Спомени от 1996/97 година

  • 21 595
  • 174
Много хора помним, така наречената Виденова зима Simple Smile За много от нас, тя е от най-големите кошмари в живота ни...

Интересното, обаче, ми е това, че в момента сякаш спомените ми са изчезнали...знам, че беше голям глад и безпаричие, но не мога да си спомня как изобщо оцеляхме Shocked Какво сме си купували, как сме гледали детето без пукната пара...не помня Shocked Сещам се само за някакъв хляб и кисело мляко на масата... И липсата на средства да купя дори един сапун Sick  Явно психиката наистина подтиска всичко негативно и остава като бяло петно в един момент...

Вие какво си спомняте от този период?
Виж целия пост
# 1
Бях на 20 и нещо и морето ми беше до колене Simple Smile нищо, че заплатата ми от голяма в един момент се сви до стойността на 8.5 кутии цигари (спрях да пуша за 6 месеца, си спомням, защото не можех да се давя с "Виктори").
Иначе тази зима с нищо особено не бе по-различна от зимите преди нея. През 1995 г. например София почти цяла година нямаше топла вода и се подмивахме с канчета. Това в "гъзарските" квартали (като "Изток"). В пролетарските 3 дни нямаше никаква вода, 1 ден имаше студена и топла. Как не са плъзнали чума и холера - не знам.
Още малко преди това пък имаше Луканова зима и купонна система. Още по-преди - режим на тока 2 на 2... и т.н., и т.н. Grinning

Какво да си спомня човек. Лошите моменти се изтласкват, а късопаметните използват случая да поносталгират. Всичко по реда си.
 
Виж целия пост
# 2
То и аз бях на 20 и нещо, ама вече със семейство, бебе...помня , че мъжът ми взимаше 10-15 долара заплата на месец (като скочи долара на 3000 лв) И се радвах, че кърмя, щото поне за бебето храна има Mr. Green
Виж целия пост
# 3
Е, така е, сега се гледат по-лесно деца (отгледах и аз междувременно, то много време мина).
Аз съм "за" да си спомняме за тези времена чат-пат, да се сещаме, че невинаги сме живели в цивилизация.

На сутринта ще получиш и по-различни мнения обаче, гарантирам Simple Smile
Виж целия пост
# 4
Нормално е да има различни мнения, не за всеки беше трагедия въпросният период...доста моряци например, които познавам викаха "Ура", тъй като заплатите им бяха в долари Laughing Не само за тях беше добре, разбира се... Laughing
Но за около 70-80% от хората, беше ад този период
А и в края на краищата - говорим си само за спомени Simple Smile И то от преди 20 години...Боже мили, кога минаха толкова... Confused
Виж целия пост
# 5
И моята заплата бе в долари - 60 долара взимах, а бяха повече от заплатите на майка ми, баща ми и сестра ми взети заедно.

По време на лукановата зима баща ми ме будеше в 4 часа в събота, за да ходя с него на опашка за хляб и кисело мляко, за да можем да вземем повече. Спомням си, че съм яла филия със захар, защото нямаше какво друго да сложа върху нея.
Припадала съм на опашка за сирене след няколко часа чакане.
Виж целия пост
# 6
Не желая да си спомням изобщо този период. Беше отвратително.
Виж целия пост
# 7
Помня го, бяхме прясно женени, на квартира. Слава Богу, бяхме решили да изчакаме с детето. Почти цялата ми заплата отиваше за наема, за щастие, фиксиран за 1 година и режийните. Неговата беше 4000лв. и като я вземеше, все се чудехме дали да купим кило сирене /3600лв./ или голяма кутия маргарин /пак толкова/. В крайна сметка, пак купувахме малка кутия маргарин и кило натрошено сирене, от остатъците от буците. Есента, преди сватбата, бяхме заредили чувалче стар фасул, чувалче спагети, тенекия мед и един бидон доматено пюре ... мм още се мръщи на спагети с доматен сос. Mr. Green Имахме обаче подарък за сватбата към 50 литра домашно червено вино - докапчихме го. Laughing
И на гости у приятели се ходеше така - с пакет спагети.
Нови дрехи и обувки - забрави! Добре че зимата не беше много студена. Спомням си обаче, че тогава имаше някакъв грип със зверска, лаеща кашлица, въртяхме си го в офиса месец и нещо. Вкъщи се лекувах с греяно вино с карамфил и канела, че бюджет за лекарства не оставаше.

Виж целия пост
# 8
Хм..И аз не помня...Била съм на 19. Нямаше храна, но това слабо ме вълнуваше. Любов, учене, купони.
Нямаше кафе, което беше лошо. Семейни приятели от Германия ни пратиха колет с кафе, захар, какао. Е, няма такава радост!
Виж целия пост
# 9
Бях студентка. Майка ми изпращаше по автобуса сготвена храна, затворена в бурканчета. Сега като се замисля това е един от най-светлите ми спомени от нея като родител, лека ѝ пръст. ПО едно време изчезна и хлябът. Тогава ми пращаше и питки или тутманик. Боже, беше ужасно вкусно. Майка ми обичаше да се запасява с основните продукти като брашно, олио, захар - веднъж годишно в големи чували. Ето защо когато беше най-тежко тя си имаше поне основните провизии.

Кошмарът настана когато обаче направиха някакви междуградски блокади на автобусните линии и тя вече не можеше да ми изпраща.

Живеех в общежитие та поне за тоци и наеми не съм мислела. Може би затова по-леко го минахме този период. Но пък помня, че пиехме кафе втора, трета цедка. А преподавателите ни в университета помня, че като много "извисени" над дреболиите като физическо оцеляване, използваха случая да се правят на интересни и да разпъват философски локуми.

И някаква стачка помня. Бях на нея. То и аз със стадото. Нито съм имала ясни политически убеждения, нито нищо. Ама купон да става барем като няма ядене. Мисля, че това е истината за голям брой от участващите в протести когато са в крехка възраст. Малко повечко еуфория, стероиди и младежка тъпотия, а не политически зряла мисъл. Важи и днес.
Виж целия пост
# 10
Все още вярвах, че правим нещо.
Виж целия пост
# 11


Беше ужасно. Бях девети клас. Живеех с майка си и бяхме на квартира при приятели, които заради кризата не ни искаха наем в най-тежкия период - два месеца някъде.
Добре че бяха баба и дядо. Пращаха зимнина всяка седмица и оцеляхме. Заплатата дори за месечния хляб не стигаше.
Виж целия пост
# 12
Била съм на 10 годинки.
Бях си събрала парички и реших да си купя долари, когато бяха по 50ст. , тъй като самите банкноти ми се струваха много интересни.
Когато чух по новините, че доларът е достигнал 3,50лв. отидох при баща ми с кутийката ми спестявания и му казах, че му ги продавам обратно и да си ми даде пак левчета.
Беше изумен от моя предприемачески нюх, защото той съвсем беше забравил за доларчетата ми.

Виж целия пост
# 13
Сякаш имам по-ярък спомен от Лукановата зима, въпреки че бях малко дете тогава. Никога няма да забравя празния хладилник, в който се търкаляха само буркан с мас и две кутийки крем "Здраве". Баба се запасяваше с брашно, захар и олио при всяка възможност - навик, който й остана доживот. Вкъщи вечно имаше по десетина килограма от основните продукти.  Crazy

От периода 1996-97-а помня постоянното усещане за несигурност и безспокойство, растящите с часове цени и парите, които се превърнаха в хартийки. Но все пак бях дете, най-тежкото родителите ни го изнесоха на гърбовете си.
Виж целия пост
# 14
Честно казано, нямам никакви спомени от този период, не знам що така.  newsm78 Shocked  Simple Smile Даже не помня дали съм бил в РБ или чужбина тогава.  Rolling Eyes Но знам, че за много българи е било истински кошмар.  Shocked
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия