-ти за такива хора става много трудно. Защото вече няма място за мислене, има догма и тя се спазва сляпо.

http://www.ploshtadslaveikov.com/tazhna-balgariya-v-chernata-tetradka-na-b/

Добрият карикатурист е човек умен и чувствителен. Мисля, че преценката му за много неща е достоверна.

За съжаление много такива хора с активна съвест като Бешков стават жертва на новия режим. В края на книгата, за която споменах, има кратки описания на биографиите на подобни хора - свещеници, доктори, юристи, собственици на производства, дори синовете на Райна Княгина, но и обикновени хора.

Ето, книгата я има в линка на Джуди - който желае, може да я разгърне.

Това е сигурно защото си много умна. Или защото по твое време вече имаше няколко факултета Право в БГ.
А преди 10.11. вузовете в БГ бяха малко и достъпът - труден. Сега е обратното - влиза всеки който иска където си иска. "Всички" са с висше вече, затова и толкова се обезцени образованието.