Спомени и впечатления за социализма в България

Четях Абсурт, четях книги от библиотеката, защото нямах връзки в книжарниците хахах, а и нямаше какво друго да се прави. А за Как се каляваше... какво не ти харесва недей така с лошо... Гледах дори и филми като спестявах от закуски...
Ах, в Люлин е имало басейн, браво. А сега никъде няма. 74-та си била на 23, дъщеря ти на колко беше като изградиха първата ДГ там?

За зъболекарите - наистина училищната зъболекарка ни викаше от час и ни правеше пломби, които до другата година бяха изпаднали. Ако имаш здрави зъби - може и да изкарат повече време, но от "безплатното здравеопазване" на 20 години бях с абсолютно разбити зъби и вероятно на 30 години щях да сложа пълна протеза, ако баба ми не беше намерила свой познат зъболекар, който тайно работеше в къщи, в едно килерче му беше машината. Като му се обаждах да се уговоря кога да отида ми беше забранено да споменавам имена. Дядо ми се реди на огромна опашка половин нощ, за да замени всички златни пръстени и монети на рода за зъболекарско злато, за да може да ми оправят зъбите.
За живеенето в един апартамент - през 1944 година баща ми е бил дете. Няколко години по-късно, когато е бил тийнейджър в стаята му е бил настанен и друг човек - не е можело да разполагаш сам в стая, когато е имало нуждаещи се. Това дори не го знам от баща ми, а от леля ми, баща ми го потвърди.
За политическите изпити - държахме такива и при кандидатстване в университет и при излизане. При кандидатстването нямаше бележка на политическият изпит - беше с да и не, отнемаше се половин единица от общия бал, ако беше "не". В интерес на истината почти не знам някой да не го беше издържал.
За курортите - беше смешно, че имаме курорти. Единствено пясъкът и морето бяха много по-чисти от сега и нямаше такава навалица. Иначе не можеше да става и въпрос за чадъри, шезлонги и подобни - носиш си хавлия и толкова. Може би родителите ми са били загубени, но само един път сме били на почивна станция в Созопол - до това успя да се добере баща ми през целия си трудов стаж. Ходехме обикновено на квартира.

Въобще не се оплаквам, намери къде се оплаквам, добре си живея,
а хич нямаше да е така, ако беше комунизъм- щях да съм от ония със 180 лв. заплата, а съм с редки пръсти,  да кибича цял живот на едно работно ''сигурно'' място, докато държавата фалира, да не пътувам никъде, да гледам филми за войната и т.н.

/точно сега си поръчах козметика, но не лимонов крем и шампоан Па-па, които също бяха един своеобразен комунистически връх в козметиката/

Пълни глупости, било имало басейни във всяко училище. Къде това бре.... Айде някои са сънували.

Да бъдем точни - никога през социализма не съм ползвала лимонов крем и па-па. Колкото и да беше сложно, винаги съм си намирала валута за Кореком и тогава поне парфюмите бяха истински. Също с даване на пари отгоре винаги съм имала дефицитни дрехи и обувки - тогава китайското производство не беше толкова масово и стоките, които се внасяха бяха крайно недостатъчни, но качествени.

Вярно че политическият изпит беше с да или не, бях забравила.
Тук откъс от една статия в Стандарт. Сега дългът е 63%, а преди е бил доста повече:
 "...В края на 80-те години дълговете на България почти се утрояват и от 4 млрд. долара през 1985 г. достигат 11,2 млрд. долара през 1990 г. По това време обаче страната има и вземания по правителствени кредити в несоциалистическа валута за около 2 млрд. долара. Предстоящите през 1990 г. плащания по външния дълг на страната са 3,09 млрд. долара. Валутните резерви на БНБ към края на 1989 г. са малко над 1 млрд. долара, а БВП на страната е над 10 млрд. долара. В тези условия правителството на Андрей Луканов е принудено през март 1990 г. да наложи мораториум на плащанията по външния дълг...."

А не ви ли идва наум, че причината да се продават книгите толкова евтино беше, че не се плащаха авторски права в чужбина. Мислите ли че за всяка продадена бройка тук са се пращали отчисления на автора както сега? Едва ли.

Чела си, казваш, което е хубаво- имало е книги в библиотеките.
Те и затова са ги правили- да четат безплатно тези, които не могат да си купят.
А, друго имаше какво да се прави дори и в малкия град, дори и в селата.
Въпрос на желание и достатъчно будност на индивида.

Това, че знам какво е строено в Люлин, не значи че дъщеря ми е била там.
Бяхме в друг квартал, в който имаше училище с басейн, квартална баня с басейн и централна баня с басейн.
Плюс Спортната палата.

Не знам какво се връзвате на писаниците на леля Чинка. Щом в училището на дъщеря й е имало басейн, значи във всички останали е имало.
Във Варна в училищата, където съм учила, е нямало басейни даже пристройки за тях. Нито майка ми, нито сестра й са били в училища с басейни.
И милото, което е кореняче софиянче, не е учило в училище с басейн.

От времето на соца имам прекрасни руски книги - албуми на известни художници, всички книги бяха печатани в западните страни - в Германия, Франция, голям формат, на много хубава хартия и струваха по 5-6 лв. Имаше и чуждестранна книжарница за западни книги, но там бяха много скъпи книгите.

Аз пък не искам да живея така, не харесвам такива тарикатщини
искам като нормален човек да вляза/да поръчам и да си платя,
искам всичко да е достъпно за всички,
то при 10 лева за долар и заплата от 180 лева какво ли можеш от Кореком да си купиш !?!?!

Къде са тези всички училища с басейни? Кажи си АбсурТ, не ги пази за себе си. Аз съм родена и живяла само и единствено в центъра на София, но нямаше такива училища.

Не, естествено,
комунистът данъци не признава и не събира, за интелектуална собственост  няма какво да му говориш ...

Това почива ли на някакви факти или е предположение? Аз съм склонна да предположа, че отчетността е била доста по-строга отколкото сега.

Не казвам, че ми е харесвало, но и никога не съм ползвала некачествена козметика или пък да съм носила недодялани обувки