Спомени и впечатления за социализма в България

Полу-трико ги знам аз шортите. Черни гащи от дебело трико. Тогава обезкосмяването не беше толкова разпространено, и си ходехме с космаците Неразположените - с анцуг.

Скоро гледах стара снимка на Хайке Дрекслер и си мислех точно за това.

Не знам какво трябваше да видя на тази снимка - вчера гледах Ивет Лалова и не ми изглежда много по-различно облечена. Основната разлика е, че й се вижда корема, но долната част от екипа не е по-изрязана около бедрата (може би съвсем малко). Би изглеждало вулгарно.

Петя, за косми под мишниците става дума при снимката. Ивет Лалова няма.

Аа, аз й огледах екипчето, защото говорите за шорти... ))

Космите под мишниците, както и по краката, си ги махахме, моля, моля!
За другите части обаче нямаше такава мода.

Комбинацията от захар, лимонтозу и вода ли беше. Или кола от мед.

Да, лимонтозу, захар и вода и се правеше едно топче с консистенция на лепкав пластелин. Спомням си и първия ми епилатор Epilady. Огромен, с пружини, които дърпаха и кожа заедно с космите. От кореком за шеметната сума от 110 долара.

Имаше  си козметички. Рядко, но се намираха. Както и топла кола маска. Майка ми имаше и си правеше от нея. В една тенджера се нагряваше и се махаше с памучни ленти.А аз започнах с кола маска при козметичка ме заведе.
Държеше си се на обезкосмяването.

 
Не всички.
Бях в 5 за 6ти кл, когато майка ми ме заведе на първата кола маска.
Надвечер играехме с приятелките на улицата и нечия майка забелязала обезкосмените ми бутчета.
Моментално извика дъщеря си в къщи и и забрани да играе с мене, заради това.
В 10 кл. съученичка отишла на подобна процедура и вечерта мама и тати дружно я набили и посинили яко.
На повечето разрешаваха за бала. Пиша за София 70 -80те години, Лозенец, сравнително културни семейства.  

Тези шорти не съм ги ползвала. Бяхме с къси тъмни на цвят панталонки с кантове отстрани и по долната част. Правеха ги в завод "Буря", от лъскавата материя, от която шиеха анцузите "Пума" - на ишлеме за износ, но имаше и за вътрешен пазар. Много се печелеше от продажбата им в Русия.
За зимата обичах да играя в салона по трико. Който си нямаше, беше по тениска и такива гащи. Отдолу обувахме безцветен чорапогащник. Определено стоеше по-добре.
На коло маска почнах да ходя в средното училище. Имаше разкрасителни центрове, където ги правеха.
Чистех си тогава и лицето при козметичка. Пускаше ни индийска музика и ни обработваше две момичета поне 2-3 часа. Бяхме като на спа.😁

Ние не. Първият ми опит за кола маска - около шести клас. Мазахме се с една приятелка с този сироп от захар и лимонтозу. Явно не го догодихме, щото почти никакъв ефект нямаше.


Това по Указ 56 или държавни?

Обезкосмяването беше толкова разпространени, колкото и сега, само че, за разлика от сега, нямаше лазерна и фотоепилация. По цялото Средиземноморие жените се обезкосмяването доста отдавна, още преди новата ера. В Стара Загора имах съседка на моя възраст, която от около 10 годишна ходеше с оскубани вежди като майка си. След даскало седеше на балкона с ролки на мазната коса. Имаше черни точки по носа, пъпки и космясали ръце. Майка и беше същото чучело.

На плажа съм виждала гнусни лелки с косми под мишниците, космати ръце и мустаци. Не бяха мнозинство в градовете.

Обезкосмяването на много момичета започваше при излизане на първия косъм. На партера на блока, в който живееха баба и дядо, на тогавашната улица Ленин имаше фризьорски салон с маникюристка и козметичка. От 6-6.30ч (шест-шест и половина, не е грешка) сутринта беше фрашкано с жени. Обезкосмяването там с кола маска от колофон и восък, топени в големи тенекии, като тези от сирене. Вонеше на Къдрин зя студено къдрене и тази кола маска денонощно. Прическите бяха смешни - накъдрена като пудел, топирана коса. Модата идваше с 10-15 години закъснение. В този салон редовно пищяха момиченца на 9-10 години. Милост към наболите по крачетата им косми нямаше.

В София съученичките ми бяха обезкосмени от главата до петите, но не пипаха веждите. Модата на 80те беше дебели вежди.

Май зависи от града. Сливенските ми братовчедки си бръснеха краката и ме питаха как така нямам косми, никакви. Майка ми разказваше, че през 50те в обществените бани в Пловдив се продавали хамамоу или прах с подобно име и жените се депилирали с него. Продавали и къна за косата и трици за триене.

О, не съм ги питала. Това не ме е вълнувало на 15. Но мисля, че имаше такива май във всеки окръжен град. Който ги помни, ще се сети - от тях се носеше специфичната миризма на гореща коло масща. Аз си правех само на краката, болеше ме, имам тънка чувствителна кожа.
Имах приятелка- тя правеше и подмищниците. Много ми се качи в очите с тая си смелост. Аз докато не си купих наскоро фотоепилатор, си карах с бръсначката там.
А козметичката работеше в един апартаменг на първи етаж. Беше си студио за такава работа. Очевидно не живееше там. Дори не знам, дали е била легална. Въобще не сме говорили по такива въпроси, а и една пуберка какво я вълнува това?
Баба ми шиеше на село съвсем нелегално. Обясняваше ми, още бях на около12, че трябвало иначе да плаща. Вероятно е имало и тогава данъци за такава дейност.
Тая жена, баба ми, шиеше до 80 и нещо години!  Студентка бях, когато имаше още рокли и манти в стаята с машината.

Същия имахме и ние, от кореком. Козметичките бяха голяма рядкостповечето жени не ходеха и си правеха всичко в къщи,  маски, ала-бала, а тинейджър - само ако има як проблем с кожата го водеха.