Спомени и впечатления за социализма в България

Това имам предвид- всеки хваща и превежда нещо, ако има пари или връзки при тези, които разпределят разните субсидии, го издава.
"Коректор" е непозната дума от много години.

С филмите е същата работа- колко народ се чудеше, кой и къде е тоя Роджър, та така и не се появява до края.....

Ами и аз като miltanna не помня такова нещо да е имало винаги, пускаха от време на време и шоколадови яйца, и банани в показните магазини, и се редяхме на километрични опашки за тях, и свършваха бързо. Затова беше по-ценно от всичко да имаш приятелка, продавачка в показен магазин, те заделяха за свои хора сигурно половината от полученото количество. В края на 80-те пускаха и течен шоколад Нутела, ако уцелиш, ядеш.
И няма логика да ги е имало, защото ако е било така, за какво ще се бъхта някой по жега и студ на гурбет, като може всеки по всяко време да иде и да си купи от ЦУМ. В Кореком продаваха само неща, които извън системата им не се намираха изобщо или се намираха много трудно и с връзки - само така можеха да вземат от гурбетчиите и тази 1/4 от така ценните долари, изработени от тях, която държавата им не им беше взела преди това.
militanna, разбирам те, всяко дете харесва лакомства и това е нормално.
Тук си права - в момента литературата и издателският бизнес у нас са зле, но поне няма цензура (не ми казвай, че И това е нямало по соц.-а, както твърдиш за дефицита и за изходните визи, и строгия контрол на пътуванията) и най-важното - има свободно литература на други езици освен български и руски. Едно време за подгответо  имахме адаптирани книги на английски (избрани, естествено), но огромното количество англоезична литература, издавана тогава, беше недостъпно за нас. А сега ако знаеш езици, можеш да си купиш от книжарница, можеш и да си поръчаш по Амазон, по е-бей или в чужбина да си купиш на място. Преживяването в книжарница в големите западни градове е незабравимо и си го подаряваме, когато има възможност. И в София има приятни книжарници, Ориндж, Гринуич, Буктрейдинг, Хеликон, за съжаление предлагането и изборът са много по-малки от тези в Мюнхен или Лондон.  
И не искам да навлизам в това какво съм чела и каква библиотека имаме (това по повод изказването ти назад в темата какво не съм била чела), защото показността и хвалбите в анонимен форум са празна работа. И не само в него, всъщност.

Това са глупости на търкалета.

Какви връзки са ви връзвали като комсомолци, бре? Пионерчетата имаха връзки...

Сега ще изложа какво е видял граничар с над 500 наряда, без наказания и с две награди, а не какво мътно си спомня да е преживяла 9 годишно момиченц:

Никаква "бразда" не се охранявана - по нея не патрулира никой никъде и никога не не патрулирано там.  Вероятно имаш предвид не браздата, а контролно-следовата полоса (КСП). Браздата е линията на границата, отдалечена от системата КСП /кльон на километър и повече. Това е умишлено, за да има време за реакция, при нарушение на кльона в посока "навън'. Забележете - , навън, демек в случай на бягство от Родината. Нямаше алгоритми за действие при нарушение в посока "навътре", каквито и басни да са ви разправяли за диверсанти и шпиони.

Не е охранявано от никакви врагове. Всичката система за ограна на границата беше пректирана и изпълнявана за да предотврати нарушения "на изход". Евентуалните нарушения "на вход" можеха само да бъдат регистрирани.

С две думи - пазехме някой да не избяга от тоя комунистически рай на Земята. Козирката на границата беше обърната навътре, към Родината. В никоя офицерска и генералска глава нито на секунда не минавала мисълта, че някой ще нарушава границата в посока към страната на победилите работници и селяни и бяха проектирали стъоръженията, за да предпазват някои заблудени граждани да не избягат. И съвсем правилно смятаха.

А това с поискалите да стават граничари... То никога тая работа не е ставала по желание, а и какво се е очаквало да кажат - отвратихте му от слъжбата навеки ли? Не знам колко любов са им вдъхнали, ама по време на моята граничарска служба, при все цялото им "умение да възбуждат патритизъм"(божке мили!), някак не достигаха войници, даже и за половината щатове. По правило синчетата на номенклатурата, макар и огнено възпитани, служеха пред посолствата или писаруваха в офицерските школи, ако изобщосе излъжеха да влязат да служат. Оставяха някак на другите, по-неосъзнатите патритично и класово, да изпълняват синовния дълг по граници, черни пехотни полкове, рудници, кариери и жп линии. Де гиди демагози..

Понякога си мисля, че най-яркия символ на соца е именно кльона с козирката , навдена навътре, към Родината...

Абе не ви ли е обидно да ви ловят на такива евтини лъжи!

Абсолютно е така.
Румънците са били доста по-гладни от нас в края на 80-те, което и доведе до разстрела на Чаушеску като главен виновник за глада. Това, естествено, нищо не оправя, но е реакция на изгладнялата тълпа.

И аз забелязвам това - не точно политическа, ама част от "хибридната война". Срещам го и в други теми, впрочем, като в тази за Русия. И доста добре се справят.

Ето едни спомени на граничар, охранявал българо-югославската граница:
http://e-vestnik.bg/5932/%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0 … 0%B7%D0%BC%D0%B0/

Материалът е наистина интересен.

Още един:

http://e-vestnik.bg/5936/

Абе каквото и да пишат жалещите по соца, всичкото е една и съща бъркотия от митове и лъжи, като глупостите с връзките на комсомолците...

Чакайте да ви разкажа за погребението на Тодор Живков. Аз и друг път съм писал за това, де , ама не пречи - зер лъжите за свободното пътуване в чужбина да не ги казаха по веднъж само? Тукашните комунета толкова го обичат и тачат Първия, и ни разправят колко всички хора са си обичали соца и партията, ама като се спомина преди таман 20 години върховният им жрец, да го изпроводят на площада имаше преко-сила 300 човека.

Лятото на 1998 беше дъждовно, ама тоя ден беше слънчев. заварявахме покривни ферми на сграда близо до градската градина и имахме теодолит - за прецизен монтаж. През оптиката на инструмента можах да видя в подробности всичко. Бяха курдисали сандъка на Живков с тялото му на слънцето, вляво от сградата на Княжеския дворец или Етнографския музей на БАН, ако щете. Тогава бяха вегетариански времена и на нашите социалисти още не им беше съобщено, че са защитници на христянските ценности, та затова изпращаха бившия генсек по комсомолски - с уморителни речи. Говори Йордан Йотов, Сава Гърбузанов и комай още двама-трима. Над площада тегнеше скука, и освен най-близките - никой не изглеждаше особено опечален. Нямаше и никой от навъдилите се напоследък любители, жалители, обяснители и разбирачи. Твърде пресни ли бяха спомените от поредната комунистическа катастрофа, или просто са пекли чушки в чушкопеците по това време - не знам. Ама нямаше ги. И Кони от Крушовица я нямаше, и сума други днешни кресльовци от сорта на Крум Зарков. не помня там ли бяха тогавашните лидери на БСП. Ако половината форумни комунета бяха отишли барем една китка да турят  - и площадът щеше да се препълни. Ама не, любовта към соца дойде някак по-късно, съвсем наскоро, вероятно заедно и с някои хормонални изменения, но по-скоро заради активиралата се кремълска пропагандна машина. Късна любов се получи някак. Огнена и зряла. Разпали се старо огнище.

Не връзваха връзки на комсомолците бе, не се излагайте.

Това за границата е истински кошмар....

Комсомолците бяха с вратовръзки. И то по официалните мероприятия. Аз бях в такава организация около половин годна май. И така и не съм имала нито една вратовръзка. Как ми се размина... Дойде разпадът и това беше то при мен с комсомола. 
Бяха ме избрали за комсомолски секретар в класа. Но веднъж трябвало да имаме някакво събрание по някакъв повод, а аз отидох на състезание по тенис на маса. Нямаше как да не отида - отборът беше от точен брой членове, нямаше други. Събранието се било провело и мен ме били разжалвали в мое отсъствие. Докато ми го кажат това, и то дойде 10.11. Когато се връщах от състезание по шах.  Пусти му и соц - със състезанията най-ще го запомня.
А имаше и едни военизирани игри. Организираха се между цели класове и училища извън населените места основно, по поляни и гори. Лично на мен ми беше много забавно да участвам в тях.
Помня, че имаше специално висше образование, за да станеш дружинен ръководител. В стаята на дружинния имаше разни интересни неща. Сред тях, помня, имаше и книга с игри - идеи за различни видове организирани игри, с правилата и т.н. Стажът на дружинните ръководители се признаваше после за учителски при пенсиониране. И това си го спомням, но ми е далечно, че не съм имала лично такъв случай. Помня само, че имаше такава опция.

Интересно ми беше да изчета статиите.

Баща ми е бил граничар, та знам това онова. Стреляли са по бягащите в посока навън, а не по нахлуващите врагове, каквито всъщност е нямало. Трима негови приятели от казармата са направили опит да избягат, докато са охранявали браздата от "врагове". Двамата са успели, третия го хванали и е лежал 20 години в затвор, като присъдата му свърши точно преди края на соца. Помня срещата на тримата, която баща ми организира в нас. Другите двама си идваха за първи път в България и то не като врагове на народа.
Пълно е с такива случаи, даже наскоро бях на гости на лелята на приятелката ми, която е избягала по същия начин и е била седем месеца в бежански лагер в Турция, преди да дойде в Германия. Ясно е че дълги години не е видяла нито един роднина, даже с писмата е имало проблеми.

Не знам дали е писано за това в темата, но на избягалите зад граница наши сънародници им се казваше "невъзвращенци" - ясно защо. Първо - не биха се върнали и, второ  -ако се върнат, дупе да им е яко.
Имах на един съсед сестра му с две малки деца - бяха зачезнали в Канада. Видяхме ги чак 2000-та година тук.

Аз такова нещо не помня, специални комсомолски вратовръзки - никой нищо не ни е вързвал. И какви бяха те? Цвят, форма, материя? За чавдарчетата и пионерите всички знаем, а и снимки от соц.-а имаме.

За избягалите едва ли има някой със спомени от соц.-а, който да не знае. За стотиците, застреляни на границата - също. И за съдбата на роднините в България, също. Държаха много изкъсо и не прощваха "измяната на Родината", както се наричаше преминаването на границата без специално разрешение.  Да се чудиш защо толкова са ни пазели "вътре" да не излизаме, ако е било толкова хубаво у нас - нали като излезем и видим колко са зле там и сравним с нашата "хубост", ще си дойдем веднага обратно и без да се налага да ни търсят или да стрелят по нас

Аз ги помня. Само дето ние нямахме, че бяхме точно накрая, както вече писах. И не бяха за всеки ден, а за празници, както също споменах.
Бяха едни тънки /тесни/ тъмносини. Брат ми имаше такава от изкуствена кожа, на ластик отзад, да не си играе да връзва възел. Той си беше готов.
Аз не казвам, че някой им ги е "връзвал". /Остава да ти връзват вратовръзка  / Казвам, че имаха такива.

На тази снимка гледам, че младежите дори са си ги поставили за ежедневно носене.



Иначе на манифестации съм виждала и "какички" с такива върху ризите.

Нещо такова:

Комсомолските вратовръзки бяха червени.
На снимката си е униформа за училище.  Костюм с тъмносиня вратовръзка. В моето училище и момичетата ходехме с костюми с пола, беше разрешено отдолу, бяло, светлосиньо и вратовръзка, но си ходехме под сакото с най-различни неща. Обикновено нямаше проблеми, отвреме навреме имаше спорадични проверки и тези, които не бяха с униформа ги връщаха, та отдолу се носеше бяла тениска, ако е ден за проверка, да може да си съблечеш това, което е отгоре и да влезеш.
Не си спомням в кой клас от гимназията ни приемаха в комсомола, ни всички бяхме комсомолци, не помня някой да не е бил приеман или да не е бил член.

С комсомола в училище си беше някакво такова рутинно мероприятие, като чавдарче, пионерче.
Вече в университета комсомолските секретари го играеха фактор, бяха ръководители на бригадите,  и незнам още какви други дейности. Тези, които  бяха комсомолски секретари по факултетите, след 10 станаха първи дисиденти, приватизатори и прочие.
Някои даже стигнаха и статут на милионери и ката ден са я по жълтите хроники, я по други.

Това са най-обикновени вратовръзки за момчетата, част от гимназиалната униформа - тъмносин костюм с тъмносииня вратовръзка. Такива снимки и аз имам, обаче тези вратовръзки не са комсомолски, защото момичетата нямахме вратовръзки, а също бяхме част от комсомола. И не се вързваха никъде на тържество. Тогава гимназиите имаха униформи, а на тях имаше монограм на гимназията, другото си беше стандартен дрес код, за който се проверяваше от време на време. zari го е описала. Червени комсомолски вратовръзки не помня някой от нас да е имал.