Спомени и впечатления за социализма в България

Магдена каза, че е имало, явно съм забравила.

Хич не беше еднакъв за всички текстът при нас, класната добре се беше постарала, беше писала всичките ми кръжоци и извънкласни занимания и разни училищни конкурси, дето съм печелила, участия в разни мероприятия.

Е ми положила е усилие жената, на нашите явно не им се е полагало усилие.

А, аз не споря, щом казвате, значи е имало, просто аз не помня.
Помня обаче, че имаше оценка за поведение, която се пишеше в бележника, най-доброто беше "примерно", "добро", "задоволително" и "незадоволително" .
И в трети, и в четвърти курс съответно бях с "незадоволително" заради бягане от час и тютюнопушене в двора на училището, масово ни хващаха, ама пък и ние будали, така се криехме...много ни гонеха, като партизани. Щото техникума елитен и бля -бля. Половината курс бяхме с намалено поведение.
Съответно преди да се дипломираме на всички поведението ставаше "примерно" и тези неща се забравяха, но горката ми майка работеше само за пътни до Плевен и спявки с курсовия.

Как половината курс с намалено поведение? При нас я имаше един-двама за цялото училище, я не. И беше голям срам, голяма драма.

  Ами може да не е бил точно половината курс, но десетина човека със сигурност. За курс от 34 човека говоря.
Ами така, просто бяхме млади и диви, и ни наказваха. На повечето беше за по един срок, по-скоро с възпитателна цел, после следваше корекция.
На мен не ми е било драма, не мисля, че и на другите беше, защото ни беше ясно, че ще го коригират.
Просто ни плашеха, и много конско се четеше, особено на родителски срещи, които се правеха с наше присъствие.

   И ние имахме характеристики след седми клас.
Но научих случайно. Бях с майка, когато срещнахме класната и тя ѝ подаде някакъв незапечатан плик- подчерта, че е незапечатан  .
Майка да прочете съдържанието и после да предаде плика запечатан.
Но класната ни водеше математиката, а там считаше, че съм най-добрата в класа и затова е направила жестта.
Ако не бях с майка си в онзи момент, нямаше да разбера, че има и такива щуротии  . И то запечатани в плик.

А тия, които сте били в УПК, правихте ли прощална вечер със стария клас? Ние правихме такава след завършването на десети клас. Бяхме малък и доста сплотен клас, само момичета, защото в нашата гимназия нямаше квоти и в целия випуск имаше общо 7-8 момчета. Та правихме такава прощална вечер, защото ни беше мъчно, че се разделяме, майка ми ми купи тоалет, чанта, обувки, пък после, като разбра, че ще е в Поморие с преспиване и ще ходим с гаджетата, не искаше да ме пуска.
Сервираха ни алкохол, защото на наша съученичка майката беше сервитьорка в ресторанта, аз, нахалната, даже и цигара запалих пред класния. Той беше много строг, ама тогава само вика: "Днес може" и останалите това и чакаха.
На същото това прощално събиране се запознах с ММ. Аз бях с друг тогава и той беше с друга, по-късно ми сподели, че съм била много красива същата вечер, ама се загаджихме чак след почти година.

Ето малко от цензура в радиото.



Явно с термина "Бийтълси" са белязани групи с подобен на техния стил.

Не сме имали прощална вечер а класа. В УПК бяхме в различни училища, но се виждахме веднъж седмично или месечно на кръжоци и някакви предмети в училище, но не съм много сигурна.

Имаше абитуриентски, скучен бал. След бала имаше и уикенд на Пампорово, но аз не отидох. Никога не ми е било приятно да излизам със съученици. На бала повечето съученици пушеха и пиеха. За пиене и пушене в края на 80те в гимназиите не гонеха при нас.

Ние не сме се събирали след това от старот училище за кръжоци или часове. Всеки си отиде в УПК в новото училище и в нов клас, съответно с тях ни беше и балът и също беше скучен. Имахме и втора вечер - със стария клас на "Дюни". От този клас са ми едни от най-старите и най-ценните приятелства, чуваме се по телефона и се събираме поне веднъж годишно, като се видим, не можем да се наприказваме. Но бяхме малко и може би затова бяхме сплотени. Паралелките в нашата гимназия бяха по 18 човека.

Ние не сме имали прощална вечер, но пък имах два бала - един със стария клас и един с класа от УПК-то /бях в двугодишно такова/.

А помните ли шефството? Понеже все бях в чисто момичешки класове, сключвахме шефство (не знам защо се казваше така) с някое войнишко поделение. От време на време се събирахме да се опознаем и да потанцуваме, че и двойки се заформяха понякога.

Тръгването от 6 години беше от родените 1975 год. и беше по желани, ако родителите са съгласни....това беше системата на Сендов, когато можеше да си изпратиш детето ученик на 6 години!
„Сендовска система“
Освен с политическите и научните си изяви, Благовест Сендов е известен и с образователния експеримент „Проблемна група по образованието“[1], наричан разговорно „Сендовската система“, който инициира, докато е ректор на Софийския университет. ПГО е образователна система, въведена експериментално в 30 училища след решение на пленум по образованието през 1979 г. Системата предлага нови методи на обучение, както и с промяна в учебното съдържание по класове. Учебниците са големи и илюстрирани от Доньо Донев. Част от изучаваните предмети от масовата образователната система са обединени, например предметът „Природа“ обединява изучаването на Биология, Химия, Физика и География, а „Чета, пиша, смятам“ – Математика, Български език и Литература. От пети клас се учи програмиране, като за целта се използва популярният за образователни нужди език Лого. Обучението се провежда целодневно. До V клас учениците не са писмено оценявани. В някои класове учениците започват своето обучение на 6-годишна възраст. Новаторският образователен процес е замислен с цел демократизация на обучението, което да преминава с лекота под формата на игра и забавление. Въпреки това проектът среща неодобрение, най-вече от страна на някои родители и в интелектуалните среди, а заради включените произведения на Джани Родари е наречен „прозападен“ и Съюзът на българските писатели организира подписка против проекта.[2].

"Сендовчетата" бяха други, макар и по същото време.
Учеха по различна програма.