... в навечерието на Световния младежки фестивал в София...
1968 г. е велика година. Родителите ми, които са от твоето поколение, обаче я разказват по друг начин: през Пражката пролет, през надеждата, че нещо ще се промени. Не през фокуса на заведенията за проститутки. Но явно сте живели в различни вселени.
За мен '68 г. е най-вече годината, в която Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев, чрез позивите, които разпространяват (и за което начинание плащат скъпо), поне малко ни отсрамват за участието на България в потъпкването на чехословашките събития. 50 години оттогава, а толкова малко се знае за тази проява на смелост.
Пражката пролет беше след фестивала.
По това време имах гостенка от Прага- година по- малка от мен. Бяхме тренирали на разменни начала с "Дукла".
Алена се казваше и ми пращаше писла, които получавах в отрязани пликове. В тях пишеше за " съветския окупатор".
И не, никой не ме е привикал да ме пита защо получавам тези писма.
За съжаление, след събитията, тя и семейството ѝ изчезнаха и така не разбрах какво стана.
Та, хайде не го избивай и ти на политика.
Майка ти и баща ти позиви ли са разхвърляли, отсрамвали ли са някого или просто са си живели живота на 17 годишни- ако са моя набор, а не по- малки дори?
Спомените им от нахлуването на войските на ВД ли са, баща ти ли е бил сред войниците, закарани там?
Кой ще разкаже свой спомен или на родителите си от онова време??
Поне попътуваха, но не избягаха , за да не подгонят родители и близки.