Спомени и впечатления за социализма в България

Аз пък помня, че баща ми с много гордост в десети клас ме заведе в Кореком да ми купи дънки, намерил долари щастлив.....аз не можех да разбера, /както и до сега не мога/ защо трябва да имам тези грозни сини панталони.......но нали всички имаха, та трябваше и чедото да се сдобие! Но много се зарадвах на  касетофона Хитачи, купен със същата гордост! Трудно преживях и еспадрилите, цели 6 долара от корекома в Несебър, но нали са модерни преглътнах ги и аз!
По два часа се редеше на Показния за кило банани.....така и не проумя как банани не обичам!

Това е смисълът на думата "социализъм" - sociaty, societe и т.н - общество

Само че много криворазбрано по нашите земи

Майка ми не е кръщавана по социалистическо време, но аз съм - в София, без да пускат обява във вестник, но и без да се крият. И баба ми, и майка ми ходеха на църква. Имам съвсем детски спомен за маси пред църквата Седмочисленици, под които се "препъхваш". От някакви ученически години имам спомен, че по Великден Александър Невски се отцепваше и входът беше с пропуски. Не знам от коя година е това, майка ми също не помни кога са започнали да го правят. Може да са го правели открай време. Останалите църкви бяха със свободен достъп, като изключим навалицата. Лично аз, без да се заклевам,  датирам този спомен някъде около 77-78.

Към всеки техникум имаше интернат- там живееха децата, дошли от провинцията- на изцяло държавна издръжка.
Имаше столове в училищата, имаше възпитатели в интернатите.
Които родители имаха възможност, настаняваха децата си при хазяи и плащаха някакъв символичен наем.
Тютюн се нижеше, да- през ваканциите баба ни строяваше на чердака и с едни дълги куки нижехме, това, което тя беше набрала посред нощите.
Още усещам лепкавото по пръстите ми и ужасната горчилка, ако сбъркаш да си близнеш пръстите.

Ние също бяхме 4 членно семейство и първо живеехме в комуналка- една стая, а кухнята обща с още 4 семейства. И 1 кенеф. Когато ти дойде реда- тогава. Ами, било е в първите години след войната- хем София бомбардирана, хем икономиката наникъде.
Какво точно са очаквали родителите ти?
Завършили са цялото си образование без една стотинка да платят.
Треньорите по различни спортове обикаляха училищата и събираха деца за безплатен спорт.

Духовност?
Питай родителите ти дали не са седяли поне веднъж на опашка за книги?
Питай ги дали са чели Триумфалната арка, Черният обелиск, Живот назаем?
не, не са от руски автор.
Питай ги дали не са чели Стайнбек на български, купен от българска книжарница за жълти стотинки?
Питай ги дали не са гледали Мая Плисецкая?
Питай ги, дали са гледали Римска баня и дали някой я спря?
Питай ги дали са гледали постановки в Операта и кои гастролираха?

Много още въпроси мога да задам, ама или родителите ти са били от неинтересуващите се от изкуство и култура, не са обичали да четат или теб не са те водили никъде.

Мога да ти изброя и кои чужди изпълнители издаде Балкантон от 1973г. докато го съсипаха и подариха.

И добре правеха , сега в училище вместо да се състезават със знания, се фукат с таблети и джсм-и, масово 12годишните девйки ходят като по-фолк диви, всеки има фейсбук на който гледа важно със секси излъчване. Синът ми беше тази година в първи клас, малко квартално училище, едно дете от класа му влачеше цяла година лего модели за по 300-400 лв. на училище и никой не му направи забележка, очаквам да започнат с скъпите мобилни телефони, рино и други пластики след някоя и друга година

напротив, точно много правилно е било разбрано навремето

не сме били по-зле от запада определено, където консуматорството и наркотиците напъплиха хората много по-рано

Да си дойдем на думата, щом за музиканти иде реч.
Малко по- големи от мен са Марта и Хари Ешкенази.
Докато ние играехме, те свиреха на цигулките си, а ние им подвиквахме, че били "цигумикали".

Те станаха добри професионалисти, децата им са по техния път.
Имаш ли идея днес каква е заплатата на музикантите във филхармонията?

И имаш ли идея, ти, чиито родители са излизали да свирят навън, за което колкото и да им е взимала държавата, а тя наистина им взимаше много от валутата, де факто взимаха много повече от редовия българин, работещ в България?

Че те са обиколили света, за разлика от останалите редови граждани, за които това беше почти невъзможно?
И са го обиколили без да се бръкнат за билети.

И точно ти говориш за липса на духовност и за беднотия при положение, че наемите бяха просто смешни?

Забравих за книгите, много ми е тъжно сега като вляза в книжарница и видя цените на детските книги като сравнявам с преди - наистина жълти стотинки бяха. Имахме в къщи библиотека, от пода до тавана на цяла стена на хола. А помагалата и учебниците бяха наистина смислени, с много ценни съвети, можеше от учебника за езиковата да научиш език, от сборниците да спечелиш медал на олимпиада по математика, от книга за шев и кройка да се научиш да шиеш, от друга - да готвиш и т.н., а сега често за много пари има само лъскави корици и въздух между тях

На мен и за кината ми е мъчно- на всеки ъгъл имаше, а филмите бяха от цяла Европа- мръсните капиталисти, явно не плашеха толкова,  та и гледахме шедьоври- френски, италиански, английски......
Днес си гледаме само хамерикански- и по телевизиите също.
И слушаме чалга, но сме духовни.....

Не само Стайнбек, бяхме изчели и Балзак, и Фицджералд, и Джек Лондон и Проспер Мериме и Оскар Уайлд и Марк Твен и Емили Бронте и Шарлот Бронте и Дафни дьо Мюрие и Артър Кларк и Маргарет Мичъл и Джейн Остин и още и още и още.....! За година давам сто лева за 5-6 книги, тогава имахме библиотека до тавана на хола и отделно на разположение всички нови книги в училищната библиотека! Та за липса на духовност трудно можеше да се говори....!

Детството ми мина по време на късния социализъм в София. Та майка ми, когато имаше работа из центъра, ме взимаше от детската градина (която аз ненавиждах) и ме водеше с нея. За мен един такъв ден беше чудесен. В такива дни, майка ми, жена с духовни потребности, но нямаща от къде да бъде възпитана в истинско християнство, винаги минаваше с мен през църквата Св. Петка, за да си пусне листче с желание и да запали свещ. Та явно е била смелчага и е влизала в църквата. На Цветница също ни водеше мен и сестра ми - да си вземем върба (обикновено след като службата е свършила, не смееше по-рано). Баща ми никога не влизаше, беше го страх да не срещне някой колега. Чакаше някъде в преките, задължително ходехме в храм в центъра на София, а не в квартала.
За Великден и дума не можеше да се издума. Знаеше се, че тогава се записва кой ходи.
 За Бъдни Вечер винаги гледахме да сме украсили елхата и да си разменим подаръци. Пускахме една полска плоча с коледни песни. Но всичко това след работния (учебния) ден и преди следващия такъв пак работен и учебен.
В училище обясняваха за турското робство и как разни българи не искали да предават вярата си. Даже ни водиха на някакъв филм, дето начертаха на един кръст в прахоляка и накараха героя да плюе върху кръста. Той не пожела и му отсекоха главата. И аз все се чудех щом вярата е измислица, защо тези хора са умирали. Можело да кажат, че не вярват, пък дълбоко в себе си да са си християни си мислех тогава и не разбирах.
Така постепенно на 12 -13 реших, че съм вярваща и настоявах да нося кръстче на шията си. Майка ми даде сребърна Богородица, че по не биела на очи и ме закле да я нося под дрехите и да не я показвам на никого. Да лъжа, че си нося зодийка (ах какво отричане от Христа е падало ) . Тогава някъде една учителка ни изнесе лекция, колко опасно е да се доближаваме дори до църква, защото някаква баба помолила едно добро момче да ѝ помогне като я придържа до църквата по Великден. И той съвестен пионер, разбираш ли, помогнал на старицата. Но го видели, записали го, изключили го от комсомола и никакво следване в университет сега. Та и ние да сме внимавали. Не знам дали беше партенка да ни стресне или беше истински загрижена за нас, но мен успя да ме уплаши. Знаех, че всяка неделя в църквите има служби, но не смеех да присъствам, а ми се искаше. Затова в събота след училище в гимназията, минавах през "Ал. Невски", толкова наплашена съм била, че си събличах престилката, за да не разберат, че съм ученичка и ме беше страх дори от регулировчиците, които регулираха движението там. Бях си намислила и версия ако някой пита да кажа, че изготвям албум за София и ми трябват картички от храма. Да, вероятно съм била твърде страхлива за вече презряващия соц., но не е било без основания. То па се оказаха едни свещеници-агенти...но това е друга тема.

Филмите идваха след като остареят- години след излизането им,
книгите бяха в малък тираж и всичко интересно се криеше,
концерти- мираж,
музика-също- по единственото радио за час-два на ден ...
и това за градовете, за селата- нула, пълна и кръгла нула в това отношение, пък после защо всички се изнесли оттам...