Спомени и впечатления за социализма в България

  • 557 688
  • 11 975
# 5 580
Бич Може беше хита на бургаския евин плаж. И бисептола много се харчеше, даже и аз съм го пила за един цистит.
Виж целия пост
# 5 581
Как е бил хит, като миришеше по-зле от съвременен мухозол? Че то по нормалните магазини се продаваха далеч по-прилични тоалетни води. Мазуми и Чарли например. И едни английски много хубави имаше във Валентина, но не им помня марката.
Виж целия пост
# 5 582
След като прочетох, че авторът е бил на 20 години, когато соцът официално приключи, но пък държи да го разясни в детайли, минах статията по диагонал и въпреки това големи глупости причетох. Например че в магазините нямало сушени и люти чушки, също и домашна лютеница, а в корекомите продавали полска и унгарска козметика. Може майка му да е донесла Кеч балсам от варненския евин плаж и да е лъгала приятелките, че е от кореком. По-тъпо обяснение нямам.

Те и тук повечето са на тази възраст. По соца изобщо превръзки не са им трябвали.
Виж целия пост
# 5 583
а помните ли как се учеше и работеше (редовна смяна) до обяд в съботен ден ? после минаха на петдневна работна и учебна седмица  Laughing
Виж целия пост
# 5 584
Ама нали парфето се правело само със 100% животинска сметана? Как желатинът е проблем, а сметаната не е?
Ама нали иамш интернет! Ще разбереш каква е разликата като натинсеш калвишите си да научиш нещо, а не да задаваш такива въпроси!  hahaha

Е, предпочитам ти да ми обясниш каква е логиката да поддържаш съществуването на животни, отглеждани за мляко, за сметана и пр., купувайки животинската сметана, а си против да ползваш желатин, който е вторичен продукт от костите, които иначе ще се июхвърлят неоползотворени. Нали не мислиш, че кравата, от чието мляко е направена смвтаната, като остарее и спре да дава мляко, се оставя да си изживее спокойно старините и да умре от естествена смърт?
Виж целия пост
# 5 585
А, ей това беше другото много гадно нещо. С дълбока омраза се сещам за съботното училище, но също помня и радостта при отмяната му.
Нашите в събота на работа не ходеха и това усилваше моят ужас в съботните сутрини. Майка ми по принцип ходеше към 10 на работа, че и по-късно.
Виж целия пост
# 5 586
В корекома имаше и Нина Ричи, цена не помня, аз съм била малка, той ми харесваше как мирише, Бич можето НЕ, майка ми имаше и един оранжев крем 21, лосион за тяло същата марка, аз ги имах за много луксозни тогава и ги гледах с възхищение! Joy Joy Joy
https://www.google.bg/search?q=%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BC+21&s … rc=i47a6kYmCW4fLM:

Касетофонът двукасетъчния Хитачи, все ми се върти че беше 1500 лв? newsm78
Съботното училище много го мразех, ама аз бях малка като го отмениха! Praynig
Известните парфюми бяха Кобако, Евасион, Флам и по късно пуснаха Клин Дойл май! Моята майка много ги харесваше, ама не помня това по соца ли беше? newsm78 Тях и сега ги има по магазините....!
Виж целия пост
# 5 587
Спомням си училището в събота.
А спомняте ли си като пуснаха Междузвездни войни в кино Сердика или да си купиш билети за Кинопанорамата каква емоция беше.
Виж целия пост
# 5 588
Домашна лютеница хората си правеха домашно. Есента започваше едно масово приготвяне на зимнина - който има село, там, който няма у дома на балкона с чушкопека. Лютениците се варяха пък от някои пред блока, в тенекия. Туршии, кисели краставички, жените си разменяха рецепти, една колега беше казала на майка ми някакви краставички с три лъжици коняк.  Въобще голяма кулинария беше по зимнината.
Но сигурно е било не защото нямаше в магазина, а е така,  за кеф и за спорта хората си прекарваха неделите да готвят зимнина. Много е забавно - печеш чушки в чушкопек. Ние, като деца, ни слагаха да ги дебнем тия чушки да не се препекат. Пека чушки перфектно и до днес.
Виж целия пост
# 5 589
Аз Междузвездни войни го гледах в кино Република във Варна, както и много други филми. Помня дядо ми като ме заведе в същото кино да гледаме филма за АББА. Тогава за първи път разбрах, че не е строг сухар, на какъвто се правеше. Куфееше като на рок концерт, а аз го зяпах в ступор.
Виж целия пост
# 5 590
Защо е нужно да се носят ежедневни превръзки? Не е нормално да има нужда. Аз ползвам само последните дни от цикъла.
Просто за комфорт.
Скрит текст:
При желание се сменя няколко пъти през деня - не е нужно да има някакъв проблем, по-освежаващо е.

И аз си спомням кога в едно Плевенско кино пуснаха 6-ти епизод на Междузвездни войни, но това не беше през социализма. Помня и че билетите бяха по 2000лв и тогава не можехме да си позволим да отидем, защото кризата ни беше засегнала.
Виж целия пост
# 5 591
2000 лева билет за кино, това коя година? Защото през 1994 г. например помня много ясно, че що годе свестни бикини или малък джин в дискотеката бяха по 1000 лева.
Киното в България никога не е било скъпо, камо ли пък в соца.
Виж целия пост
# 5 592
Както ви чета се сещам за една комична случка. Не само превръзки (спомням си, че им слагах още 2-3 лепенки, за да се закрепят), но имаше и български тампони. Понякога пускаха и о.б. тампони, но имаше и българско производство. Бях се запасила с такива, накрая ги изхвърлих, когато о.б. вече не бяха дефицитни. Та, една моя позната също се запасила с такива тампони, сложила ги в прозрачна найлонова торба и видяла мъжа си, който се прибирал към къщи. Връчила му тя торбата, за да не я разхожда цял ден и ... горкият мъж се озовал на прицел на един куп жени, които го питали откъде е взел тампоните. Прибрал се е бесен, даже не знаел и какво е това.
Помните ли Виенската сладкарница на Шератон - е няма такова нещо. За пръв път там видях, че те настаняват на маса, и независимо, че на масата има празни места не слагат никой друг на твоята маса. Опашката си чакаше чинно да се добере до заветната цел. Никога и никъде повече не съм яла такива сладкиши и мелби. Не знам как ги правеха тия захаросани плодове, с които ги украсяваха, но такъв вкус не съм виждала после - хем сочни, хем озахарени. Както и сладоледите за мелбите бяха невероятни.
Виж целия пост
# 5 593
Да - там ядох мелба "Славата на Никърбокър" мисля се казваше - за завършването на сестра ми Simple Smile
Виж целия пост
# 5 594
Виенската сладкарница в Шератон беше някаква соц атракция, от късния соц де. Сори, но хич не беше сладоледът с вкус на хубаво джелато, което сега можеш да опиташ в Италия за смешна цена на билета и без виза, която тогава най-вероятно никога нямаше да получиш. Проблемът е, че джелатото сигурно ще струва повече от самолетния билет, което не променя факта, че спомените от страхотния сладолед са такива, само защото е нямало с какво да се сравнява.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия