Кюретаж и забременяване след това - тема 65

И аз ще си взема малко прашец за след два - три месеца, пък може и да е розово при мен(поръчах на док момиче и кой знае може всички да са ми ги направили розовки)

Здравейте, на всички!
Загубих бебето си в 17 г.с.  Кюретажа беше преди 3 дни. Уж всичко беше наред, нямаше никакви индикации за проблем, първата фетална морфология мина повече от добре, чаках да дойде време и за втора морфология, но всичко свърши. Missed abort, вероятно сърчицето му е спряло да бие много скоро след последния преглед. Било е мъртво 2-3 седмици, но аз нищо не съм усетила. Няма отлепване, няма никакъв видим проблем с ембриона, не съм имала болки, не съм имала прокървяване... Аз нямам никакви заболявания, резус фактора ми е положителен.

Още ми е трудно да приема случилото се. Толкова ми е пусто и празно отвътре.

Днес се консултирах с генетик в Майчин дом и с имунолог в Иван Рилски. Пуснах си изследвания за тромбофилия, НК клетки и разни антитела /липоантитела, кардиоантитела.../
Опитах се да си запиша час при ендокринолог, но казаха да се обадя на втори или трети за час следващия месец /др Катя Тодорова/. Утре все пак ще си пусна и хормоните за щитовидната жлеза, макар че не зная какво общо имат с бременноста.
Описвам всичко направено до момента, понеже знам че повечето от вас са минали по този път и знаете кое е правилно и кое не. Ще се радвам на всяка препоръка от вас!

Много ми е тежко, много нестабилна психически се чувствам... мога да ревна във всеки един момент... за мен това не е просто ембрион а вече оформено живо детенце, което почина... не спирам да се обвинявам, не спрях да работя до сега, и ето го резултата, не ходех на ехограф на всеки две седмици както правят много бременни, а ако ходех можеха да хванат проблема... вероятно нещо в моя организъм уби бебето ми. И в момента плача, старая се да съм силна за пред близките ми, но като съм сама плача. Редовните коментари са "ще си направие друго", "ама какво толкова, то нищо не е станало нали ти си добре"
Страх ме е, не съм сигурна че ще се реша отново, много ме е страх, ако се беше случило по-рано вероятно щеше да ми е една идея по-лесно... а може би и тогава нямаше да е лесно...

Нe искам да ви напрягам и натоварвам с моите си проблеми, просто имам нужда да го напиша всичко това...

Калина, ужасно много съжалявам за случилото се! 
Поплачи си, сподели, тук ще намериш пълна подкрепа!

Не се обвинявай, дано намерите проблемът! 

Калина,съжалявам за случилото се 
 Поплачи си,само който е минал през това знае,колко тежко и тъжно е това да загубиш детето си.Не се обвинявай,ти не си виновна с нищо за случилото се.Твърде вероятно е и на теб да ти излезне нещо от тромбофилиите.
 Кой доктор ти следеше бременността?

Калина много съжалявам че се записваш при нас   историята ти ме върна към моята, по абсолютно същия начин се развиха нещата само дето бях 14гс.   Прегръщам те и .....какво да ти кажа времето помага да се надигнеш но в началото просто плачи и винаги сме тук като ти е тежко, ние знаем най-добре през какво минаваш  

Щитовидната жлеза има много общо особенно ТСХ и ФТ4. Но е малко рано да пускаш хормони щом преди 3 дни е било абразиото. Организма ти е в хаос сега изчакай 1-2 цикъла да минат и тогава хормоните.

Калина, ужасно съжалявам за случилото се. 
Поплаках си и аз и не знам какво да кажа в такъв момент.
Прегръщам те силно     

Благодаря, момичета.

Мармозетка, при мен също сигурно е станало през 14 седмица, но аз чак сега разбрах....

Нещо, което ми прави впечатление, четяики тази тема, пищете за опити след 2-3 месеца, а на мен ми казаха никакво забременяване преди да минат 6 месеца и никакъв секс следващия поне месец? Някаква идея защо е това разминаване?

Искам да пусна всичко като изследвания сега, понеже ако въобще правим нов опит за бебе то искам да е възможно най-скоро. Мармозетка, сигурно си права за хормоните, май по-добре да изчакам да видя какво ще каже докторката...

Калина, съжалявам за това, което преживявате
При мен също беше на късен етап - 21 седмица, но откриха малформации в плода, затова прекъснах по медицински причини.
От къде си ? Къде се следиш ? Трябва да има някакво обяснение ....
Някъде нещо е пропуснато според мен, имам предвид от лекарите
Казваш, правили сте ранен БХС, фетална морфология ?

Толкова е несправеливо Съжалявам още веднъж - разбирам те напълно!

Калина много съжалявам,че ти се налага да минеш през такова нещо   Имаш нашата подкрепа!Не се притеснявай,не ни натоварваш изобщо,нали за това е темата да се оплачем и да си помагаме.Тук в постовете ни има много сълзи,но и много щастие.Надявам се да не се задържиш тук дълго,а скоро да бъдеш в темите на бъдещите мами.   Ще видиш,че всичко ще бъде наред!А някаква епикриза няма ли да ти дадат ?Пиши да кажеш какви са ти изследванията.И не забравай,че имаш подкрепата ни!  

И на мен ми казаха 6 месеца никакво забременяване и аз май толкова ще си откарам.
Слушай си лекаря,зависи от състоянието ти може и по-рано да ти разреши,но се настрой за мииинимум 3

Да, минимум 3 месеца, вече лекарят ще каже, дали трябва да се чака още, зависи от възстановяването.
Иначе е хубаво малко въздържание след абразиото или ако се прави до първия цикъл е хубаво да се използва презерватив, за да не станат инфекции, тъй като шийката на матката е отворена.

Ох, Калина, много съжалявам за болката ти!
Мъчно ми е, че има толкова много новозаписали се...
Дано спре това масирано губене на бебета - имам чувството, че и наблюдаващите лекари са много виновни!...

Калина, моят съвет е да вземеш няколко неща от аптеката - пият се за по-бързо възстановяване на маточната лигавица след абразиото: колаген, рибено масло с омега3, геритамин и повечко витамин С. Фолиевата киселина не я спирай и в никакъв случай не се отдавай на мрачни мисли! Никоя жена не трябва да се отказва от своята житейска мисия, а именно да стане майка и да отгледа нов живот/и.    

Изследва ли се за бактерии, хламидии, токсоплазмоза? Струва ми се, че причината е била външна, някаква инфекция, едва ли причината е в твоя организъм - при напреднала седмица и добри резултати от скрининга...

Бъди силна, поплачи си, но се обграждай с хора, за да те разсейват и по-бързо да минава времето...
Относно чакането, зависи от състоянието на маточната ти лигавица. Ако не е била стъргана много при абразиото и пиеш хранителни добавки за по-бързото й възстановяване - и три месеца изчакване са достатъчни. Важното е да имаш лигавица, която да е достатъчно дебела, за да може ембриончето да се имплантира в нея.

Пиши тук, когато имаш нужда да излееш болката - ние сме с теб!  

Калина, много съжалявам за това, през което трябва да преминеш  Поплачи си, няма как да ти олекне без сълзи.  Не се самообвинявай, а търси причина.
След абразио не трябва да правиш секс, за да се избегне инфекция. На мен докторът ми каза да изчакаме до първия цикъл (без ласки). Предупреди ме, че вероятно ще трябва да изчакаме 6 месеца преди да подновим опитите, но при прегледа след първия цикъл каза, че се възстановявам бързо и няма да се наложи да отлагаме толкова дълго. Но всеки случай е индивидуален.
Сега събери мислите си и душичката си. Поплачи, сподели с човека до теб всичко, което ти минава през главата - при мен това имаше много терапевтичен ефект. Позволи си да поскърбиш. Сподели и с нас, ако от това ще се почувстваш по-добре - ще намериш разбиране и виртуално рамо, на което да се опреш. Но не забравяй, че вашето детенце ще се появи и заради него ще трябва да се стегнеш и да бъдеш силна. Голямо гуууш 

Съжалявам,че идвате още момичета   Секс и на мен ми казаха да не правя 20 дена.А за опитите отново-зависи от организма.


Бебка...рулото изглежда уникално  

Бейби,аз за това не пиша в други теми.Или те пренебрегват ако имаш мнение или въпрос или се заяждат.Стой си тука при нас  

Мармозетка   Като работя много и не мисля,което е чудесно.Целувки

Да, потвърждавам, че множеството служебни задължения действат като антидепресант - вдигат те на крака.