Спомени и впечатления за социализма в България

Какви плъхове?! Нас заради една краставичка в буркан с домати ни изкараха саботьори... Защото доматите бяха за износ в СССР. А плъхове аз лично не съм виждала никога из бригадирските бараки.

Щом го казвам, не съм си го измислила за плъха, не искам да цитирам къде и в коя консервна фабрика са действали така протестиращите срещу бригадите! Отвратена бях!

Няма оправдание за такова нещо. Особено, след като "протестиращите" го правят тайно, за да не разберат онези, които имат властта да ги накажат.

При първата ми бригада в 9-ти клас бяхме в комбината в Първомай,там се случваха същите гнусотии

Ползата от бригадирския труд беше дискусионна още по "онова" време.
Надделяваше, че файда няма ни за "работодателя", ни за бригадирите, но имаше мнение, че имало възпитателен ефект. Възпитавали се хората...така да е.  Аз съм съгласен, впрочем - хубаво беше още от ранна възрастъ човек да види всичките идиотия, безхаберие, неефективност, имитация, корупция, лъжа, пилеене на безстопанствената социкономика.

Да ползваш ръчен труд в пътното строителство - това е лукс, а да пращаш необучени момичета там - това е идиотщина, пълна загуба на време за всички - и на девойките, и на строителите. Работата на хиляда девойки, колкото и ще да са добросъвестни, се върши от едно тракторче за половин ден, колкото  и да си почесва оператора топките. Който още вярва в басните за безплатния и преполезен бригадирски труд - нека отвори който ще ценник и да види разликите в цената (демек и производителността) между машинен и ръчен изкопчийски труд. То в тия ценници иде реч за квалифицирам ръчен труд, де, а за труда на гимназистки и студентки ... то за това няма размерност.

Напоследък много плачат, че им се ходи на бригади, но странно - никой страдащ по тях не отива да работи, хем оферти не липсва. Набират за чужбина, за добри пари - не, не искат. Имам един познат, циганин е, събира всяка пролет берачи за целия сезон (рози, череши, сливи, праскови) -  и ако не са ти и двете ръце в гъза, под 70 лева на ден трудно ще слезеш, а може и до 150 да докараш, ама и при него няма ни един оплаквач на бригадите, нито пък е пратил сина си там, да се учи, санким, на труд.

То и цялото жалене по соца е такова - с двойно дъно, привидно, на приказки.

Аз никого не оправдавам. Само казвам, че по един начин се държиш, когато сам си отишъл да изкараш някой лев за море, и по друг - когато не е било по твой избор нито къде, нито за колко ще работиш.

Не виждам нищо кой знае колко спорно в този казус.

Ако искаш хората да си вършат работата съвестно, трябва да ги поставиш в ситуация, в която го искат. Затова не му и провървя на онзи експеримент.

Комунизмът отричаше човешките и Божиите закони, ама най-много си изпати, защото отрече и икономическите.

Още от робските Сталинови строежи, през Хаинбоаз и Перник-Волуяк, през консеврните комбинати и доматени полета, та до разформирането на различните там трудови войски, в соцмисленето цареше убеждението, че най-ефективният труд е робският, дето затворници се трепят за едното ядене; после е войнишкият, а след него е бригадирският - където освен едното ядене може да има и някакво мизерно доплащане. Само разни комунистически тъпоъгълници и до днес смятат, че на важен строеж, на който вместо 5 багера се размятат 15 000 кирки, е нещо хубаво, разумно, ефективно, евтино, правилно и единствено възможно.

Когато бях в армията, няколко пъти в събота и неделя ни извеждаха да копаем траншея за водопровод за село Ц. Един батальон войска с 1000 къса кирки и лопати. Офицери, сержанти, зилове, походни кухни - с нас. 18 годишни необучени момчета, блъскахме колкото можем по 12 часа в каменливата почва, за да изкпаем с много труд и разходи  нещо като траншея, която едно смешно багерче би изкопало за три дни в нужния профил и дълбочина. Не виждам как им е излязла сметката, но знам, че и никой не я е правил. Не говорим изобщо, че е безумно да събираш мъжете в армията (труда на войника е много скъп за бюджета), а после да го ползваш за глупости - да бере шипки, да вади картофи... То е все едно да си купиш ферари, за да опъваш желязо с него или да си направиш вътре курник.

Всеки може да разкаже подобни истории за безстопанственост, за престъпно пилеене на ресурси, илюстрация на абсолютната вродена незаинтересованост на комунистите за народната пара, сили, здраве и живот.

Куркума, като те чета, едно угнетяващо усещане за абсурдност придобивам, с каквото съм се сблъсквала само когато съм чела руски/съветски автори. Няма по-абсурдна, налудна, парадоксална литература от руската, тази странност прониква и на равнището на езика. Казвам го като любител на тази литература, но и като човек, който се замисля колко гротесков и болен трябва да е животът ти, че да пишеш така; с какви извратености трябва да си се сблъскал, че да имаш такова творчество.

Друг мой, друг мой,
Я очень и очень болен.
Сам не знаю, откуда взялась эта боль.
То ли ветер свистит
Над пустым и безлюдным полем,
То ль, как рощу в сентябрь,
Осыпает мозги алкоголь...

Кучешките лютеници бяха отвратни за мене - дребно смлени, като гъст кетчуп. Помня тези с момиченцето и хорото и никак не ми харесваха. Баба ми правеше най-хубавата лютеница, която някога съм яла - едро смляна, с морков вътре и май чесън, но не съм сигурна.

Ние нямахме село. Баба и дядо купуваха зеленчуци и плодове на пазара, мъкнеха ги до тях, качваха ги 4 етажа пеша, защото нямаше асансьор. После правехме зимнина от тях в буркани. Помагах и аз. Някои съседи варяха бурканите и лютениците в задния двор на огън от дърва. Там печаха и чушките. Невероятни ставаха на открит огън. Баба правеше консерви с домати, постен гювеч, лютеница, кьопоолу, компот от кайсии и вишни, мармалад от кайсии и вишни, печени чушки, туршии, баня и какво ли не. Правехме и мерудия от сол и самардала - билка, която расте в Старозагорско, която приятелката на баба носеше от Караново. Чинка и брата на дядо ни даваха вишни и кайсии. Чинка ни даваше готова,  претрита и изсушена тархана на прах от грис, брашно, кисело мляко, тарханол и още разни подправки. Намерих турска с подобен вкус, но у дома само аз си я ям.

Голямо печене в чушкопека, белене, мелене, варене, бъркане, затваряне и варене на буркани падаше. Даже и кисели краставици май правеха.

Даваха ни на нас също. Майка правеше, но в края на соца, малки особено патладжаните с орехи, люти чушки, унгарски кайсиев мармалад.

Преди соца доста са сушели - тиквички, патладжани, плодове. След това, може би, не е имало място в апартаментите за сушене на зеленчуци.

В Турция са сушели и кисело мляко и сирене, в България май не, но не съм сигурна.

И аз мисля като Куркума.

Комунистите отричаха собствеността, цените, пазара, не вярваха в инициативата и печалбата, измислиха си някаква своя си икономика и логично всичките, вкупом и без изключения, от Берлин до Хавана, стигнаха стопански до кучия задник и се напъхаха в него.

Е, още приживе се присетиха и реабилитираха по малко и собствеността, и пазара, и стопанската сметка, ама бяха в терминален стадий вече.  Глупостите им в икономиката, преведени на езика на физиката, звучат горе долу така: водата тече срещу наклона и ако дълго нагряваш едно тяло - то се охлажда.

Една от последните ми цели да угнетявам, Аглая. Инак , да - като любител на руската и съветска литература и поезия , и да, доколкото я познавам  - също смятам, че много от написаното е плод на неописуема болка, на докосването на оголения нерв на поетите до абсурда, злобата и унилата тъпота. Ахматова, Платонов, Висоцкий, Шаламов и кой ли не още... Нещо относително ново, Орлуша:


Понякога, обаче, си мисля, каква ли щеше да е същата тая литература, ако народите не бяха преминали през ада Ленинов. Убеден съм, че още по-добра - макар и с не толкова подтискаща тематика и източници на вдъхновение.

Куркума, в Русия никога не е имало капитализъм, камо ли развит. И преди Ленин не е било рай за крепостните селяни, които са били собственост на царя. Царят е владеел земята и хората.

В биологията ако нагряваш едно тяло то включва механизми за охлаждане.

Да, и преди революцията при тях е налудна работата. Четеш Гогол, и се хващаш за главата.
И все пак абсурдността в писането им се усилва неимоверно по Сталиново време.

Както казва Александър Кьосев, няма по-антикомунистическа литература от руската, достатъчно е да прочетеш смислените текстове от онова време, и всички наивистични соцувлечения ще ти се изпарят от главата.

Е, те поне имат добра литература, нашата от периода на НРБ е доста немощна, като изключим малцината автори с антистатуквонистки уклон (Константин Павлов, Борис Христов...).

Куркума, Алая нямаше предвид, че угнетяваш, а че пресъздаваш реалността по много осезаем начин.

Точно такова чувство имам, когато чета старите писма на баща ми и чичо ми.

Айде сега, никой не си е купувал, само ей така са се продавали. Ние например купувахме лютеница.
А това с чупенето и плюенето е наистина, какво да кажа, един по младежки дръзновен (типична за соца дума) протест срещу принудата. Чупещите и плюещите, ако не беше соцът, щяха да са едни почтени, съвестни и хубави хора, каквито съм сигурна, че са сега.
Бляк!

П.П. Разбира се, че едни и същи хора се държат различно при принуда и при доброволен труд, и съм съгласна, че бригадите са недомислица (основната полза от тях явно са били купоните из бараките за който го кефят този род купони), но това някак не прави описаното поведение по-малко долно и отблъскващо.

Да, да - заради това съвременните производители имитират тогавашните, защото никой не ги е купувал. В момента има поне две марки, които имитират тогавашните етикети - случайност?!