Спомени и впечатления за социализма в България

Носталгията не е по всичко!
Хората си представяха, че върху положителното, което е направено, ще се надгради, като се махне отрицателното.

Ще останат придобивките, но всеки с повече бачкане и особено- ценз, ще получава повече.
И главното- ще може да се пътува навсякъде.

Една утопия ни тресеше и ни караше да рипаме по площадите, без да очакваме грабежа на века и разрушаването на всичко постигнато.

Ох, абсурт. Образованието не само в соц страните беше безплатно. Свекър ми, свекърва ми, мъжът ми и братята му са се изучили безплатно, някои от тях до магистратура включително. Сестра му е учила платено висше в Щатите, защото така е искала. Здравеопазването също не е особено скъпо и даже брекетите за деца са безплатни. Безплатна е и спешната помощ и лекарства за всички бедни хора, дори пребиваващите нелегално. За безработни, бедни, многодетни семейства, нелегални картата за градски транспорт е безплатна. Два пъти съм раждала на запад и двата пъти безплатно. Бременностите ми бяха проследени безплатно. Двата чифта очила за четене на мъжа  ми са безплатни, барабар с рамките. Безплатен беше и слуховия апарат на дъщеря ми. От кметствата осигуряват безплатни лагери на деца от бедни семейства в прекрасни условия. Има и други, евтини за стандарта и достъпни за всички. Намерих лагер за 150€ за месец това лято, който включва две седмици транспорт и храна на Атлантическия океан и 2 седмици забавления в Париж с хранене на обяд там. Средната заплата тук е над 3000€. Има социални блокове с безплатно парно. Използват енергията от компютрите в Дефанс. Парното тук е по-силно от това по соца, от като се застуди до затопляне. Е имаме кран да го намаляваме и спираме. В  България на 8мия етаж едвам ставаше хладен радиатора, та пускахме и печка. Като спрат тока  нямаше ни парно, ни топла вода. Миналата година имахме до юни парно. Пуснаха го средата на Септември. Нашето е на газ и локално, така че загубите да са минимални.

Живяла съм в Англия, Франция и малко в България по време на соца. Социалистическа България е последното място, което бих избрала за живот и съвсем не по икономически причини. В днешна София може би бих живяла за кратко.

Не се сещам за никакъв позитив, който да го няма в нормална, свободна държава.

Само дето тука сравняваме преди и сега В БЪЛГАРИЯ. Ние сме си нямали колонии.

Не ти се отдава да "познаваш", доказала си го многогкратно.

Не е паднала и не пада. Дори е около 75 години - 72 за мъжете и 78 за жените, по спомен. Това, че някои хора (нямам предвид само Агента) смятат, че пада, е илюстрация на казаното за чисто субективното убеждение, че животът става все по-лош. А че продължителността на живота е по-ниска от тази във Франция, защото и стандартът е по-нисък, ясно.

Аха, а пък разликата на книга (74,8 години е обявено за 2015-2017 според Гугъл, не 73) идва вероятно от броенето на някакви несъществуващи мъртви души или може би от рептилите, които жинеят по 150 години, на прочутия принцип свинско със зеле.

-----------

Самата истина е.
Ако те притеснява нещо - изведохме я.

Офтопик. В детската градина, предучилищна към училището по-точно, аз на истинска градина не съм ходила, а три поредни години на полудневна предучилищна, имахме една книга "Изворче" с разкази и стихотворения за деца. Имах я и вкъщи, жалко, че изчезна някъде, и ако я намеря в някоя антикварница, ще си я купя веднага.
Та веднъж другарката ни чете от нея едно стихотворение за Ленин. Това стихотворение го помня сега цялото, авторът беше Божидар Божилов, хем не беше кратко, изобщо помня много неща от детските години, а съм забравила как се казваха повечето от колежките, с които работех 2005-2007, старост-нерадост.

Но към оня момент още не го знаех наизуст, а другарката ни го чете това стихотворение, и в него се казва:
"...тоз човек, наречен
Ленин. Той живял,
за да няма вече
по света печал."

И аз много озадачено: "Как така да няма печал, другарко, лошо ли е да печелят хората?". Бях объркала печал с печалба, та тя ми обясни разликата и оттогава я помня.

Иначе прекалената лична печалба наистина не се поощряваше, а за предприятията вероятно не е била най-важното нещо, ако наистина някои са работели неефективно, но там вече не знам.

Обаче мисля, че това за рептилите е вярно. Свеки, Бог да я прости, мърмореше че 20-30 набор нямат измиране. Ние имаме даже един столетник във входа.
За сметка на това, много приятели 60-70 набор, си отидоха внезапно.
И тази продължителност е най-ниската за Европа.

Хаха, не знам, и в моя роден блок сума ти народ почина в последните години на 90+, тоест родени 20-те. Трима човека, по-точно, обаче това за общо 6 апартамента си е постижение. Жената на единия е още жива, невероятно неприятна проклета бабичка, и тя сигурно е към 90.

Не знам дали е най-ниската за цяла Европа, генерално по Балканите и в Източна Европа е по-ниска, отколкото в Западна. А отклонения от средното винаги има, в т.ч. големи, и за съжаление и млади хора умират.

Двама мои съученици от първия ми клас също починаха вече. Бяха приятели помежду си даже навремето. Единият при злополука на 31 години, другият - внезапно на 36, но не знам от какво. Но все пак по-голямата част от тях са живи.

Невена, кръстникът на децата ми е французин, женен за моя приятелка.
Идваше по работа в България всеки месец преди обръщането на палачинката и преди Франция да приеме еврото.
Хайде да не си говорим празни приказки.
Вярно, той имаше моята специалност, за което там на онова време, взимаше 8500 франка, а аз жълти стотинки на този фон.
Но, цените там и тук бяха несъпоставими, както и медицинските услуги, както и образованието, и спорта.
Негови са думите, че ние сме недоволни, но винаги можем да отидем на лекар и зъболекар, и да влезем в болница без една стотинка да дадем, и без да се осигуряваме в поне 2 фонда.

Не знам какъв ти е интереса да обявяваш двете системи за еднакви откъм достъпност и " безплатност", като смесваш грижата на държавата за бедните, на които е осигурила социални помощи и отглеждане, стоварено на гърба на работещите, и другата- която просто не позволяваше да има безработни, а всеки трябваше да допринесе с нещо.

ПП. Пишеш, че си живяла малко в България по времето на соца, но това не ти пречи да правиш сравнения, без идея да имаш всъщност, какво е било?

И щото е много достъпно и евтино здравеопазването гурбетчиите от Англия и Скандинавието идват през отпуските тук на профилактични прегледи и да си оправят зъбите?  Поне 3 приятелки действат така...!

Мда, лятото човек не може да си запише час, от З. Европа масово идват за отпуска и зъболекар. Познати идват от САЩ за профилактика и операции.
За нещата, които могат да бъдат планирани - това го разбирам, но да те заболи зъб и да чакаш идването в Бг ми е направо страховито.
За нормални хора, легални, с нормална реализация са ми примерите.

стресът всъщност е полезен. заради това Елон Мъск е като момченце, и много други като него работохолици са страшно дълголетни.

Смятам, че пенсионирането е вредно. Българите не са дълголетни, но медитерианци са--гърци испанци живеят най-дълго след швейцарците. ние сме мн по-зле. Не мисля, че е до здравеопазване, а до нездравословен живот.

Те пък, гърците и испанците, са се преработили - половината им живот минава в сиеста...

Интересно ми е, защо сравняваш изобретател и магнат с редови наемен работник?
Не знам каква ти е специалността, но предприемачите са 10% в световен мащаб, така че, всички останали са наети и няма работодател, който би държал до гроб служител по съвсем очеизвадни причини.

Що се отнася до работохолиците- отдавна е доказано, че когато в личния живот нещо куца, се опитваш да го запълниш с работа. Обикновено двата почивни дни за тези хора са ад.

Абсурт имам чувството, че тук хората съзнателно пишат НЕБИВАЛИЦИ , за да върви темата....не мога, и не искам да повярвам, че причината е непроумяването на света.....на социален строй, човешка физиология, начин на живот, разлики в професиите, разлики в устройството и политиката на различни държави!